Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 2107 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А. Б. против решение № 6801/19.11.2021 г., постановено по адм. дело № 5426/2018 г. по описа на Административен съд София-град.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Твърди нарушаване на правото й на защита предвид недопускането й да вземе участие в съдебното заседание на 20.10.2021 г., да се запознае със съдебно-икономическа експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба.

Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ гр. София оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-135 от 30.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане от 08.02.2018 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ София - град.

В хода на съдебното производство, съдът е изследвал законосъобразността на издадения административен акт - Разпореждане от 08.02.2018г. на Ръководител на ПО, с който е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Близнакова от 14.12.2017 г. пожизнено по чл. 102, ал. 1 от КСО, във връзка е чл. 21, ал. 1 от НПОС по заявление, подадено на 14.12.2017г., въз основа на следните параметри: Осигурителен стаж от III категория труд [заличен текст]; На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд [заличен текст]; За времето 23.10.1989г. - 22.07.1994г. и 01.01.1997г. - 21.10.2016г.: Индивидуален коефициент - 1,043; Средномесечен осигурителен доход за страната за периода 10.2015 - 09.2016г. 759,28 лв.; Доход за изчисляване размера на пенсията 791,93 лв.; Проценти осигурителен стаж [заличен текст]. х 1.126 = 43.45 %; Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 43.45 % от 791, 93 = 344,09 лв. Отказано е преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 1.009 е по-неблагоприятен. С Разпореждането е определено пенсията да се изплаща: от 14.12.2017г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (100 % от 344,09) в размер на 344,09 лв.; След оспорване на разпореждането, Директора на ТП на НОИ - София град, с обжалваното в настоящето производство Решение № Ц 2153-21-26/30.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ С.- град, е е потвърдил Разпореждане на Ръководител на ПО.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. За обосноваване на този правен извод, съдът взел предвид констатациите по приетата съдебно икономическа експертиза. В експертизата изрично е отбелязано, че при извършеното преизчисляване, към общата продължителност на осигурителния стаж, зачетен при първоначално отпускане на пенсията, е зачетен осигурителен стаж от трета категория (след пенсиониране) от 01 година 01 месец 22 дни, който се отнася за периода 22.10.2016г. - 13.12.2017г. Осигурителният доход за допълнително зачетения осигурителен стаж (след пенсиониране), ползван за преценка при преизчисление на пенсията, е взет по данни от Регистъра на осигурените лица и Служебна бележка от Д. К. плащания и контрол при ТП на НОИ, издадена съгласно чл. 41, ал. 1 от НПОС. Съдът е взел предвид констатациите на експерта, които установяват, че при преизчислението на пенсията само с осигурителен стаж (след пенсиониране), не се променя осигурителния доход, от който е определен размера на пенсията при първоначалното й отпускане. Не се установява осигурителен стаж, който да не е зачетен към 14.12.2017г. Експертизата е потвърдила приетото от административния орган, че индивидуалният коефициент с включване на осигурителния доход за стажа след пенсиониране е по-неблагоприятен от индивидуалния коефициент към отпускането на пенсията. При преизчисление на пенсията въз основа и на осигурителен доход за придобит стаж, за период след пенсионирането, не се изчислява отделен индивидуален коефициент само за този период, а преизчислението е с осигурителния доход за целия зачетен осигурителен стаж от 01.01.1997г. до датата на преизчислението, по реда на чл. 70 от КСО. Оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

В заключението си пред първоинстанционния съд, експертът е представил методологията за изчисляване на пенсията в нейната последователност, при която се достигна до параметри: Осигурителен стаж от III категория труд [заличен текст]. Индивидуален коефициент на А. Б.- 1,043. Доход за изчисляване размера на пенсията 791,93 лв.; Проценти осигурителен стаж 43.45 %. Размерът на пенсията, след преизчисление със зачетения осигурителен стаж (след пенсиониране) е 344,09 лв., съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО. В този размер не е взет предвид осигурителният доход (след пенсиониране), защото при преизчисление с негово участие се достига до по - неблагоприятен Индивидуален коефициент 1.010 спрямо 1.043, което води до по-малък размер на пенсията. Предвид тези данни, експертът установява защо административният орган е постановил отказ от преизчисляване на пенсията с включване на осигурителен доход за зачетен осигурителен стаж, съгласно чл. 102 КСО.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства са дали основание на съда да приеме, че оспореният акт е постановен при спазване на чл.102, ал.1 от КСО и чл.21, ал.2 от НПОС/в приложимата редакция/, поради което основателно е отказано преизчисление на пенсията с осигурителния доход за допълнително зачетения осигурителен стаж. Изчисленият индивидуален коефициент, съответно размера на пенсията, е по-неблагоприятен от ИК1.043., при който е изчислена пенсията към датата на нейното отпускане.

Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при липса на процесуални нарушение и в съответствие с материалния закон.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, приетата по делото съдебно икономическа експертиза, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, възраженията на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Като неоснователни следва да се приемат възраженията на касатора за нарушаване на правото й на защита, поради недопускането й да вземе участие в съдебното заседание на 20.10.2021 г., при изслушване на съдебно-икономическа експертиза. Видно от данните по делото, експертизата е изготвена и своевременно предадена по делото в срока по чл. 199 от ГПК,вр. с чл.144 от АПК. По молба на жалбоподателката, съдът е отложил делото поради нейната ангажираност, за насроченото съдебно заседание, отново е депозирана молба за отлагане на същото основание, при което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от АПК. В тази връзка неоснователно е възражението и за нарушаване на процесуални права.

Административният съд правилно е преценил за законосъобразно решение № 2153-21-135 от 30.04.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане от 08.02.2018 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ София - град и е отхвърлил жалбата на А. Б. срещу него като неоснователна.

С потвърденото разпореждане на основание чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл.21, ал.1 от НПОС е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Близнакова за придобит осигурителен стаж след пенсиониране.

Приложимата редакция на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях, като преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 77 КСО.

При преизчислението се ползват данни за стаж и доход след датата на пенсионирането, като не се прави преразглеждане на начина на изчисление на размера на пенсията до датата на преизчислението по чл. 102 КСО. Обосновано е прието от съда, че преизчислението по реда на чл. 102, ал. 1 КСО е направено от пенсионния орган в съответствие със правните норми при съобразяване на по-благоприятния размер за лицето, като правилно пенсията се изчислява без да е преизчислен осигурителен доход и не е определен нов индивидуален коефициент, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3-5 от КСО, а е зачетен допълнително придобит осигурителен стаж (допълнително положен стаж след пенсионирането) в съответствие с чл.21, ал.1 от НПОС, въз основа на който е определен нов размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО.

Обоснован е извода на съда досежно липсата на доказателства относно неправилно изчисление на средномесечния осигурителен доход на жалбоподателката, както и изчисление на индивидуалния коефициент за определяне на индивидуалният размер на пенсията и. В тази връзка неоснователни са доводите на касаторката досежно нарушение на материалния закон при определяне размера на пенсията й, поради неправилно изчисляване на осигурителния й доход за периода 22.10.2016г. - 13.12.2017г. както и средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от НОИ за същия период.

Съгласно чл.70, ал.4 КСО, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), за изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период; от 1 януари 2019 г. съотношението между месечния осигурителен доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия месец.

Видно от заключенията на вещото лице по приетата съдебно икономически експертизи, пенсионните органи са съобразили точно предоставената им информация от Националния статистически институт, както и средномесечния осигурителен доход за страната. Експертите сочат, че при изчисляване на индивидуалния коефициент е спазена методиката за неговото образуване.

Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6801/19.11.2021 г., постановено по адм. дело № 5426/2018 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А. Б., [ЕГН], от гр.София да заплати на ТП на НОИ София град направените по делото разноски-сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН