Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. К., чрез адв. А. против решение № 260175 от 11.12.2020 г. по гр. д. № 837/2020 г. на Окръжен съд - Плевен.

Ответникът - Художествена галерия (ХГ) „И. Б“ - [населено място], представлявана от ВрИД директор А. С., чрез адв. П. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.

О. П не е страна в касационното производство за да подава, чрез кмета отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Производството по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ против общината (която претенция се е поддържала в условията на евентуалност) е прекратено като процесуално недопустимо – поради предявяването им срещу ненадлежен ответник. Актът на съда в тази част е влязъл в сила. По силата на чл. 61, ал. 2 КТ за длъжността, заемана от ищцата трудовото правоотношение възниква с лицето, класирано на първо място при проведен конкурс и насрещна страна по него е по - горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи обаче правната връзка се създава именно с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд (ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК). Надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е именно работодателят, в случая - ответната художествена галерия.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 230202 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 2733/2020 г. на Районен съд - Плевен за отхвърляне на предявените от А. Р. К. срещу ХГ „И. Б“ - [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване на уволнението й със заповед № РД–10-572 от 27.05.2020 г. на кмета на О. П за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, за периода от 28.05.2020 г. до 08.09.2020 г. в размер на 5 326. 74 лв. и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че след проведен конкурс, считано от 08.04.2019 г. ищцата е била назначена на длъжността „директор“ на ХГ И. Б“ - [населено място] от Кмета на О. П, в качеството му на работодател на основание чл. 96, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. Мандатът й е бил пет години. Лицето е изпълнявало длъжността и преди конкурса - по силата на срочен трудов договор № 236/29.10.2018 г. и допълнително споразумение към него от същата дата, за времето до заемане на длъжността въз основа на конкурс. Със заповед № РД–10-572/27.05.2020 г. на Кмета на О. П трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения по чл. 188, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. т. 7, 8 и 9 КТ и чл. 126, т. т. 7, 8 и 9 КТ. Посочено е, че в заповедта за уволнение нарушенията на трудовата дисциплина са групирани в три основни насоки: 1/ разпределение и изплащане на парични средства през м. декември 2019 г. за ДМС на работещите в ответната галерия и лично на себе си като директор над разрешения от работодателя (с разпореждане на кмета на общината от 18.12.2019 г.) размер от 10 800 лв., с което бюджетът на предприятието е ощетен със сумата от 20 820 лв. – нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 7 8 и 9 КТ; 2/ издаване без законово основание през 2019 г. на сертификати за износ на художествени произведения зад граница, събиране на такса за услугата под формата на дарения – в размер от 777 лв. за финансовата 2019 г. - при липса на водена документация чрез нарочен регистър на даренията и на утвърдени от ищцата като директор правила и процедури за тази дейност за обезпечаване на бюджетната отчетност в ХГ - нарушение на чл. 187, ал. 1, т. т. 3 и 10 КТ и 3/ сключване в периода м. май – м. юли 2019 г. на три договора с външни изпълнители (с предмет съответно монтаж на ажурна ограда, за изграждане на система за видеонаблюдение и за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ - дограма) без да е получено предварително одобрение от страна на отдел „Финансов контрол“ при О. П, съгласно разписаните в заповед № РД-10-133 от 11.02.2019 г. на Кмета на О. П ред и процедура за осъществяване на предварителен финансов контрол в ХГ преди поемане на задължения чрез сключване на договори - нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ. В обжалваното решение е прието, че кметът на общината е разполагал с правомощието да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, възникнало въз основа на конкурс, поради дисциплинарното й уволнение. Неговата компетентност за това е изведена по арг. на чл. 8 ал. 5 от ЗЗРК (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА) вр. чл. 28 ал. 6 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (норма, приложима по аналогия и за директорите на художествени галерии) и изричната разпоредба на чл. 192, ал. 2 КТ, сочеща субекта на дисциплинарна власт. Изложени са аргументи и за спазена от работодателя процедура по чл. 193 КТ по приемане на писмените обяснения на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, както и за мотивираност в достатъчна степен на уволнителната заповед, с което е изпълнено изискването на чл. 195 ал. 1 КТ – доколкото в нея са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. По отношение на вменените три групи нарушения на трудовата дисциплина, обусловили наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата втората съдебна инстанция е приела, че част от първото и второто от тях не се установяват да са извършени и че поведението на санкционираното лице не осъществява съставите на приложимите материалноправни разпоредби. Изведени са аргументи за дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 9, предл. 1 КТ, реализирано от ищцата, която, при липса на одобрени Вътрешни правила за работната заплата в предприятието се е разпоредила без ясни критерии с негови парични средства, изплащайки допълнителни възнаграждения като финансови стимули на ангажираните там работници и служители в нарушение на чл. 13 ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), а също така без да има качеството на работодател по отношение на себе си и без да получи предварително или последващо одобрение от кмета на общината, изпълняващ в качеството му на горестоящ орган функциите на неин работодател, сама е оценила труда си за 2019 г., с което неправомерно се е разпоредила в своя полза със сумата от 6 140 лв. за ДМС. Според съда последното деяние осъществява съставите и на чл. 187, ал. 1, т. т. 7 и 8, предл. 1 КТ - неизпълнение на разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието на работодателя, като в резултат на поведението на ищцата е увреден бюджета на ръководената от нея галерия, а след като се е запознала с разпореждането на Кмета на О. П не е възстановила в бюджета на предприятието недобросъвестно получените от нея парични средства. Решаващият състав е посочил да отсъства нарушение на чл. 187, ал. 1, т. т. 7 и 8 КТ при изплащането на ДМС за 2019 г. на работещите в ответното предприятие, изразяващо се в неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя, уронване доброто име на предприятието или разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Направен е извод, че не е извършено от ищцата и дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. т. 3 и 10 КТ, изразяващо се в липса на упражнен контрол във връзка с издаването на сертификати за износ на художествени произведения зад граница и неправилната практика по събиране на дарения за тази услуга. Тук е установено, че дългогодишно създадена практика от предишни ръководства на ХГ по неправилно тълкуване на правомощията на ХГ във връзка с издаването на посочените сертификати и събиране на дарения за тази услуга, е преустановена именно от ищцата с издаване на заповед № РД-04-75/26.06.2019 г. - два месеца след назначаването й като титуляр на длъжността „директор“ и значително преди предприемане на дисциплинарната процедура по отношение на нея.

По отношение на третото визирано в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд е установил от представените по делото писмени доказателства, че по отношение на граждански договори с предмет монтаж на ажурна ограда, сключени на 10.05.2019 г. и на 10.06.2019 г., по отношение на договор от 12.07.2019 г. за изграждане система за видеонаблюдение и на договор от 22.07.2019 г. за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ - дограма ищцата не е спазила процедурата по осъществяване на предварителен контрол от страна на О. П, установена с т. 4 на Заповед № РД-10-133 от 11.02.2019 г. на Кмета на общината, като е сключила договорите без да предостави същите за предварителен контрол за законосъобразност на служителите от отдел „Финансов контрол“ в тази община. Мотивирано е разбиране, че в случая е извършено нарушение на трудовата дисциплина, осъществяващо състава на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, изразяващо се в неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, но не е доказано същото да е извършено виновно. С оглед на горното и предвид разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че преценката на работодателя да наложи на ищцата най - тежкото дисциплинарно наказание е съобразена с тежестта на доказаното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в разпределение на ДМС за 2019 г. в нарушение на чл. 13 от НСОРЗ, представляващо нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, а по отношение на сумата от 6 140 лв. и нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8, предл. 1 КТ. Изтъкнато е, че макар ищцата да е с чисто дисциплинарно минало и да е допринесла за създаденото добро име на ХГ в случая се касае за особено укоримо дисциплинарно нарушение предвид на факта, че е извършено разпореждане с публични бюджетни средства в голям размер от лице, което с оглед заеманата длъжност има законовоустановено задължение да упражнява управленска отговорност и да спазва принципите на доброто финансово управление, законосъобразност и прозрачност по отношение на ръководеното предприятие и нарушението е довело до значително увреждане на имуществото на регионалния културен институт, какъвто е ответната галерия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита също, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като предпоставка за достъп до касация на въззивното решение, поради очевидната му неправилност.

Поставените въпроси имат следното съдържание:

1. „Представлява ли нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, изплащането на допълнителни средства под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС), без разписани Вътрешни правила или колективен трудов договор?“;

2. „Представлява ли нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ (увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства), изплащането от второстепенния разпоредител с публични средства реализираните икономии от фонд „Работна заплата“, включително и на себе си, ако изплатените суми не надвишават размера на одобреният и предоставеният за управление делегиран бюджет?“;

3. „Представлява ли нарушение на финансовата дисциплина по смисъла на ЗФУКПС (ЗАКОН ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР), изплащане на допълнителни трудови възнаграждения под формата на ДМС на работниците и служителите от второстепенния разпоредител с бюджетни средства, ако изплатените суми не надвишават размера на одобреният и предоставеният за управление делегиран бюджет?“;

4. „Представлява ли нарушение на финансовата дисциплина или нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ (увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства), изплащане на допълнителни трудови възнаграждения под формата на ДМС на работниците и служителите, включително и на себе си, от второстепенния разпоредител с бюджетни средства, ако няма предварително регламентирани условия за тяхното определяне и изплащане от органа, упражняващ контрол върху разходването на публичните средства?“;

5. „Налице ли е ощетяване на бюджета на дадено предприятие, ако изплатените суми за ДМС на работниците и служителите са икономисани от фонд „Работна заплата“ и не надвишават размера на одобреният и предоставеният за управление бюджет?“.

По горните питания страната обосновава искане за достъп до касация на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че те са от съществено значение за точното прилагане на ЗФУКПС (ЗАКОН ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР), на ЗЗРК (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА) и на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а така също – че въпросите са значими за развитието на правото, регламентиращо правоотношенията между първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства, между общините и регионалните културни институти с делегиран бюджет от Министерство на културата.

За да удовлетворява общо основание за селекция на касационната жалба формулираният материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е включен в предмета на спора и да обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания въззивен акт. Това са неговите основни характеристики съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Повдигнатите в изложението въпроси не носят посочените характеристики и не са релевантни. Те не са свързани с конкретни правни разрешения на въззивния съд, нито пък засягат неговата процесуална активност по разглеждане на спора. Въпросите произтичат от собственото разбиране на касатора, което, като обобщение се свежда до тезата, че изплащането от второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на средства за допълнително материално стимулиране на работещите в едно предприятие на бюджетна издръжка, формирани от икономии във фонд „Работна заплата“ и в пределите на отпуснатия бюджет, макар и при отсъствие на нарочно установени условия и ред за такова плащане не ощетява предприятието, не съставлява нарушение на трудовата дисциплина и не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Отговорът на всичките въпроси изисква преценка на фактите по делото - е ли спазена в случая трудовата и финансовата дисциплина при изплащането на въпросните средства за ДМС, обусловена от това какъв разпоредител с бюджетни кредити е била ищцата, какъв е размерът на утвърдения бюджет за годишната издръжка на ръководеното от нея предприятие, има ли реализирани и какъв обем икономии във фонд „Работна заплата“ и пр. Подобна преценка обаче не може да бъде извършена в този стадий на производството. По естеството си въпросите са фактически, а не правни и не осъществяват общо основание за достъп до касация. При отсъствие на общата предпоставка касационният съд не дължи произнасяне по поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че и такава не е налице, тъй като изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията на т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Според там даденото обвързващо тълкуване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от промяна. Подобна обосновка на допълнителната предпоставка от състава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая няма. Ето защо, по поставените въпроси достъп до касация на заявеното основание не може да се осъществи.

Неоснователно е и искането за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Цитираната разпоредба съдържа фактически състав, чието приложение е предпоставено от обосноваване на особено тежък порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Констатирането на такъв порок не изисква извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се изтъкне и че очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Това, видно от съдържанието на изложението не е сторено в случая. Оплакването, че въззивната инстанция е приела да е установено извършването от ищцата само на едно от вменените й и описани в уволнителната заповед три дисциплинарни нарушения и без да съобрази тежестта му е достигнала до извод за наличие на основание за дисциплинарно уволнение, не води до явна необоснованост на постановения съдебен акт (както се твърди от касатора). Във въззивното решение са изложени мотиви в подкрепа на направеното по-горе съждение, основани на заеманата длъжност от лицето, извършило процесните разходвания на бюджетни средства и призванието в това му именно качество да спазва строга финансова дисциплина при боравене с бюджетни кредити като второстепенен разпоредител. Поради тези съображения съдебният акт не е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, а релевираният порок би обусловил неговата неправилност и съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е тъждествен с очевидната му неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В заключение следва да се посочи, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане на касационен контрол.

С оглед на изхода по делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба сторените и претендирани разноски в настоящото производство. Те възлизат на 500 лв. – за адвокатско възнаграждение, уговорено с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него на извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260175 от 11.12.2020 г. по гр. д. № 837/2020 г. на Окръжен съд – Плевен в обжалваната част.

ОСЪЖДА А. Р. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] да заплати на Художествена галерия „И. Б“ – [населено място] сумата от 500 (петстотин) лева – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.