Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2120 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" -София при ЦУ на НАП срещу Решение № 202 от 13.01.2022 г., постановено по адм. д. № 12168/2020г. по описа на Административен съд - София град.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил доводите и възраженията на страните и в резултат на това е достигнал до неаргументирания извод, че не е установен фактическият състав на чл. 19, ал.2 ДОПК спрямо управителя на дружеството. В подкрепа на тезите си за законосъобразно ангажиране на отговорността на ревизирания развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – А. К. от гр. София не изразява становище по основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р - 22221519003597 - 091 - 001/22.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 235/12.02.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП,с който на А. К., в качеството му на управител на „Прима Н9“ ООД ЕООД е установена отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за задължения на управляваното и представлявано от него търговско дружество.

Задълженията са за корпоративен данък за 2013г. и 2016г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение за периода 01.01.2014 г. - 31.10.2017 г., за ДДС за периода 01.12.2013 г. - 31.01.2017 г., за ДОО - за осигурители за периода от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г., за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. и за Универсален пенсионен фонд - за осигурители, за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2017 г.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна:

Ревизираното лице е управител и едноличен собственик на капитала на „Прима Н9“ ЕООД, което има установени и изискуеми задължения за данъци и осигурителни вноски в размер на 79 496.44 лева главница за периода от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. Задълженията произтичат от декларирани, но невнесени задължения, посочени в подадени СД по ЗДДС, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6 за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски. По видове задължения, непогасените публични вземания от „Прима Н9“ ЕООД са за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 6582.03 лева главница и лихви в размер на 2 758.77 лева, за вноски в Универсален пенсионен фонд за осигурители в размер на 1 303.54 лева главница и лихви в размер на 581.38 лева, за задължения на дружеството към Държавно обществено осигуряване в размер на 23 744.46 лева главница и лихви в размер на 9819.34 лева, вноски за здравно осигуряване в размер на 8 998.27 лева главница и 3 874.95 лева лихви, за ДДС в размер на 38 333.54 лева главница и 15 253.12 лева лихви, за корпоративен данък в размер на 534.60 лева главница и 227.89 лева лихви.

Вземанията от горепосоченото дружество са несъбираеми. Срещу търговското дружество е образувано изпълнително дело № 16150005208/2015 г. и са издадени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № РД -11-196/05.02.2014 г. и Постановление № С160016 - 022- 0027192/11.10.2016 г., с които е наложен запор върху всички банкови сметки на търговското дружеството, в които няма средства за погасяване на задълженията. Търговското дружество не притежава недвижими имоти, МПС, дружествени дялове, безналични ценни книжа, земеделски земи и техника. На основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК дългът на „Прима Н9“ ЕООД е категоризиран като несъбираем.

Според дадените от ревизирания писмени обяснения в хода на ревизията, дейностите по управление на търговското дружество, подписване на документи, фактури и платежни нареждания са осъществявани от него като управител. По банковите сметки на търговското дружество за 2012 г. са налични постъпления по фактури, издадени на клиенти, от които управителят е изтеглил суми в размер на 65 350 лева. За 2013 г. от всички сметки е изтеглил суми в размер общо на 51 207 лева, за 2014 г. в размер на 390 лева. Приходните органи са приели, че е изпълнен фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като ревизираният е управител и едноличен собственик на капитала на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, изтеглил е в брой суми от банковите сметки на дружеството и няма данни за какво са разходвани средствата, с което имуществото на задълженото лице е намаляло и е довело до непогасяване на публичните задължения при пряка причинно - следствена връзка.

В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, която е кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена. Според експерта, през ревизираните периоди търговското дружество е имало открити две разплащателни сметки, по които има извършени приходи и разходи във връзка с плащания от и към контрагенти. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са теглени суми в брой от банковите сметки. Изтеглените суми в брой през 2012 г. и 2013 г. са използвани за плащания към търговски контрагенти във връзка с основната дейност на дружеството. През 2014г., 2015 г. и 2016 г. всички плащания към доставчици са извършвани само в брой.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизирания по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК в приложимата по време редакция. Не е установено действие на лицето, изразяващо се в плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, нито отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Според съда, действията, посочени от органите по приходите са тегления в брой от банковата сметка на дружеството, а за тях не се твърди и не са ангажирани доказателства да съставляват скрито разпределение на печалбата или дивидент или безвъзмездно отчуждаване или на по-ниски от пазарните цени на имущество на задълженото лице. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, изтеглените в брой средства са използвани за заплащане на задължения към контрагенти във връзка с търговската дейност на „Прима Н9“ ЕООД. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод за основателност на оспорването, с оглед на което е отменил обжалвания РА.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Приложимата редакция на чл. 19, ал. 2 ДОПК /до допълването му - ДВ, бр. 92/2017г., в сила от 21.11.2017г./ предвижда, че управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

В случая, не е спорно, че ревизираният е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на „Прима Н9“ ЕООД, възникнали в периода 01.12.2013 г. - 31.10.2017 г., през който той е бил управител на задълженото лице. Безспорно е също, че задълженията за данъци и осигурителни вноски на главния длъжник съществуват и са несъбираеми. Те произтичат от декларирани от дружеството, но невнесени задължения, посочени в подадени СД по ЗДДС, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр. 6 за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът се концентрира върху въпроса осъществените от ревизирания действия, изразяващи се в тегления в брой от банковата сметка на дружеството, съставляват ли скрито разпределение на печалбата или дивидент или безвъзмездно отчуждаване на по-ниски от пазарните цени на имущество на задълженото лице. По смисъла на 1, т. 4 и т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО дивидент е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително доходи от акции, доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции. Скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. В тази връзка органите по приходите, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирали никакви доказателства, а съгласно заключението на вещото лице по проведената ССчЕ изтеглените в брой средства са използвани за заплащане на задължения към търговски партньори във връзка с икономическата дейност на „Прима Н9“ ЕООД.

Следва да се посочи, че релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените във визираната норма. След като актът на имуществено разпореждане, извършен от ревизирания, не е от категорията на изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК , то се налага извод за липса на основание за ангажирането на отговорността му. Не е налице елемент от фактическия състав, обуславящ приложението на чл. 19, ал.2 ДОПК, поради което незаконосъобразно с РА е ангажирана отговорността на управителя на ООД.

Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 13.01.2022 г., постановено по адм. д. № 12168/2020г. по описа на Административен съд - София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА