Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Л. С” ЕАД [населено място] срещу решение № 1559/26.02.2020 г. по гр. дело № 15740/2018 г. на Софийски градски съд, в частта с която е отменено решение № 428023/12.06.2018 г. допълнено с определение от 24.10.2018 г. по гр. дело № 24335/2015 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Д. В. Я. срещу „Л. С” ЕАД [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата 918.60 лв. разноски и вместо това предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се отхвърлят.

В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: в хипотеза на прекратен трудов договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия може ли съдът в трудовия спор за законосъобрзност на уволнението да изследва с помощта на вещи лица дали предложената от работодателя на работника длъжност, определена за заемане от трудоустроени работници е подходяща за здравословното му състояние, решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Към кой момент следва да се прецени от работодателя дали е налице свободна и отговаряща на образованието и квалификацията на работника или служителя длъжност, определена в списъка по чл. 315 КТ за заемане от трудоустроени работници към датата на прекратяване на трудовото правоотношение или към датата на получаване на препоръката на медицинския орган, 3. Законосъобразно ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, ако има подходяща за здравословното състояние на работника или служителя длъжност, но работодателят не му я е предложил, тъй като работникът/служителят има по-висок образователен ценз от изискващия се за заемане на длъжността? 4. Правно допустимо ли е да бъде уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 9 КТ от съда, като възстановява работника или служителя на длъжност, която е противопоказна с оглед здравословното му състояние, при положение, че в съдебното производство безспорно е доказано и установено, че не е налице свободна длъжност определена в списъка по чл. 315 КТ за заемане от трудоустроени работници, която от една страна да е подходяща с оглед здравословното му състояние, но и от друга да отговаря на притежаваната от лицето квалификация? Това би ли довело до застрашаване здравето на работника и поставянето му под реален риск от влошаване на състоянието му или до по-тежка последица, с оглед здравословното му състояние? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. 5. От кой момент следва да бъде направена преценката от страна на работодателя е ли подходяща за здравословното състояние на работника или служителя длъжност от списъка по чл. 315 КТ преди да прекрати трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Срещу постановеното въззивно решение по гр. дело № 15740/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 428023/12.06.2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д. В. Я. срещу „Л. С” ЕАД [населено място] с правно основание чл. 317, ал. 1 КТ, вр. чл. 217, ал. 1 КТ за сумата 19 568.22 лв. в срок е подадена касационна жалба от ищеца Д. В. Я., чрез адв. И. Ю.. Поддържаните основания за неправилност на решението в обжалваната част по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявения иск с правно основание чл. 317, ал. 1 КТ, вр. чл. 217, ал. 1 КТ се уважи в пълен размер.

В изложението са поставени въпросите:1. Има ли обезщетението по чл. 217, ал. 1 КТ наред с обезщетителната си функция и санкционна/стимулираща/ за работодателя функция за своевременно изпълнение предписанията на здравните органи за трудоустрояване? 2. Когато трудоустроен работник е продължил да изпълнява противопоказната му длъжност, но многократно е отправял молби до работодателя да бъде преместен на подходяща работа, същевременно обаче работодателя не е изпълнил задължението си по чл. 317, ал. 2 КТ дължи ли се на работника обезщетение по чл. 217, ал. 1 КТ макар и да е получавал трудово възнаграждение за полагания труд на противопоказната за здравословното му състояние работа? Обезщетението по чл. 217, ал. 1 КТ не обезщетява ли вредите, претърпени от работника от това, че е работил на неподходяща за неговото здраве длъжност за времето на неизпълнение от страна на работодателя на предписанията на здравните органи”? 3. Плащането на трудово възнаграждение в периода на претенцията по чл. 317, ал. 4, вр. чл. 217, ал. 1 КТ сред основанията за отхвърляне на иска ли е или основанията са изчерпателно изброени в закона – наличие на предписание от здравните органи и неговото неизпълнение от работодателя? 4. Може ли съдът да отхвърли иск по чл. 317, ал. 4, вр. чл. 217, ал. 1 КТ, позовавайки се на заплащано трудово възнаграждение в процесния период, при условие, че по делото няма прието за разглеждане възражение за прихващане, нито насрещен иск за връщане на платеното трудово възнаграждение? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Всяка от страните в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване в изложението на другата страна-касатор и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, както и по предявен иск с правно основание чл. 217, вр. чл. 317 КТ за заплащане на сумата 19 568.22 лв., представляваща обезщетение за нетрудоустрояване на подходяща длъжност за здравословното състояние на ищеца Д. В. Я..

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Д. В. Я. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и вместо отменената част посочените искове са уважени. Със същото решение е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Д. В. Я. с правно основание чл. 217, ал. 1, вр. чл. 317 КТ.

Съдът е приел за установено от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, обявени за безспорни обстоятелства, че между страните е възникнало валидно трудовото правоотношение по договор от 08.06.1999г. за неопределен срок, съгласно което ищецът е назначен да работи при ответника първоначално като „помощник на работник по обработка и разпределение на багажи, той и оператор ПМ“, а в последствие на длъжности: „приемчик“; „магазинер склад износ“; „оператор карго и ПМ“, „магазинер склад износ“; „паркинг контрольор“, считано от 23.03.2007г. – работник паркинг“. На 05.09.2012г. е сключено споразумение с което на основание на ЕР на ТЕЛК от 2012г. ищецът е трудоустроен, но е останал на същата длъжност. На 08.08.2013г. е взето решение от СД на ответника за съкращаване, а на 08.07.2014г. на основание на ЕР на ТЕЛК от 22.10.2013г. сочещо противопоказания за работа на ищеца: тежък физически труд, продължително ходене, ищецът е трудоустроен на длъжността „ общ работник/поддръжка предаерогаров площад“. На 08.04.2015г. правоотношението е прекратено от работодателя на основание на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Преценени са за неоснователни доводите на ищеца, че правоотношението между страните от 1999г. е прекратено, а вместо него било възникнало друго в последствие. Посочено е, че доказателства за тези обстоятелства по делото не са ангажирани. Съдът е приел, че уволнителната заповед от 2013г. е отменена от самия работодател само два дни след издаването й и не е от естество да обоснове обратен извод.

Прието е, че уволнителната заповед е подписана от изпълнителния директор на ответника, поради което е издадена от лице със съответна работодателска компетентност, че същата е подробно мотивирана и отговаря на изискванията на КТ.

Съдът се е позовал на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ и е приел, че в тази хипотеза трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. Посочил е, че в този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.

Прието е, че съгласно чл. 315 от КТ работодателят е длъжен да определи ежегодно места, подходящи за трудоустрояване от 4% до 10% от общи брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност, ако има повече от 50 работници и служители. В останалите случаи работодателят не е длъжен да определя такива работни места, но има право да определи такива, като ирелевантни са причините, поради които се взема това решение.

Прието е също, че уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е безвиновно, че е осъществено тогава, когато работодателят по обективни причини не може да изпълни изискванията на чл. 314 от КТ. Съдът е приел, че работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен ежегодно да определя работни места, подходящи за трудоустрояване поне 4% от общия брой на работниците и служителите. Тези работни места може да са за различни длъжности и да позволяват наемане на работници и служители с различни по вид и степен на засягане увреждания. Ако естеството на дейността и организация позволяват работодателят може да промени трудови функции на отделен работник/служител така, че от нея да отпаднат занапред противопоказанията за него. Посочено е, че работодателят не е длъжен да организира дейността си така, че работа да съответства на нуждите на трудоустроения извън задълженията му по чл. 315 от КТ.

Въззивният съд е приел, че трудоустроен е работник/служител с намалена трудоспособност поради заболяване, който по предписание на здравните органи може да изпълнява възложената му работа, но при облекчени условия на труд или може да изпълнява друга подходяща за него работа без вреда за здравето му. Приел е още, че предписанието за трудоустрояване се издава от здравния орган по Наредба за трудоустрояване, че този орган се произнася и по въпросите за определяне на подходяща работа или условия на труд, както и за срока на трудоустрояването. Според съда това предписание е задължително за работника и за работодателя, независимо от това дали работодателят е участвал в производството по издаването му. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност съобразно предписание на здравния орган, работодателят е длъжен да му предложи длъжностите, определени за заемане за лица с намалена трудоспособност и след като работникът избере някоя от тях, работодателят е длъжен за изиска от компетентния здравен орган удостоверяване, че така избраната от работника длъжност е подходяща за здравословното му състояние. Прието е, че дали конкретна работа е подходяща за трудоустроения е медицински въпрос от компетентността на компетентния здравен орган по Наредбата на трудоустрояване (НТ), че този въпрос не може да се изследва от съда с помощта на вещи лица, нито може да се реши от службата по трудова медицина или дружества, ангажирани от работодателя за такива функции. Прието е също, че тази преценка е изцяло в правомощията на ТЕЛК, НЕЛК и не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд, независимо дали страните по трудовия спор са участвали в производството по НТ. Посочено е, че този извод съответства и на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), съгласно който решенията на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Според съда на изследване при иск по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ подлежи само дали определената за трудоустроени длъжност, посочената от компетентния от здравен орган като подходяща за конкретния работник, е била свободна и дали е била предложена на работника, имащ предписание за заемането й и той да е отказал да я заеме. Непълноти в решението на ТЕЛК/НЕЛК се коригират с ново решение на тези органи. Съдът е приел, че ако с решението не е посочено съобразно чл. 3 от НТ коя е подходящата длъжност за конкретния работни/служител или ако възникне спор между работник и работодател дали конкретна работа е подходяща за него този спор се решава от здравния орган по НТ. Подходящите работни места за трудоустроени се определят по реда на чл. 315 от КТ и НТ. ТЕЛК/НЕЛК дължи посочване подходяща за работника/служителя длъжност, която той може да изпълнява. Приел е, че работодателят е длъжен да премести трудоустроения работник/служител на подходяща за него работа съобразно предписанията на здравния орган, че спор дали тази работа е подходяща не може да се повдига и разрешава в производството по иск, оспорващ законността на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.

Въззивният съд е приел за установено в случая от събраните по делото писмени доказателства - Решения на ТЕЛК от 2012г., от 2013г. и от 2014г. че ищецът е трудоустроен, че за същото работодателят е бил своевременно уведомен, както и че заеманата от ищеца длъжност „общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ не е била подходяща за здравословното му състояние. Посочено е, че с приетите по делото решения на здравния орган по Наредба за трудоустрояване на ищеца е определена още през 2008г. 50 % ТНР, поради конкретни заболявания, че този процент е увеличен на 60% в последствие през 2014г., като са посочени и противопоказания за труд: тежък физически труд, продължително ходене, преохлаждане, че на 28.11.2014г. ТЕЛК е посочил, че ищецът не може да изпълнява задължения по длъжностна характеристика на „работник по поддържаща предаеорагорв площад“. Прието е, че решенията на ТЕЛК са задължителни за страните и правилността им не може да се преценява по реда на инцидентния съдебен контрол от гражданския съд.

Въззивният съд е приел, че по делото не се твърди и не е установено работодателят да е предложил на работника друга длъжност, определена за заемането й от трудоустроени лица по приетия по делото списък на такива. Прието е за неустановено по делото и другите длъжности от списъка за заемането им от трудоустроени да е определена от здравния орган по НТ като неподходяща за заемането й от ищеца. Според съда по делото е установено, че свободни длъжности от списъка за заемането им от трудоустроени е имало в периода от 25.10.2013г. до 06.04.2015г., когато е прекратено правоотношението между страните. Посочил е, че от приетото по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза неоспорено в тази част се установява, че свободна длъжност от списъка за трудоустрояване е била „сътрудник охрана” на 25.10.2013г., на 30.03.2015г. и на 06.04.2015г. Посочил е още, че приетата по делото Заповед № 418/26.03.2015г. на ответника установява, че на 26.03.2015г. се е освободила и длъжността „мияч превозни средства, той и оператор на автомивка”, която също е включена в списъка за заемането й от трудоустроени лица. Отчетено е обстоятелството, че на 09.01.2015г. е била освободена щатна бройка за длъжността мияч превозни средства, той и оператор на автомивка. Прието е за установено от приложената справка, съставена от ответника, че на тази длъжност са били назначени лица на 03.02.2014г. и на 05.03.2015г., което според съда обоснова извод, че към този момент тези длъжности също са били свободни. Приел е, че по делото не е установено тези длъжности да са предложени за заемане на ищеца, че е възникнал спор за това дали те са подходящи за него, че здравния орган по НТ е извършил преценка по отношение на ищеца дали тези длъжности са подходящи за него и е отрекъл същото. Формиран е извод, че не е установено по делото, че при ответника няма друга работа, която да е подходяща за здравословното състояние на ищеца и той да не е бил съгласен да я приеме. Според съда преценката на здравния орган за тези обстоятелства не може да се замести от експертно заключение по приетите по делото заключения по медицинските експертизи. Отчетено е установеното обстоятелство, че към дата на уволнението при ответника не е имало свободна длъжност от списъка на тези, определени за заемането им от трудоустроени лица, че това обстоятелство е обявено за безспорно от районния съд. Приел е, че при установени свободни такива длъжности в период, през който за ответника е съществувало задължение да предложи на ищеца подходяща за него длъжност за трудоустрояване, включително и непосредствено преди уволнението – на 26.03.2015г., на 06.04.2015г. липсата на свободни такива длъжности към 08.04.2015г., не може да обоснове извод за законност на уволнението. За да направи извода съдът е взел предвид последователно провежданата от законодателя засилена защита в КТ, Наредба за трудоустрояване на лицата с увреждания, която е съобразена и с разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.

При тези съображения е изведен извод, че по делото не е установено да са осъществени предпоставките на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, поради което и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен. С обжалваното решение е отменено решението на СРС по този иск и последният е уважен.

Прието е, че поради изхода на делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съответно установените по делото обстоятелства за съществуващо между страните преди уволнението трудово правоотношение за неопределено време за длъжността „ общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ е основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

По предявения иск по чл. 217 вр. с чл. 317 от КТ:

Въззивният съд е приел, че обезщетението по чл. 217 от КТ може да се претендира само при претърпени вреди от това, че като трудоустроен работникът е останал без работа и доходи от престирането на труд. Приел е също, че предписанието за трудоустрояване по Наредба за трудоустрояване е задължително както за работника, така и за работодателя, че работникът е длъжен да преустанови изпълнението на трудовите функции при условия и в обем, които съобразно решението на здравния орган по НТ са противопоказни за здравословното му състояние. Прието е, че работодателят е длъжен да не го допуска до тази работа, а е длъжен да го премести на подходяща такава съобразно предписанията на здравния орган, че при неизпълнение на задължението от работодателя, той дължи на работника обезщетение по чл. 217 от КТ, но само за претърпените вреди. Според съда тези вреди се изразяват в невъзможност да реализира доход от престирането на труд - от невъзможността от възникване на вземане за трудово възнаграждение, защото работникът не е престирал работа, съобразявайки се с решението на ТЕЛК. Посочено е, че според характера на вредите законодателят е обвързал размерът на това обезщетение с размера на брутното трудово възнаграждение на работника за работата, изпълняване преди предписанието за трудоустрояване.

Прието е, че в случая по делото не е установено ищецът да е претърпял вреди от неизпълнението на задължението на работодателя да го премести на работа съобразно предписанието на ТЕЛК. Прието е също за установено от приложените фишове за заплати, заключения по съдебно-счетоводните експертизи, ведомости и справки за предоставяни талони за храна и карти за градски транспорт, че през целия процесен период за времето, през което не е бил в законоустановен отпуск, ищецът е престирал труд по трудовото правоотношение между страните за длъжността „ общ работник/поддръжка предаерогаров площад“ и за същото му е изплащано трудовото възнаграждение за тази длъжност съобразно отработеното време, като са му предоставяни и талони за храна и карти за градски транспорт. С оглед на това е формиран извод, че по делото не е установено ищецът да е претърпял вреда от неизпълнението на задължението на работодателя да го премести на друга работа съобразно предписанието на ТЕЛК, поради което искът по чл. 217 вр. с чл. 317 от КТ е неоснователен.

По правните въпроси, формулирани от жалбоподателя-ответник”Л. С” ЕАД [населено място]:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по първия въпрос от изложението.

С решение № 266/24.03.2010 г. по гр. дело № 814/2009 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325 ал 1 т. 9 от КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315 ал. 1 от КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по чл. чл. 325 ал 1 т. 9 от КТ.

С решение № 448/05.03.2013 г. по гр. дело № 1318/2011 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в цитираното по-горе решение. Прието е, че преценката на ТЕЛК и НЕЛК дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща проверка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, т. 9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е подходяща за заемане от трудоустроения друга длъжност от списъка по чл. 315, ал. 1 КТ при работодателя, стига да е била и свободна.

Съдебният състав е приел, че невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност се установява с решение на ТЕЛК, което, включително и в тази му част, може да се обжалва пред НЕЛК.Ното решение подлежи на съдебен контрол по административен ред, което изключва инцидентната му проверка в спор по чл. 344, ал. 1 КТ.

Прието е, че при констатация на компетентните органи, че изпълняваната от служителя или работника с намалена трудоспособност, му е противопоказна, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност. Когато работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. Ако няма свободна подходяща длъжност, работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 325, т. 9 КТ.

Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика на ВКС. Както се отбеляза по-горе съдът е формирал правни изводи, че при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност съобразно предписания на здравния орган работодателят е длъжен да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност и след като работникът избере някоя от тях работодателят е длъжен да изиска от компетентния здравен орган удостоверяване, че така избраната от работника длъжност е подходяща за здравословното му състояние. Дали конкретната работа е подходяща за трудоустроения е медицински въпрос от компетентността на компетентния здравен орган по Наредба за трудоустрояване. Изведен е извод, че този въпрос не може да се изследва от съда с помощта на вещи лица, нито може да се реши от службата по трудова медицина или дружества, ангажиране от работодателя за такива функции. Прието е, че тази преценка е изцяло в правомощията на ТЕЛК и НЕЛК и не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд, независимо дали страните по трудовия спор са участвали в производството по НТ. Прието е още, че на изследване при иск по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ подлежи само дали определената за трудоустроени длъжност, посочена от компетентния здравен орган като подходяща за конкретния работник е била свободна и дали е била предложена на работника, имащ предписание за заемането й и той да е отказал да я заеме. Въззивният съд е приел още, че подходящите работни места за трудоустроени се определят по реда на чл. 315 КТ и НТ, че ТЕЛК/НЕЛК дължи посочване на подходяща за работника/служителя длъжност, която той може да изпълнява. Прието е, че работодателят е длъжен да премести трудоустроения работник/служител на подходяща за него работа съобразно предписанията на здравния орган, а спор дали тази работа е подходяща не може да се повдига и разрешава в производството по иск, оспорващ законността на уволнение по чл. 325, ал. 1т. 9 КТ. Всички тези изводи са в съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС. В същата насока е разрешението, дадено на правния въпрос, обективирано в многобройни решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, с които въззивният съд се е съобразил и е цитирал, а именно: Решение № 252/21.01.2020г. по дело № 566/2019г. на ВКС, ІV-то г. о.; Решение № 65/03.07.2019г. по дело № 1666/2018г. на ВКС, ІІІ-то г. о.; Решение № 188/23.01.2018г. по дело № 793/2017г. на ВКС, ІІІ-то г. о.; Решение № 174/19.07.2017г. по дело № 4316/2016г. на ВКС, ІV-то г. о.; Решение № 279/27.10.2015г. по дело № 327/2015г. на ВКС, ІV-то г. о; Решение № 275/28.10.2014г. по дело № 3049/2013г. на ВКС, ІV-то г. о.

Жалбоподателят е цитирал и решение № 79/04.05.2017 г. по гр. дело № 3813/2016 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК. Със същото е разрешен правния въпрос дали при уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ в предмета на доказване от страна на работодателя се включва наличието на списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност по чл. 315, ал. 1 от КТ, в който работните места са заети от други трудоустроени лица. Съдът е приел, че според теорията и съдебната практика фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ включва два кумулативно съществуващи елемента. Първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания. Вторият елемент е липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Посочено е, че наличието на този елемент от фактическия състав също се доказва от работодателя и обикновено се установява с помощта на вещо лице. За да възникне правото на работодателя да приложи това основание, той трябва да е изпълнил и задълженията си по чл. 315 от КТ за осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване, от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите, когато личният състав е над петдесет човека. Неизпълнението на това задължение/пълно или частично-посредством изваждане на длъжности от списъка/ означава, че работодателят сам се е поставил в състояние да не може да предложи друга подходяща работа, което води до незаконосъобразност на уволнението. Становището на съдебния състав, че наличието на елемента от състава на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, а именно липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието се установява с помощта на вещо лице е изолирано. Както се посочи по-горе правният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС, обективирана в посочените решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК. С оглед на изложеното съдът преценява, че основание за допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК по този правен въпрос не е установено.

Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория въпрос от изложението. В цитираните от жалбоподателя решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК не е разрешен същия правен въпрос, поради което не е установено допълнителното основание по т. 1-ва на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С решение № 192/22.05.2015 г. по гр. дело № 6866/2014 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е разрешен правният въпрос длъжен ли е работодателя, включително при липса на предпоставки по чл. 315 КТ/брой работници и служители по-малко от 50/ при всички положения да предложи на работника или служителя подходяща за здравословното му състояние работа преди да прекрати договора по реда на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.

С решение № 266/24.03.2010 г. по гр. дело № 814/2009 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК са разрешени въпросите кои обстоятелства са решаващи при преценката имало ли е при работодателя длъжност, която работникът би могъл да заеме според предписанието по влязло в сила експертно решение за трудоустрояване, съответно за кои обстоятелства от значение за основанието по чл. 325, ал. 1т. 9 КТ са необходими специални знания и ангажиране заключение на вещо лице.

С решение № 17/20.02.2014 г. по гр. дело № 2517/2013 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е разрешен въпросът длъжен ли е работодателят да промени възприетата от него организация на труда, за да осигури на трудоустроен работник условия на труд съгласно предписанията на ТЕЛК.

С решение №137/13.05.2014 г. по гр. дело № 4811/2013 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е разрешен правният въпрос длъжен ли е работодател да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен.

С решение № 79/04.05.2017 г. по гр. дело № 3813/2016 г. на ВКС III г. о. по чл. 290 ГПК е разрешен правния въпрос дали при уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ в предмета на доказване от страна на работодателя се включва наличието на списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност по чл. 315, ал. 1 КТ, в който работните места са заети от други трудоустроени лица.

С решение № 448/05.03.2013 г. по гр. дело № 1318/2011 г. на ВКС IV г. о. по чл. 290 ГПК са разрешени правните въпроси – съдът следва ли да установява в исковия процес дали определена работа е подходяща за изпълняване от служителя с оглед здравословното му състояние, както и подлежи ли на инцидентна проверка в общия исков процес преценката в тази връзка, дадена от ТЕЛК и НЕЛК, за доказателствената сила на частните документи и с какви доказателствени средства се установява от работодателя наличието на определени места за трудоустрояване.

Поради неустановяване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по втория въпрос от изложението не следва да се допусне.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението. Същите са формулирани общо и хипотетично, и поради това не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е правен въпросът следва да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Тъй като трети и четвърти въпроси са поставени в хипотези, различни от приетата за установена с обжалваното решение, то същите са неотносими към решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Неустановяване на общото основание е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване по трети и четвърти въпроси, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по петия въпрос от изложението. Въпросът касае приложение разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, която е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е установена трайна съдебна практика, която не се следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.

По правните въпроси, поставени от жалбоподателя-ищец Д. В. Я..

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната част от ищеца. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част от ищеца, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първи и четвърти въпроси от изложението. Всеки от посочените въпроси не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора по предявения иск с правно основание чл. 217, вр. чл. 317 КТ.Стелно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втори и трети въпроси от изложението. Въпросите касаят правилността на въззивното решение в обжалваната част от ищеца и са касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Същите съдът следва да обсъжда само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл. 288 ГПК. В последното ВКС преценява дали поставения въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.Перката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя –ответник „Л. С” ЕАД и от жалбоподателя-ищец Д. В. Я..

С оглед изхода на спора направените от страните разноски за настоящото производство следва да останат в тяхна тежест.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 1559/26.02.2019 г. по гр. дело № 15740/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 59390/25.06.2020 г., подадена от ответника „Л. С” ЕАД, със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица] по касационна жалба вх. № 35459/25.03.2020 г., подадена от ищеца Д. В. Я., [населено място], [улица], чрез адв. И. Ю..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: