Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 2088 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Н. Б. ЕООД гр. София, против Решение № 6371/04.11.2021г., постановено по адм. дело № 5630/2021г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221520002963-091-001/28.01.2021г., на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 645/21.04.2021г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, в частта му относно установените за данъчни задължения за ДДС за периоди 01.01.2019г. – 01.02.2020г., в размер общо на 76 696.73лв. главница и 11 036.04лв. лихва за забава.
В касационата жалба са изложени доводи относно неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът поддържа, че съдът не е извършил цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, изобщо не е обсъдил част от доводите в жалбата, в решението са изложени идентични на мотивите на органите по приходите. Счита, че по делото са събрани значителни по обем доказателства установяващи реалност на извършените от доставчиците фактурирани доставки, като съдът не е обсъдил заедно и поотделно тези доказателства.
Счита за необоснован със събраните доказателства и в несъответствие с материалния закон извода на съда, че в случая не е доказано наличието на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит по фактурите, по които това е отказано. Първоинстанционния съд не се е съобразил нито с практиката на ВАС по идентични казуси, нито с практиката на СЕС и това е довело до постановяване на неправилен съдебен акт.
По подробно изложени съображения се моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, чрез процесуален представител, оспорва същата и моли за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
По делото е депозирана и частна жалба от „Н. Б. ЕООД срещу определение № 9461/30.11.2021г., постановено по адм. дело № 5630/2021г. на АССГ.
Частния жалбоподател счита определението за неправилно, тъй като не са налице предпоставки за изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което и моли ВАС да го отмени.
Ответната страна по частната касационна жалба, счита последната за неоснователна и моли съда да остави в сила определението на АССГ.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е била законосъобразността на РА № Р-22221520002963-091-001/28.01.2021г., на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 645/21.04.2021г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. София, в частта му относно установените за данъчни задължения за ДДС за периоди 01.01.2019г. – 01.02.2020г., в размер общо на 76 696.73лв. главница и 11 036.04лв. лихва за забава.
За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е направил обобщаващ извод, липсват действително осъществени доставки по издадените фактури, поради липса на първични счетоводни документи, обективиращи доставките, липса на доказателства за последващи доставки, в обхвата на икономическата дейност на РЛ, както и липса на технически и организационни ресурси у доставчиците за осъществяване на фактурираните доставки.
Решаващия съд изцяло се е съобразил с фактическите установявания на ревизиращия орган свеждащи се до липсата на представени доказателства за реално извършени облагаеми доставки на стоки т. е. прието е, че доставчиците са фактурирали доставки които не са извършени реално.
Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, приложим в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на 2 ДР ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, възприетите от съда фактически установява по спорните по делото факти и съответни на същите негови правни изводи.
Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца.
Няма спор между страните по делото, че през ревизирания период "Н. Б. ЕООД извършва основна дейност по производство на мебели за офиси и магазини и производство на канцеларски и търговски мебели. Дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 76 696.73лв., по фактури и доставчици, както следва:
- по фактура № 426/10.02.2020г., издадена от "Асием" ЕООД с предмет „услуга“;
- по 4 бр. фактури, издадени през м. 11.2019г. от "Фудс М" ЕООД с предмет на доставките „покупка на материали“;
- по 6 бр. фактури, издадени през м. 10.2019г. от "“Булмак – ЕИ Строй“ ЕООД с предмет на доставките „покупка на материали“;
- по 3 бр. фактури, издадени през м. 09.2019г. и м. 12.2019г. от "АкваП. Л. ЕООД с предмет на доставките „покупка на материали“;
- по 3бр. фактури издадени през м. 05.2019г., от "А. Т. ЕООД с предмет на доставката „покупка на стоки“;
- по 6бр. фактури, издадени през м. 01.2019г., от "К. К. ЕООД с предмет на доставката „стока“;
- по 8 бр. фактури, издадени през м. 04.2019г. от "М тел" ЕООД с предмет на доставките „покупка на стоки“;
Органите по приходите са приели, че няма реално извършено прехвърляне на собственост върху фактурираните стоки и осъществени услуги, съобразно легалното определение за доставка, дадено в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС на "Н. Б. ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици.
При постановяването на решението си, първоинстанционният съд не е направил фактически установявания относно доставките на посочените по-горе издатели на процесните фактури. Производството по делото е приключило в една с. з., като съдът не е спазил разпоредбата на чл. 9 от АПК приложим на основание 2 от ДР на ДОПК, както и разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК да реши спора по същество като събере необходимите доказателства за това в пълен обем и да извърши процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса. В конкретния случай ревизиращия орган е отказал да признае право на ДК по процесните фактури поради липса на представени първични счетоводни документи, като от доставчиците, така и от РЛ, като в този случай е следвало съдът да назначи служебно ССЕ която да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците и РЛ и да даде заключение дали счетоводни документи имащи касателство към процесните доставки се намират в тези счетоводства и какво се установява от тях.
АССГ не е обсъдил конкретно всяка доставка по-отделно, а е направен обобщаващ извод, че не е налице реалност на доставките, като този извод дори не е мотивиран. Съдът се е задоволил само да преповтори изводите на данъчния орган и да изложи бланкетни изводи за липса на реалност, без да обсъди по-отделно събраните доказателства за всеки един от доставчиците.
Задължение на съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК е да реши спора по същество, поради което е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Вместо това в обжалваното решение са изложени общи, а не конкретни мотиви, което е пречка настоящата съдебна инстанция да извърши проверка за законосъобразност. Решението на Административен съд София - град не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Съдът във връзка с наведените доводи за реалност на доставките не е обсъдил подробно и представените със жалбата доказателства относно последваща доставка на фактурираните стоки и услуги, а само е посочил, че тези доказателства не променят извода за това, че липсват доказателства, че процесните дружества са действителните доставчици по фактурираните стоки и услуги.
Първоинстанционният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неназначаването служебно на ССЕ с основна задача извършване проверка в счетоводствата както на РЛ, така и на доставчиците с цел установяване липса или наличие на счетоводна документация имаща отношение към процесните доставки.
Предвид изложеното, атакуваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, изразяващи се в липса на анализ на доказателствата, събиране на такива вкл. и чрез назначаване служебно на ССЕ и липса на обосновани изводи за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на спора, съдът следва да направи анализ на събраните доказателства, като изложи собствени фактически констатации относно спорните по делото факти за получаването на стоките и услугите по различните фактури като разгледа представените доказателства поотделно относно всеки от доставчиците и всяка реализирана от съответния доставчик доставка към РД. Следва да се назначи служебно ССЕ, която да извърши проверка в счетоводствата на РД и на доставчиците за да установи счетоводната им отчетност по отношение процесните доставки, както и да даде заключение относно наличие или липса на обвръзка на фактурираните от доставчиците към РЛ доставки с тези извършени от РЛ към трети лица / с оглед представените доказателства за извършени такива и твърдения, че те са последващи тези доставени от съответните доставчици/, като конкретните задачи следва да следват спецификата на фактурираните доставки. След извършване на посочените по-горе действия и с оглед всички събрани доказателства съдът трябва извърши обоснована преценка дали са налице предпоставките за упражняване на данъчен кредит по отношение на същите доставки. Единствено в такава хипотеза би могло да се приеме, че съдът е извършил необходимия анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и цялостна взаимовръзка, съответно само тогава би могъл да формира вътрешно убеждение досежно спорните въпроси в производството пред него.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който съгласно изложените по-горе мотиви.
На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата касационна инстанция.
С оглед на така постановеното решение, следва да се отмени и оспореното определение № 9461/30.11.2021г., с което АССГ изменил решението си в частта за разноските.
Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6371/04.11.2021г., постановено по адм. дело № 5630/2021г. на Административен съд София – град.
ВРЪЩА делото на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг съдебен състав и при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение.
ОТМЕНЯ определение № 9461/30.11.2021г., постановено по адм. дело № 5630/2021г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ