Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Лит - 2002“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. П. срещу решение № 94 от 13.03.2020г. по в. т. дело № 52/2020г. на Апелативен съд П., с което след отмяна на решение № 141 от 25.10.2019г. по т. дело № 72/2019г. на Окръжен съд Пазарджик са отменени предявените от „Лит – 2002“ ООД против [община] искове за осъждане на общината да заплати на дружеството - ищец сумата 49 800 лв., представляваща неиздължено възнаграждение за изготвяне на проектна документация съгласно договор от 10.01.2012г., сключен между [община] като възложител и „Лит – 2002“ ООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 27.03.2019г., както и сумата 15 148, 81 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от 27.03.2016г. до 26.03.2019г., като неоснователни, и ищецът е осъден да заплати на ответната община сумата 2 499 лв. - разноски за двете инстанционни производства.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е нарушен материалния закон, в частност нормите на Европейското законодателство, касаещи Европейските програми, и постановеното решение е в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд не е вникнал в същината на процедурата BG161PF005/11/1.12.02/25 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000 е. ж.“, въпреки, че същата е обяснена писмено и устно; направил е погрешен извод, че констатациите и препоръките, дадени от Управителния орган на оперативната програма /УО на ОПОС/ представляват „открити недостатъци при изготвяне на прединвестиционното проучване и действието на договора е било продължено поради откриването им и известяване на изпълнителя“. Касаторът излага доводи, че качествено и в срок е предал ПИП на 25.01.2012г. на представителя на [община] - М. С., която го е внесла на 31.01.2012г. в деловодството на ОПОС към МОСВ с цел кандидатстване на общината по процедура: BG161PF005/11/1.12.02/25 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10000 е. ж.“, като с внасянето на ПИП, представляващо концепцията на проекта, е стартирала процедурата по съгласуване и одобрение на проекта. Поддържа също, че въззивният съд не е съобразил, че с новите изисквания на ЕС по Европейските програми, обективирани в Заповед № РД-ОП-2 от 18.04.2012г. на Министъра на МОСВ, е наложен нов ред в процедурата, поради което се е наложило подадените ПИП да претърпят промени. Твърди, че поставените задачи от страна на възложителя към изпълнителя посредством писма по пощата и по електронната такава, и съответните действия, извършени от страна на изпълнителя, са на основание чл. 9, ал. 2 от договора. Поддържа становище, че съдебният състав неправилно е приел, че прединвестиционните проучвания са идейни или работни проекти, които следва да отговарят на определени нормативни изисквания и които проекти може да се оценяват съответстват ли на тези изисквания или не.

О. [], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Е. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че обжалваният съдебен акт не е в противоречие със задължителната или константна съдебна практика, не противоречи на актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, нито възникналите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че по реда на НВМОП отм. ответникът [община] и ищецът „Лит - 2002“ ООД са сключили на 10.01.2012г. договор за изготвяне на проектна документация, съгласно който дружеството се е задължило като изпълнител да изготви „Актуализация на Прединвестиционно проучване на обект „Интегриран проект за подобряване на инженерната ВиК инфраструктура на [населено място]“ във връзка с кандидатстване на [община] по Оперативна програма „Околна среда“ /ОПОС/, процедура BG161PO005/11/1.12.02/25 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в англомерации между 2000 и 10 000 е. ж.“, съгласно техническото задание и представената оферта /чл. 1, ал. 1 от договора/, с уговорен краен срок за извършване на възложените дейности 25.01.2012г. /чл. 5 от договора/. Съдебният състав е приел за безспорно, че изпълнителят е изпълнил възложената работа в срок, като е предал документите на [община] с приемателно-предавателен протокол на 25.01.2012г. и общината не е заявила забележки относно изпълнената работа; на 30.01.2012г. с приемо-предавателен протокол [община] е предала документите в ОПОС 2007-2013г. при Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, [населено място]; с писмо от ОПОС 2007-2013г., получено в [община] на 18.06.2012г., Управляващият орган на оперативната програма /УО на ОПОС/ е уведомил общината, че е осъществил преглед на ПИП за англомерация Стрелча от 30.01.2012г., направил е констатации и препоръки и е посочил, че представеното ПИП съдържа пропуски и несъответствия с изискванията на ОПОС, поради което е необходимо общината да отрази констатациите и препоръките от прегледа, както в ПИП, така и в останалата част от проектната документация и да представи в УО на ОПОС пакет документи за цялостен преглед и издаване на становище не по-късно от 27.08.2012г.

Въз основа на представените разпечатки от електронна кореспонденция и разменените между служители на общината и дружеството писма през периода 07.08.2012г.-24.08.2012г. въззивната инстанция е установила, че с писмо от 02.10.2012г., получено в общината на 05.10.2012г., УО на ОПОС 2007-2013г. е уведомил общината, че в определения в писмото краен срок - 27.08.2012г., общината е внесла в УО на ОПОС проектна документация за англомерация Стрелча за цялостен преглед и издаване на становище, но предоставените констатации и препоръки по внесеното прединвестиционно проучване не са цялостно отразени и проектът не отговаря на посочени минимални изисквания и норми, поради което за проекта на [община] не може да бъде издадено становище и последващ преглед в рамките на тази процедура няма да бъде извършван, а след приключване на процедурата УО на ОПОС ще прегледа отново проектната документация за англомерация Стрелча и ще предостави констатации и препоръки с цел подготовката на качествено проектно предложение с готовност за стартиране на строителни дейности в началото на следващия програмен период 2014-2020г., като с цел подпомагането на подготовката на качествен инвестиционен проект на [община] УО на ОПОС изпраща констатации и препоръки по техническата част на входираното проектно предложение. Въззивният съд е констатирал, че от К. Н е изпратено с писмо по електронна поща от 27.02.2014г. до управителя на дружеството-ищец искане да бъдат направени посочени промени в интегрирания проект за подобряване на инженерната ВиК инфраструктура на [населено място].

За установяване на работата по проекта, предаването му на ответната община, посочените от МОСВ конкретни бележки по внесения проект и извършваните корекции от ищеца съдебният състав е обсъдил и показанията на свидетелите М. И. С. и М. Ч. Р.-Б., разпитани в съдебно заседание на 24.09.2019г. в първоинстанционното производство. Приел е за безспорно, че с приемателно-предавателен протокол от 28.03.2014г. ищецът е предал на ответната община по процесния договор № 4 от 10.01.2012г. актуализация на прединвестиционни проучвания за обект „Интегриран проект за подобряване инженерната ВиК инфраструктура на [населено място]“, Ревизия 2, 1 класьор, като в протокола и писмото от 28.03.2014г. до кмета на общината е посочено, че материалите се предават след отразяване на техническите констатации и препоръки на УО на ОПОС с цел подготовката на инвестиционния проект през новия програмен период 2014-2020г.

Въззивният съд е съобразил т. 11 и т. 12 от поканата за кандидатстване от МОСВ, Дирекция „Кохезионна политика за околна среда“, Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“, Кохезионен фонд, съгласно които, когато проектът бъде одобрен за финансиране се подписва договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /т. 11/ и крайният срок за приключване на строителните работи по проекта е не по-късно от 31.12.2014г. /т. 12/. Констатирал е, че проектът на [община] не е одобрен за финансиране, не е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и няма извършени и приключени до 31.12.2014г. строителни работи съгласно този проект, нито проектът е бил разглеждан, одобрен и финансиран от УО на ОПОС в последващ програмен период, след 31.12.2014г.

Приел е, че въпреки отправените до общината покани за изпълнение на парично задължение и сключване на спогодба, получени съответно на 16.10.2018г. и 10.01.2019г., плащане на възнаграждение по договора не е извършено.

Въз основа на изложената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод, че сключеният между страните договор по своята правна природа е договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД, но възложителят не дължи на изпълнителя възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поради неизпълнение на работата съгласно чл. 261, ал. 1 ЗЗД и неприемането й по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Крайният извод е аргументиран с обстоятелството, че недостатъците на изготвения от изпълнителя проект са преценени от УО на ОПОС като неотстранени, поради което проектът на общината не е получил финансиране и не е бил осъществен. Съдебният състав е приел, че в случая приемането от общината - възложител на извършената от ищцовото дружество - изпълнител работа се извършва по специфичен начин, а именно след проверка от УО на ОПОС. Посочил е, че годността на предадената на 25.01.2012г. проектна документация да изпълни предназначението си по чл. 1, ал. 1 от договора за успешно кандидатстване на общината в посочената процедура пред ОПОС 2007-2013г. е проверена от УО на ОПОС в периода 30.01.2012г.-12.06.2012г., при която проверка са установени пропуски и несъответствия на ПИП при условията на чл. 264, ал. 2, предл. 2 ЗЗД - наличие на недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане; при условията на чл. 265, ал. 1, т. 1 ЗЗД общината е поискала от изпълнителя и той е предприел действия за отстраняване на посочените недостатъци, но при направената впоследствие в периода 27.08.2012г.-02.10.2012г. нова проверка, също при условията на чл. 264, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, на внесените коригирани документи от УО на ОПОС отново е установено, че проектът не отговаря на посочени минимални изисквания и на посочени норми, поради което работата по него е била приключена без издаване на становище. Въззивният съд е изложил съображения, че няма пречка уведомяванията за недостатъците и изискванията да бъдат извършени от служители на общината, а не от кмета като неин представител, което е направено.

Поради недължимост на възнаграждението по чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД въззивната инстанция е направила извод за недължимост на акцесорното вземане за плащане на обезщетение за забава в изплащането на възнаграждението.

Възражението на ответника по иска за нищожност на клаузата на чл. 2 от договора относно цената и начина на плащане в частта, че договорената сума е до 49 800 лв. „след осигурено финансиране по ОПОС, до размера на одобрените средства“ поради противоречие със закона е прието от въззивната инстанция за основателно. Изложени са съображения, че е недопустимо с оглед разпоредбите на чл. 258 и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, в договор за изработка да се установява клауза, съгласно която едната страна да получи изпълнение /изготвена проектна документация/, но да не осъществи своята насрещна престация /плащане на възнаграждение/. Прието е, че в случая при сключването на договора от 10.01.2012г. общината не е имала осигурено финансиране от ОПОС; предоставянето на такова финансиране се решава по установени правила и когато осигурено финансиране няма, то страната по договора няма право и основание да включва в договора клауза, предвиждаща спазване на изначално невъзможна предпоставка за разплащане със съконтрахента.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че с клаузата на чл. 2 от договора в частта й „след осигурено финансиране по ОПОС, до размера на одобрените средства“ е поставено условие. Изложил е съображения, че клаузата не се отнася до действието на договора, а касае единствено начина на плащане на възнаграждението от възложителя за извършената от изпълнителя работа, поради което не може да се приеме, че договорът за изготвяне на проектна документация от 10.01.2012г. е сключен под отлагателно условие; клаузата на чл. 2 от договора в посочената част няма основание да бъде разбирана като отлагателно условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, тъй като не съдържа условно волеизявление, едва с настъпването на фактите по което се иска да възникне правното действие на сделката - сделката се сключва с уговорка за изчакване на получаване на финансиране и не се изпълнява докато не се осигурят средствата за финансиране на строителството; договорено е незабавно пораждане на действието на сделката, като само относно начина на разплащане на възнаграждението за изпълнената работа е посочена дължимост след осигуряване на финансирането по ОПОС, при това до размера на одобрените средства.

Съдебният състав е приел също, че общината - възложител във въззивната жалба неоснователно се позовава и променя становището си за наличие на частична нищожност на клаузата на чл. 2 от договора, предвиждаща невъзможен начин за извършване на разплащането при извършена надлежно от изпълнителя работа. Посочил е, че след като възложителят не е осигурил надлежно финансиране на обекта чрез предоставяне на средства от друг правен субект по установените от Закон за това правила, изцяло в негова тежест е задължението да плати възнаграждение за надлежно изпълнената по договора работа.

Поради неизпълнение на работата съгласно чл. 261, ал. 1 ЗЗД и неприемането й по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД обаче искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е приет за неоснователен.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.

В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. По смисъла на задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ако касаторът счита, че релевантният правен въпрос е „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно?“, то по този въпрос не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, 2 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първа инстанция. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първа инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. По същия въпрос е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства, установи фактическата обстановка и обсъди въведените от страните доводи и възражения в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от константната съдебна практика на ВКС, като в изпълнение на служебното начало и правомощията си по чл. 269 ГПК, разяснени в посоченото Тълкувателно решение, е обсъдил изложените във въззивната жалба възражения и оплаквания, анализирал е преценените като релевантни за спора доказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка. Правилността на тази преценка не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК, доколкото евентуалната опороченост на приетите за установени факти и обстоятелства може да се отрази на обосноваността на постановения съдебен акт и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сума в размер 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство по чл. 288 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 13.03.2020г. по в. т. дело № 52/2020г. на Апелативен съд П..

ОСЪЖДА „Лит – 2002“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ап. 12А да заплати на [община], ЕИК[ЕИК], [населено място], област Пазарджик, пл. „Дружба“ № 2 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.