Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ОП „О.”-гр.К., представлявано от директора Е. Й. и процесуален представител Г. Л., старши юрисконсулт на [община], срещу решение № 294/ 01.08.2013 г. по гр. д.№ 439/ 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.

Ответникът по касационната жалба В. Ф. И., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Т. П., я оспорва.Претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.

С обжалваното решение е отменено решение №279/29.05.2013 г. по гр. д.№542/2013 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която искът предявен въз основа на чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над уважената част от 2069, 96 лв. до размер на сумата 2 930, 40 лв., като е постановено уважаването му за още 860, 44 лв., представляващи обезщетение за времето, през което ответникът по касационната жалба е останал без работа за периода 07.01.2013 г.-07.07.2013 г.,ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. и е потвърдено в останалите части. С тях са уважени предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ, като уволнението, извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ - поради закриване на предприятието, със заповед № 59/04.01.2013 г. на директора на ОП „Охрана”-гр.К., е признато за незаконно и същата е отменена, работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” в ОП „Охрана”-гр.К. и е уважен частично предявеният иск по чл. 225 ал. 1 КТ за сумата 2069, 96 лв. за времето през което е останал без работа в периода 07.01.2013 г.-15.05.2013 г.,ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дейността на предприятието, с което ответникът по касационната жалба е бил в трудово правоотношение не е преустановена след закриването му с решение на Общинския съвет-гр.К.. Осъществяването й е продължило от новосъздаденото общинско предприятие „Управление на общински имоти”. Налице е припокриване на дейностите на закритото и новосъздаденото предприятие, а именно: охрана на имущество, ценни пратки и товари, собственост на общината, оказване на съдействие и охрана на длъжностни лица от общинската администрация и Общинския съвет, охрана на общински мероприятия, контрол по спазване заповедите на кмета и на наредбите, приемани от Общинския съвет, опазване на обществения ред и спокойствие в общината. Органът по закриване на ОП „Охрана” и по създаване на ОП „Управление на общински имоти” е един и същ-това е Общинския съвет, реорганизацията е осъществена в един и същи ден с две последователни решения на компетентния орган. Въззивният съд е направил извод, че е налице форма на промяна на работодателя по смисъла на чл. 123 ал. 1 КТ-извършено е прехвърляне на дейности от едно предприятие на друго. Счел е, че при това положение и трудовите правоотношения на работниците и служителите в закритото предприятие преминават към новосъздаденото предприятие и че в частност, при констатирана липса на преустановяване дейността на предприятието, уволнението на ответника по касационната жалба е незаконно.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на решение на Апелативен съд-София, което не е приложено и за което няма данни дали е влязло в сила, Намира, че са налице различия в тълкуването на едни и същи разпоредби на КТ и ГПК, които налагат уеднаквяване на практиката по реда на касационния контрол.

Настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на делото.В случая дори не е направен и опит за формулиране на такъв. Твърдението за различия в тълкуването и прилагането на разпоредби от ГПК и КТ, които не са конкретизирани, не представлява извеждане на правен въпрос. Не е обосновано и допълнително основание по чл. 280 ал. 1 ГПК - проявлението на изведения правен въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал. 1 ГПК. Наличието на допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касаторът трябва да докаже, като приложи влезли в сила решения, защото само те представляват съдебна практика. В случая е цитирано съдебно решение, но не е приложено и липсват данни дали е влязло в сила. Необосноваването на общо и допълнително основание води до недопускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за това производство, но не е представил доказателства, че такива са сторени, поради което искането му не може да бъде уважено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение № 294/ 01.08.2013 г. по гр. д.№ 439/ 2013 г. на Кюстендилски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: