Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Г. У. срещу решение № 346 от 08.08.2019г., постановено по в. гр. дело № 263/2019г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61/16.05.2019г. по гр. дело № 27/2019г. на Районен съд – гр. Чепеларе, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Г. У. срещу „А. С. Б“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че исковата молба е подадена след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, при което е отхвърлил исковете на формално основание, без да разгледа спора по същество. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което трудовият спор да бъде разгледан по същество, като възражението на ответника за изтекла погасителна давност да бъде прието за неоснователно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ да бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ищецът релевира основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Ако е установено по безспорен начин, че исковата молба е подадена в предвидения от закона срок, адресирана до компетентния орган, но поради техническа грешка върху пощенския плик е посочен друг получател, следва ли да се приеме, че давностният срок спира да тече от момента на подаването на молбата до получаването й от компетентния съд?“; 2. „Следва ли, след отстраняването на техническата грешка, съдът да разгледа спора по същество, а не да прекрати делото на формално основание?“; 3. „Следва ли да се приеме, че работодателят, срещу когото е подадена исковата молба и до който по грешка е била изпратена, е от категорията на „некомпетентен орган“ да разгледа и да реши трудовия спор?“ и 4. „Какви фактически действия следва да извърши юридическото лице – ответник, получило по погрешка искова молба, адресирана не до него, а до компетентния съд? Следва ли служебно да препрати цялата преписка на съда или да я върне на подателя й?“, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ - „А. С. Б“ ЕООД подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на направените в настоящото касационно производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, т. е. тя е допустима.

Въззивният съд е приел за установено по предявените искове, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност, на 05.12.2018г., както и че на 01.02.2019г., упълномощен от ищеца адвокат е изпратил по пощата искова молба, в която като адресат е посочен Районен съд – гр. Чепеларе, но която е постъпила при ответника, тъй като като получател върху пощенския плик е записано като наименование и адрес - дружеството-работодател. Съобразил е, че писмото с исковата молба е получено от „А. С. Б“ ЕООД на 04.02.2019г., а на 12.02.2019г. е върнато обратно на подателя – адв. Ф. Т., който на същата дата е изпратил исковата молба до Районен съд – [населено място], последната получена в съда и входирана с вх. № 477/13.02.2019г..

Преди да пристъпи към разглеждане на изложените от страните аргументи по същество, касаещи законосъобразността на извършеното уволнение, въззивният съд е установил, че е налице спор по делото относно спазването на предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен срок, който е давностен, а не преклузивен по своя характер. Именно поради това е счел, че за него съдът не следи служебно, а се произнася единствено по възражение на ответника, каквото е направено своевременно в отговора на исковата молба. Приел е, че двумесечният срок е започнал да тече от датата на прекратяване на трудовия договор /05.12.2018 г./ съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, поради което исковата молба е следвало да бъде подадена в деловодството на съда не по-късно от 05.02.2019г.. Отчел е, че според пощенското клеймо, поставено от „Български пощи“ АД, адвокатът на ищеца е изпратил исковата молба до Районен съд – гр. Чепеларе на 12.02.2019г., поради което същата се явява подадена след предвидения от закона двумесечен срок, т. е. исковите претенции са погасени по давност.

Смолянски окръжен съд е намерил за неоснователен довода на ищеца У., че давностният срок не е изтекъл, тъй като поради грешка, исковата молба е изпратена до некомпетентен орган по смисъла на чл. 358, ал. 3 КТ. Уточнил, е че разпоредбата на чл. 358, ал. 3 КТ следва да се тълкува в точния й правен смисъл, а не разширително, поради което „некомпетентен орган“ по смисъла на закона може да е само държавен или общински орган, с уредени компетенции и на бюджетна издръжка, но не й частноправен субект – физическо или юридическо лице, за които не съществува законово задължение да препращат служебно получените документи до действителния им адресат, още повече ако това е насрещната страна по трудовия спор – работодателят.

Според чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/10.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този въпрос, който е включен в предмета на конкретния спор и е обусловил правните изводи на съда по него. Поставените от касатора въпроси, преформулирани от настоящия съдебен състав, съобразно правомощията му по т. 1 ТР № 1/10.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, до правния въпрос: Изпращането на исковата молба, обективираща искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, до работодателя вместо до съда, удовлетворява ли изискването на законодателя в чл. 358, ал. 3 КТ да е подадена до „некомпетентен орган“ с оглед преценката на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ?, изпълняват изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото са обусловили решаващия правен извод на окръжния съд за отхвърляне на предявените искове като погасени по давност.

Не е налице обаче твърдяното от касатора допълнително основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според задължителните разяснения в т. 4 ТР № 1/10.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл. 358, ал. 3 КТ, чието тълкуване цели касатора с поставения правен въпрос, е пълна и ясна, като в доктрината и съдебната практика не съществува съмнение, че некомпетентен орган по смисъла на чл. 358, ал. 3 КТ може да е само административен /държавен или общински/ орган, но не и частно лице, в това число и работодателят. Разумът на закона е да даде допълнителна защита на работника или служителя, който поради незнание или грешка е подал исковата си молба не до съда, а до контролен орган, особена юрисдикция или висшестоящ административен орган /Инспекцията по труда, Министерство, Областна администрация, Президент, Народно събрание/, които органи са на бюджетна издръжка и разполагат с компетентни служители, в състояние да определят характера на искането и до кого всъщност е следвало да се адресира, съответно препрати. Подобно задължение не може да се вмени на частни лица, в това число и на работодателите, които като насрещна страна по спора не са длъжни за своя сметка да препращат погрешно адресирана до тях кореспонденция. От значение е и фактът, че частноправните субекти не могат да удостоверят достоверна дата на подаването на исковата молба съобразно чл. 181 ГПК. По тези причини чл. 358, ал. 3 КТ изключва частните лица като възможен погрешен адресат, с изпращането до който да се счита спазен давностен срок за подаване на исковете по трудови спорове. При наличието на изрична правна норма /чл. 358, ал. 3 вр. с чл. 260, ал. 1 КТ/, изпращането на исковата молба до насрещната страна по трудовия спор /работодателя/ не съставлява надлежно сезиране на компетентния орган /съда/, способно да породи последиците на спиране и прекъсване на погасителна давност, придадени от общите норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД на предявяването на исковете. В горепосочения смисъл е налична и практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /определение № 117/01.02.2016г. по гр. д. № 5851/2015г. на ­Трето г. о., определение № 499/05.05.2015г. по гр. д. № 270/2015г. на Трето г. о., определение № 241/19.03.2009г. по гр. д. № 174/2009г. на Четвърто г. о. и др./, което обстоятелство на самостоятелно основание изключва осъществяването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

Поради отсъствието на кумулативно изискуемите общо и допълнително основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не следва да бъде допуснато такова.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1440 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен в брой съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 08.08.2019г., постановено по в. гр. дело № 263/2019г. на Смолянски окръжен съд.

ОСЪЖДА Н. Г. У., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „А. С. Б“ ЕООД, ЕИК: 200195560, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ – съдебно-деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.