О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60426

Гр. София, 13.07.2021 г.

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х т. д. № 1980/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Л., гражданин на Руската федерация, в качеството му на представляващ У. И. Е, [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 30/09.04.2020 г. по в. т.д.№ 22/2020 г. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 402 от 16.10.2019 г. по т. д.№ 580/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено, по иска на А. С. С., гражданин на Руската федерация, срещу У. И. Е с ЕИК[ЕИК], че под № 20180411113541 в ТРРЮЛНЦ е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно - заличаването на ответника.

В касационната жалба се навеждат подробни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон е приел, че ищецът е известен кредитор по см. на чл. 267 ТЗ, с оглед прекратяването на участието му в дружеството по реда на чл. 125 ТЗ, поради което на него е следвало да се изпрати изрична покана за предявяване на вземанията му в производството по ликвидация. Сочат се и множество други процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, като се моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че решението е вероятно нищожно, недопустимо и...