О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 408

София,21.02.2024г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, в закрито заседание на 21.02., през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

Председател: Костадинка Недкова

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 42 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.А. А. частна жалба на К. Б. К. - молител в производството по чл.303 ГПК, срещу определение № 871/25.10.2023г. по т. д.№ 1224 по описа на ВКС за 2023г.С него е оставена без разглеждане молбата на К. Б. К. за отмяна на решение № 38/11.09.2015г. по т. д.№ 854 по описа на ВКС за 2012г.

В частната жалба са релевирани подробни доводи за допустимост и основателност на молбата за отмяна и за незаконосъобразност на обжалваното определение.Искането е за неговата отмяна и за допускане до разглеждане на молбата за отмяна.

С подадения чрез адв.П. А. писмен отговор насрещната страна - „Корн“ ЕООД, оспорва основателността на частната жалба.Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на ТК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното определение, намира следното:

За да постанови обжалваното определение, първият състав е обсъдил и е съобразил, че твърдяното от молителя ново обстоятелство е, че по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, не е изследвана действителността на записа на заповед, а това обстоятелство е станало известно на молителя след получаване на 01.01.2023г. на приложеното постановление на прокурор от РП - Добрич. Изводът, че изложените от молителя твърдения не обосновават въведеното основание за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК е обоснован с това, че молителят е страна по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, поради което са му били известни извършените процесуални действия и постановените съдебни актове, и е разполагал със защитата срещу евентуално допуснати от съда процесуални нарушения, довели до незаконосъобразност на постановеното решение, по реда на инстанционния контрол, съответно - извънинстанционният контрол е неприложим при непълнота на фактическия или доказателствения материал, дължащи се на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.

Съгласно даденото нормативно тълкуване в т.10 на ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.

За да е допустима молба за отмяна на основанието по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК, следва да бъдат въведени от молителя конкретни и надлежни твърдения за фактически обстоятелства - юридически и доказателствени факти, които са новооткрити - съществували са към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, както и обективиращите ги писмени доказателства, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, както и, че същите са относими към предмета на правния спор и са от съществено значение за делото.

Следва да бъдат изцяло споделени изводите на първия състав, че въведените от молителя твърдения не могат да обосноват наличието на релевираното основание за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК.

От материалите по приложените дела и постановените по тях съдебни актове се установява следното:Производството, в което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е образувано по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „Корн“ ЕООД против К. К. за установяване на оспореното вземане на „Корн“ ЕООД, произтичащо от запис на заповед от 02.02.2011г., по който ответникът е издател и платец, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В производството по чл.422 ГПК молителят К. К. е възразил, че е подписал процесния запис на заповед, поради отправените му заплахи от управителя и представляващия ищцовото дружество, както и, че страните по делото са били в трудово правоотношение, поради което обезщетение за претърпени от работодателя вреди от дейността на работника може да се търси по реда на КТ, евентуално е възразил за безпаричност на задължението по менителничния ефект, т. е., че срещу неговото издаване и приемане издателят не е получил престация от поемателя - ищеца по делото. Тъй като молителят е страна в производството, в което е постановено влязлото в сила решение, което е с предмет вземане, произтичащо от издадения от него запис на заповед, той няма как да не е знаел към деня на приключване на устните състезания, че не е подписал записа на заповед, могъл е да оспори действителността му и е разполагал със защита по реда на инстанционния контрол на решението, от която впрочем се възползвал.

Видно от мотивите на приложеното към молбата за отмяна постановление на прокурор от РП - Балчик от 05.01.2023г. по пр. пр.№ 3736:/2022г., преписката е образувана по жалба на молителя, в която са изнесени данни за документно престъпление във връзка със запис на заповед от 02.02.2011г., за който молителят е твърдял, че не е подписал. По нея е постановен отказ за образуване на наказателно производство, тъй като въз основа на изготвената по прокурорската преписка експертна справка е установено, че подписът на записа на заповед е положен от молителя.

Налага се извод, че въведените от молителя твърдения не обосновават въведеното основание за отмяна по чл.303 ГПК.

При съвпадане с крайните изводи на първия състав на касационния съд, обжалваното определение следва да се потвърди.

С оглед на този изход, в тежест на молителя следва да се присъдят направените от ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба в размер на 1800лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 871/25.10.2023г. по т. д.№ 1224 по описа на ВКС за 2023г.

Осъжда К. Б. К. да заплати на „Корн“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на жалбата в размер на 1800лв. (хиляда и осемстотин лева).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: