О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№ 764

С., 09.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова

ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова

С. Димитрова

изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2016/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 458 от 5.12.2013 г. по гр. д. № 1424/2013 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 985 от 24.07.2013 г. по гр. д. 631/2013 г. на Старозагорския районен съд, в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на Д. И. Д. на основание чл. 200, ал. 1 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 29 913.20 лв., отменено е в отхвърлената част и са присъдени още 5000 лв., обезщетение за претърпяните неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че по правните въпроси: може ли въз основа на ангажираните по делото доказателства да се счете, че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя; допринесъл ли е с поведението си за настъпване на трудовата злополука работник или служител, който е имал право да се позове на разпоредбата на чл. 283 КТ, но не го е направил; следва ли съдът и без възражение на предприятието - работодател да изяснява служебно дали вредите са резултат на груба небрежност на увредения работник и да намалява обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първите два въпроса се сочи...