№ 820
гр.София, 26.02.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 4634 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Н., чрез адв. Д. К., срещу решение № 986/09.08.2023 г. по в. гр. д. № 1099/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 809/10.03.2023 г. по гр. д. № 12914/2022 г. на Районен съд – Варна и вместо това са отхвърлени предявените от касатора против Детска градина № 7 „А.С. П.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Н., извършено със заповед № 575/14.09.2022 г. на работодателя, за възстановяването й на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „старши учител“ при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 15.09.2022 г. до 15.03.2023 г. в размер на 8862 лв.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси: 1.Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, допускайки представените с въззивната жалба писмени доказателства, които страна е могла да представи в първоинстанционното производство? – твърди се противоречие с решение № 42/2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; 2.Допустимо ли е работодателят да утвърди щатно разписание, в което да се съкращават определени длъжности и след извършен подбор да утвърди друго щатно разписание, в което да се съкращават различен брой длъжности?; 3.Допустимо ли е при извършен подбор въз основа на утвърдено щатно разписание работодателят да утвърждава друго щатно разписание?; 4. Допустимо ли е при съкращаване на щата на длъжност „старши учител“ на следващия месец да бъде обявено ново работно място на длъжност „учител“ и може ли да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата?; 5.Следва ли да се приеме, че обявеното впоследствие свободно работно място е ирелевантно, тъй като излиза извън темпоралния обхват на съдебната проверка и е по повод на освободена бройка?; 6.Допустимо ли е въззивният съд да не кредитира показания на свидетели, разпитани в първоинстанционното производство и да приеме, че същите са заинтересовани лица, тъй като единият свидетел е майка на дете, посещаващо детската градина, а другият свидетел е съкратен служител от детската градина?; 7.Длъжен ли е въззивният съд при направено възражение за незаконосъобразност на извършения подбор досежно скалата на оценка по определените критерии да извърши проверка?; 8.При липса на скала на оценките при извършване на подбора какви са правомощията на въззивния съд?; 9.Подлежи ли на съдебен контрол дали членовете на назначената от работодателя комисия притежават нужната квалификация да извършва подбора? Първият въпрос е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Детска градина № 7 „А.С. П.“ взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, настоящия състав, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
Страните не спорят, че са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „старши учител“, считано от 01.01.2001 г. при работодателя Детска градина № 7 „А. С. П.“; че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 15.09.2022 г. със заповед № 575 от 14.09.2022 г., издадена от директора на детската градина на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращение в щата; че до 27.06.2022 г. ищцата е работила в сграда „Филиал“, находяща се в гр. Варна, ул. К. Д. № 31. В мотивите на заповедта за уволнение е посочено, че със заповед № 550/29.08.2022 г. са съкратени следните три щатни бройки от педагогическите специалисти – 1 бр. учител, 2 бр. старши учител, 0,5 щатна бройка учител по музика; извършен е подбор между лицата, заемащи сходни длъжности, на основание чл. 329 КТ и е получено предварително съгласие на основание чл. 333, ал. 4 КТ. След съобразяване на резултатите от подбора и даденото съгласие от синдикалната организация със заповед № 572/13.09.2022 г. е утвърдено ново длъжностно поименно щатно разписание, с което са съкратени 3 бр. старши учител и 0,5 щатна бройка педагогически специалист учител по музика.
Съдът е посочил, че за законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, в тежест на работодателя е да установи наличието на следните предпоставки: съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност, какъвто е процесният казус.
Според съда обжалваната заповед за уволнение съдържа не само изискуемите обстоятелства относно приложимото правно основание съкращаване на щата, а и обстоятелствата и процедурата по това съкращаване. Във връзка с възраженията на въззивната страна съдебният състав е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган на работодателя – директора на детската градина и по съответния ред. След съкращаването на горепосочените три щатни бройки от педагогическите специалности е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите, което е влязло в сила 01.09.2022 г. Като конкретна причина, обусловила необходимостта за извършване на това съкращение, е посочено преустановяване дейността на сграда-филиал към детското заведение и невъзможността да се осигури норма преподавателска заетост за всички педагогически специалисти, работещи в детската градина. Със заповед № 447/31.05.2022 г. от 01.06.2022 г. учебно-възпитателният процес в сградата филиал, в която е работила ищцата, е преустановен след конструктивно становище, а със заповед № 478/27.06.2022 г. е преустановена цялостната дейност в сградата. Съдът е приел още, че е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като заповед № 572/13.09.2022 г. на директора на детската градина, с която е коригирано щатното разписание в учебното заведение, съвпада по време с действието на обжалваната заповед за уволнение, доколкото в същата е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 15.09.2022 г. Последващото обявяване на една щатна бройка за учител е в резултат на напускането на учителката Х. по нейно желание и е ирелевантно, тъй като касае период след процесния. Останалите назначения са отново след уволнението на ищцата и са в резултат на завръщане на титуляри и преназначаване на учители по трудови договори по заместване. Посочено е и че самото решение, с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на съдебен контрол, а на такъв подлежи само уволнението, което е извършено въз основа на съкращението в щата.
От показанията на св. М., участвала в комисията по подбора, се установява, че действително е имало съкращаване на щата поради закриване на филиал на детската градина, както и че впоследствие, след прекратяване на договора с ищцата, е назначен друг педагогически персонал, тъй като една от учителките е подала молба за напускане по собствено желание и се е освободила бройка, която е заета от работещ по заместване учител след провеждане на конкурс. Съдът не е кредитирал показанията на водените от ищцата свидетели – Ф., майка на дете, посещаващо детската градина, относно професионалните качества на педагогическите специалист и директора, и относно законосъобразността на подбора, и Б. – също съкратен педагогически специалист въз основа на процесния подбор, относно законосъобразността на извършеното съкращение и професионалните качества на ищцата, доколкото същите са заинтересовани лица и показанията им не могат да бъдат поставени в основата на извод за липсата на реално и обективно оценяване на кандидатите при извършения подбор.
При осъществения контрол върху преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, въззивният съд е приел, че в комисията, осъществяваща подбора, участват директорът, главният счетоводител и завеждащият административна служба. Членовете на комисията са осъществили подбор между педагозите на длъжност „учител“, „старши учител“ и „учител по музика“ въз основа на десет критерия, вписани в заповедта, а именно: 1) степен на образование; 2) придобита професионална-квалификационна степен; 3) допълнителна квалификация; 4) общ педагогически стаж; 5) ниво на планиране, организация и провеждане на образование, възпитание, социализация и отглеждане на деца в ПУВ за последната година; 6) ниво на ангажираност при необходимост за работа извън нормата на преподавателска заетост в учебно време за последната година; 7) нарушение на трудовата дисциплина; 8) водене на ЗУД/ задължителна учебна документация/ по реда на Наредба № 8 за информацията и документите за системата на предучилищно и училищното образование за последната година; 9) познаване на нормативната уредба по длъжностна характеристика; 10) участие в председателства на комисии за последната година. По делото е представен протокол на комисията по подбора, в който подробно е разяснено колко и какви подкритерии са взети предвид при обсъждането на всеки един от десетте критерия. Отчитайки всички критерии, комисията е извършила класиране на служителите, участващи в подбора, при което ищцата Л. Н. е класирана на седмо от десет възможни места с 27,68 точки и наред с другите учители с най-нисък брой точки е предложена за съкращение на щата.
Противно на твърденията на ищцата, въззивният съд е приел, че в извършения подбор са участвали всички лица, заемащи сходни длъжности, а именно длъжността „учител“ и „старши учител“. Съдът е уточнил, че длъжността „старши учител“ е с по-разширени допълнителни функции, но в основните си функции компетентността на двете длъжности съвпада. В заключение съдебният състав е приел, че работодателят е упражнил правото си на подбор, като е оставил на работа служители с по-висока квалификация и резултати по критерии, които са ясни и предварително определени в негова заповед и отговарят на законово заложените такива в чл. 329 КТ. Според съда приложените критерии за подбор отговарят на законово заложените, а комисията по подбора е съставена от квалифицирани специалисти, които в съвкупност са имали експертизата да оценят качествата на всеки един от служителите по дефинираните критерии.
Относно приложимостта на закрилата по чл. 333, ал.1 КТ въззивният съд е посочил, че в конкретната хипотеза нито пред работодателя при постъпване на работа, нито в хода на производството ищцата е навела твърдения, че страда от заболяване, поставящо я под закрила при уволнение. Доколкото ищцата е била член на синдикална организация, действащите спрямо нея колективни трудови договори предвиждат прекратяване на трудовото й правоотношение само след писмено съгласие на съответната синдикален орган за всеки отделен случай. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че компетентният синдикален орган е дал предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, с което са изпълнени условията на чл. 333, ал. 4 КТ.
В заключение въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни и е отменил първоинстанционното решение.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното:
Първият въпрос е некоректно поставен, доколкото писмените доказателства, представени с въззивната жалба, са допуснати на основание чл.266, ал. 3 ГПК. При преглед на съдържанието на исковата молба и писмените бележки, депозирани пред районния съд, се установява, че с решението си първоинстанционният съд е обсъдил аргументи, които не са заявени до приключване на устните състезания и по които насрещната страна не е могла да заяви своевременно защитна позиция, поради което е направила искане за приемането на доказателства пред въззивния съд. Независимо от това тези доказателства не са послужили за формиране на крайния извод на въззивният съд, след като по въпроса за това, че непосредствено след прекратяване на договора с ищцата не е открит отново нов щат за учител, а е имало конкурс за учител в детската градина, но това е станало за мястото и след като една от учителките е напуснала по собствено желание след подбора и през октомври 2022 г. и за което са свидетелските показания на свидетелката М., завеждаща административна служба в детската градина, събрани в първоинстанционното производство. Поради това въпросът не обуславя допускане до касационно обжалване.
Вторият, третият, четвъртият и петият въпрос касаят реалното съкращаване на щата, каквото според касатора не е извършено. Поставените въпроси имат фактически характер и налагат анализ на събраните по делото доказателства, поради което не отговарят на изискванията за правен въпрос, изяснени с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Независимо от това следва да се посочи, че относно преценката дали е налице реално съкращаване на щата е налице съдебна практика, обективирана в решение № 306 от 9.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г. на ВКС, ІV г. о., която разяснява, че правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е този факт, който поражда съкращаването на щата, а наличието на заповед на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната длъжност, се приема за доказателство, че преди извършване на уволнението работодателят е изразил воля за съкращаване на щата, с което и фактът на извършено съкращаване е доказан. По делото е установено, че със заповедта от 29.08.2022 г. са съкратени три щатни бройки педагогически специалисти поради преустановяването на дейността на филиала на детската градина и невъзможността да се осигури норма на преподавателската заетост за всички педагогически специалисти. На основание чл. 329 КТ, след извършения подбор и след дадено съгласие от синдикалната организация, със заповедта №572 от 13.09.2022 г. е утвърдено ново длъжностно и поименно щатно разписание, с което са съкратени три щатни бройки педагогически специалисти- 3бр. „старши учител“ и 0,5 бр. “учител по музика“, което съвпада по време с действието на оспорената заповед за уволнение №575, в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 15.09.2022 г. Следователно няма отклонение от цитираната съдебна практика. На следващо място, по възраженията на касатора за последващото разкриване на нова щатна бройка релевантна е съдебната практика, съгласно която няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само когато по своето естество новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. В настоящия случай въззивният съд е приел, че последващото обявяване на една щатна бройка за учител е в резултат на освобождаване на работно място след уволнението на ищцата и е ирелевантно, тъй като касае период след процесния. Тези констатации и изводи на въззивния съд съответстват на горецитираната съдебна практика, която е актуална и не се нуждае от преосмисляне. Затова по поставените въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Шестият въпрос е фактически, тъй като касае преценката на изслушаните свидетелски показания. В производството по чл. 288 ГПК се разглеждат правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2010 по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, а не фактически, поради което въпросът не обосновава допускане на решението до касационно обжалване.
Последните три въпроса са свързани със съдебния контрол на процедурата за подбор. Съгласно установената практика на ВКС работодателят може да извърши подбора по чл. 329, ал. 1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии. Тъй като законът не съдържа формални изисквания към процедурата по провеждане на подбора, работодателят не е длъжен да оформя в писмен вид нито заключенията, нито процеса на оценка. Въпросът за дейността на назначената от работодателя комисия по подбора и персоналния й състав също е въпрос на работодателска преценка, който не подлежи на съдебен контрол. На доказване в производството подлежи действителното извършване на подбор, лицата, между които е извършен, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. При въведен довод за нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител (какъвто по същество е наведен по делото), съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В посочения смисъл са ТР № 3/2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, решение № 361 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 85/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 316 от 30.10.2015 г. по гр. д. № 2795/2015 г. на ВКС, IV г. о. В случая, решаващите мотиви за законосъобразност на уволнението се основават на крайния извод на съда за съответствие на дадените на ищцата оценки при подбора с действително притежаваните от нея качества. До това заключение съдебният състав е стигнал след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, в частност обсъждайки подробно утвърдените от работодателя критерии за оценка и процедурата по оценяване на служителите и съответствието им със законовия текст. Затова въззивното решение следва разбиранията на цитираната съдебна практика, за която липсва необходимост от осъвременяване. Следователно не следва да се допуска касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид посочените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора разноски за касатора не се дължат, но следва да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1639лв.
Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 986/09.08.2023 г. по в. гр. д. № 1099/2023 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Л. П. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на Детска градина № 7 „А.С. П.“, БУЛСТАТ 000080847, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1639 (хиляда шестстотин тридесет и девет) лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: