5Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

гр. София, 20.02.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илиана Рангелова

в присъствието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 26/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимата Е. Е. С. чрез защитника й – адв. Д. М., срещу решение № 357 от 24.10.2023 г. на Апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 854/2023 г.

В жалбата се сочи касационното основание нарушение на материалния закон и се иска Върховният касационен съд да отмени атакуваното решение, с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд, с която подсъдимата е призната за виновна и осъдена по обвинение по чл. 249, ал. 1 от НК и да оправдае подсъдимата или да отмени кумулативно наложеното й наказание „пробация“.

Твърди, че апелативният съд не се е произнесъл по направеното от защитата възражение, че в случая не е налице използван „платежен инструмент“ по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК. Настоява, че от доказателствата по делото и от признатата от подсъдимата фактическа обстановка се установява, че към момента, в който тя е въвела банковата карта в А. устройството, същата е била неактивна. Сочи, че от момента, в който банковата институция по заявка на картодържателя е блокирала нейното действие, банковата карта е престанала да бъде платежен инструмент и не може да послужи като средство за разплащане и транзакции. В този смисъл е налице негоден предмет на престъплението....