Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:

ЗАХАРИНКА ТОДОРОВАИЛИАНА СЛАВОВСКАТИНКА КО. А. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 2097 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 185 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ Сърце и мозък" ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Д. С., против решение № 12636 от 10.12.2021г., постановено по адм. дело № 8335/2021г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата за критериите за определяне на университетски болници, приета с ПМС №93/25.04.2019г. /ДВ бр. 36/ 03.05.2019г. и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за спазена процедура и изпълнение на изискванията на чл. 26 и чл. 28 ал. 2 ЗНА , като напротив навежда аргументи за липса на мотиви. Посочва, че докладът на министъра на здравеопазването в процедурата по ЗНА за обществено обсъждане на проекта не изпълнява ролята на мотиви, тъй като по същество в същия липсват съдържателни съображения за приемането на оспорения текст от Наредбата. Навежда аргументи и за противоречие на оспорената разпоредба с чл.1, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), както и че не са изложени мотиви за въздействието на чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата върху обществените отношения, които регулира и съответствието й с правото на ЕС. Навежда съображения за противоречие на оспорения текст с Конституцията на Р. Б. /КРБ/ и чл.4, чл.8 и чл.12 от АПК . Иска оспореното решение на тричленния състав на ВАС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата за критериите за определяне на университетски болници ( обн. ДВ. бр.36 от 03.05.2019г.). Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - Министерски съвет на Р. Б. /МС на РБ/, чрез процесуалния си представител правен съветник Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител, юрк. Д., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови оспореното съдебно решение тричленен състав на ВАС е приел, че Наредбата в оспорената й част включително е издадена от компетентен орган на основание законова делегация по чл.90, ал.9 ЗЛЗ, в нормативно предвидената форма за валидност. Достигнал е до изводи за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемане на Наредбата в оспорената й част, включително за липса на нарушения по чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Приел е, че оспореният текст не противоречи на норми от по – висока степен. Посочил е, че поставените изисквания в чл. 2 ал. 1, т.5 от от Наредбата, не са субективни, а представляват обективни условия поставени от компетентния орган за придобиване на статут на университетска болница. Според съдът този критерий, заедно с останалите критерии от Наредбата по чл.2, надграждат, те са в повече от изискванията на лечебното заведение да получи одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти по чл.90, ал.2 и ал.3 ЗЛЗ. Изложени са съображения, че критерият по чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата, ведно с останалите критерии, отличават университетската болница от останалите лечебни заведения, които са получили одобрение от министъра на здравеопазването за извършване на дейностите по чл.90, ал.1, т.1 - 3 ЗЛЗ, сред които е и обучението на студенти по медицина, дентална медицина и фармация, както и че всяко лечебно заведение, което е получило одобрение по чл.90, ал.3 ЗЛЗ, може да обучава студенти по посочените регулярни професии и без да е със статут на университетска болница. За да получи такъв статут обаче са необходими допълнителни, по - високи изисквания за постоянна, системна практическа работа на болницата с по - голям брой студенти, а не единична и кратка практическа програма с малък брой студенти от посочените специалности. По тези съображения, съдът е приел, че въведения критерий с оспорената разпоредба е съответен на закона и неговата цел. Решението е правилно.

Предмет на оспорване по делото е разпоредбата на чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата за критериите за определяне на университетски болници, приета с Постановление на Министерски съвет №93 от 25.04.2019г., обн. ДВ. бр.36/03.05.2019г. , съгласно която, за да бъде определена за университетска, многопрофилната болница по чл.1, ал.2 от Наредбата, следва най - малко 20 на сто от студентите, обучаващи се във висшето училище по специалностите от регулираните професии от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи", през последните две години да са провеждали практическата си подготовка в болницата.

Наредбата е приета на основание чл. 90, ал.9 от Закона за лечебните заведения, съгласно който критериите, на които трябва да отговарят лечебните заведения или техните клиники или отделения, за да придобият правата на университетски болници/клиники или отделения, се определят с Наредба на Министерския съвет. Следователно налице е изрично предвидена законова делегация, въз основа на която Министерския съвет е приел, оспорената Наредба, поради което и съответни на закона са изводите на съда, че Наредбата, включително оспорената от нея разпоредба е издадена от компетентен орган - МС на РБ.

Изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, изцяло преповтарят наведените пред първоинстанционния съд, и единствено ги доразвиват и интерпретират, като следва да бъде отбелязано, че в оспореното решение същите са обсъдени подробно и съдът е дал отговори на всяко едно от оплакванията, поради което не е необходимо да се преповтарят. На следващо място, предмет на проверка в настоящото производство, което е касационно е първоинстанционното съдебно решение и съдът извършва дължимата проверка по чл.218 от АПК, касаеща единствено посочени в жалбата пороци на решението, не и наведени нови такива, касаещи пороци на оспорената разпоредба от Наредбата. По силата на чл.220 от АПК , Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

В предвид горното, настоящата съдебна инстанция приема, че фактическите установявания на съда кореспондират на събраните по делото доказателства. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно е приел, че при издаване на Наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразно чл. 77 АПК и чл. 26 и следващи ЗНА. Спазени са изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Проектът на Постановление за приемане на Наредбата, ведно с доклада на министъра на здравеопазването, частична оценка на въздействието и становището на дирекция "Модернизация на администрацията" на МС, са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на МЗ на 18.02.2019г. и на Портала за обществени консултации на 19.02.2019г., като е предоставен 30 - дневен срок за обществено обсъждане. На 17.04.2019г. на интернет страницата на МЗ и на Портала за обществени консултации, е оповестена и справката за отразяване на постъпилите становища и предложения, ето защо съдът е стигнал до правилен извод, че процедурата по чл.26 ЗНА е спазена.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неспазване на изискването на чл. 28 ЗНА, тъй като докладът на министъра на здравеопазването не покрива условието за мотиви за приемане на Наредбата. Докладът към проекта на нормативния акт отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА, както правилно е приел решаващият съд и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.28, ал.2 от ЗНА.. Докладът съдържа съображения относно причините, които са наложили приемането на Наредбата - за изпълнение на изискването на чл.90, ал.9 от ЗЛЗ, а именно критериите, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да придобият правата на университетски болници, да се определят с Наредба на Министерския съвет. Посочени са целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането. Проектът не е пряко свързан с правото на ЕС, доколкото с Наредбата не се транспонира европейска Директива, нито прилагане на Регламент. Допълнителни мотиви по приемането на Наредбата са изложени и в представената по делото частична предварителна оценка на въздействието.

Правилни са изводите на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон, както и че същата е издадена в съответствие със законовата делегация.

В изпълнение на посоченото по - горе изискване за въвеждане на критерии е и текста на оспорената разпоредба на чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата, която регламентира един от критериите, на които трябва да отговаря една болница, за да бъде определена като университетстка, а именно: най - малко 20 на сто от студентите, обучаващи се във висшето училище по специалностите от регулираните професии от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи", през последните две години да са провеждали практическата си подготовка в болницата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочения критерий, ведно с останалите критерии, отличават университетската болница от останалите лечебни заведения, които са получили одобрение от министъра на здравеопазването за извършване на дейностите по чл.90, ал.1, т.1 - 3 ЗЛЗ. В доклада на министъра на здравеопазването, изпълняващ ролята на мотиви, изрично е посочено, че отправна точка при разработването на критериите в проекта на Наредбата, е обвързаността на университетската болница с университета. Основният предмет на дейност на университета е обучението на студенти, докторанти и специализанти, както и осъществяване на научна дейности и провеждане на научни изследвания, поради което е необходимо университетската болница да е обвързана с обучението на студенти, докторанти и специализанти в по - голяма степен от останалите лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на студенти и специализанти, както и да извършва научна дейност. Въведеният с оспорената разпоредба критерий през последните две години минимум 20 на сто от студентите да са провеждали практическата си подготовка в съответната болница е обоснован с факта, че болницата на практика осъществява практическата подготовка на студентите, обучаващи се в университета и на следващо място посоченият период от 2 години е минимално необходимият, за да покаже, че лечебното заведение систематично е обвързано с обучението на студентите, а не еднократно.

Неоснователно е наведеното и пред настоящата инстанция оплакване, че въведеният критерий е субективен и неизпълним. Настоящата инстанция споделя напълно изразеното от ответните страни становище, че съгласно чл.19 от ЗВО, висшите училища се ползват с академична автономия, която по силата на чл.20 от с. з. включва и свобода на преподаването, свобода на провеждане на научни изследвания, свобода на обучението и др., следователно висшето училище само преценява къде неговите студенти да осъществяват и практическото си обучение. Въвеждането на критерий в Наредбата, с който да бъде задължавано висшето ичилище да изпраща студентите си за обучение в определена болница би противоречало на академичната автономия на същото по смисъла на ЗВО, както и на целта на ЗЛЗ.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че атакуваната разпоредба "установява своеобразен монопол на държавата в обучителния процес на студентите, чрез недопускане на частни лечебни заведения до участие в този процес". Както в разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за лечебните заведения, така и в оспорения текст от Наредбата за критериите за определяне на университетски болници, не се съдържат изисквания или предпоставки, препятстващи частни лечебни заведения, които отговарят на посочените критерии да придобият статут на университетски болници на равно с държавните такива.

Неоснователно е оплакването, че в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност не са съобразени разходите, необходими за изпълнение на установеното нормативно изискване от лечебните заведения, които според чл.3, ал.1 от ЗЛЗ се създават по ТЗ или по ЗК. Изрично в доклада на министъра на здравеопазването, изпълняващ ролята на мотиви по приемане на Наредбата е посочено, че изпълнението на проекта на Наредбата ще се реализира в рамките на утвърдените средства по бюджета на МЗ за 2019г и следващите години и не са необходими допълнителни разходи. За лечебните заведения, които са ангажирани в значителна степен с обучението на студенти, специализанти и докторанти и с осъществяване на научна дейност, няма да са необходими допълнителни инвестиции за привеждането им в съответствие с новата нормативна уредба, докато за лечебните заведения, които не осъществяват такова обучение в минимален обем, предвиден в проекта, което поиска да покрие заложените изисквания, ще е необходимо да осигури най - малко 10% от лекарските длъжности в структурата на болницата по специалностите, за които е получила одобрение да обучава специализанти, както и че всяко ЛЗ самостоятелно определя размера на възнагражденията на лекарите, при съобразяване с минимално определеното в чл.15, ал.3 от Наредба №1/2015г. Изрично е посочено, че за покриване на останалите критерии не са необходими определени финансови средства за лечебното заведение, тъй като заемането на академични длъжности се извършва по трудов договор с висшето училище и лечебното заведение няма финансови задължения към лекарите.

На следващо място, следва да се има предвид, че при сравнение на дейността, извършвана от лечебните заведения с тази на останалите стопански субекти, се констатират принципни различия, установени в законовата регламентация. Преди всичко са различни изискванията и правилата относно регулацията на дейността на лечебните заведения спрямо дейността на другите стопански субекти. С извършваната от лечебните заведения дейност, въпреки, че е стопанска, се осъществява държавната здравна политика и се гарантират основни конституционни права на гражданите, съобразно чл. 52 от Конституцията на Република България. С решение № 8 от 28.06.2016 г. по конституционно дело № 9/2015 г., Конституционният съд на Р. Б. ясно е отграничил спецификата на регламентацията и дейността на лечебните заведения, регулирана от Закона за лечебните заведения, която дейност е свързана с разходване на публичен ресурс, а не е такава на действащи на свободния пазар субекти. С оглед на това в случая икономическата свобода отстъпва пред необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел на здравеопазването - гарантиране на живота и опазване на здравето на гражданите, което е ярък израз на различието на лечебните заведения от останалите пазарни субекти.

Решението не страда от реливираните в касационната жалба пороци, настоящата инстанция го намира за правилно и същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответниците - Министерски съвет на РБ и министерство на здравеопазването, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв. за всеки ответник на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

На основание на горното и на чл. 196, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12636 от 10.12.2021г., постановено по адм. дело № 8335/2021г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение.

ОСЪЖДА МБАЛ " Сърце и мозък" ЕАД със седалище гр. София, [ЕИК] да заплати на Министерски съвет на Р. Б. сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА МБАЛ " Сърце и мозък" ЕАД със седалище гр. София, [ЕИК] да заплати на министерство на здравеопазването сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ З. Т. п/ И. С. п/ Т. К. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ