О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 641

гр. София, 16.12. 2020г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д.№2971 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Г. С“ ЕООД срещу решение №1907 от 26.07.2019г. по в. т.д.№5492/2018г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №25/12.04.2018г. по т. д.№66/17г. на ОС-Кюстендил в частта, с която е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ по отношение на „Г. С“ ЕООД, че съществува вземане на „Булгаргаз“ ЕАД за сума в размер на 6 852 469.96 лева, от която 5 043 056.11 лева – цена на доставен природен газ по договори за доставка на природен газ №410/27.04.2007г., №410-2013/15.12.2012г. и №410-2013/07.10.2015г., както и за сума в размер на 1 809 413.85 лева – неустойка върху неплатени в срок суми, изчислена за периода 11.10.2012г. – 10.11.2016г., като е осъден ответникът да плати на ищеца разноските по делото, а по сметка на САС държавна такса.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно - постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се обезсили и производството да се прекрати, евентуално - да се отмени изцяло и исковете да се отхвърлят. Касаторът твърди, че по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска от установителен по чл. 694 ТЗ в осъдителен, като осъдителният иск е недопустим и производството е следвало да...