В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3041 по описа за 2014 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две

касационни

жалби от И. А. Ш. от [населено място] против две

въззивни

определения от 4.03.14г. по гр. д.№ 77/14г. на Кюстендилски окръжен съд. С първото е потвърдено определение от 2.01.14г. по гр. д. № 1850/12г. на районен съд Д. за оставяне без уважение на направено искане по чл. 420 от ГПК за

спиране на принудително изпълнение

по изп. д.№ 20127420400622 на ЧСИ, образувано въз основа на издадена заповед незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 1850/12г. на Д.. С второто обжалвано определение е потвърдено друго определение 2.01.14г. по гр. д. № 1850/12г. на районен съд Д. за оставяне без разглеждане като недопустима подадената на основание чл. 64 и сл. от ГПК молба

за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК

по същото ч. гр. д.№ 1850/12г. на Д..

В представеното изложение като основание за допустимост по първата частна жалба е посочена нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по два поставени въпроси: 1. Може ли длъжникът по образувано изпълнително производство да иска спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420 от ГПК извън срока на възражението по чл. 414 от ГПК и 2.Следва ли съдът по заповедното производство да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 и З. в потребителските договори и на това основание да постановява спиране на принудителното изпълнение?

В представеното изложение като основание за допустимост по втората частна жалба е посочена нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос: Не следва ли длъжникът по заповедното производство, при обективна невъзможност да подаде възражение в сроковете по чл. 414 от ГПК, да разполага с правна възможност да иска възстановяване на срока извън хипотезата на чл. 423 от ГПК?

Срещу никоя от двете подадени частни касационни жалби не е постъпил отговор от противната страна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното:

Понастоящем пред ОСГТК на ВКС е висящо т. д. № 4/2013г.,като един от поставените въпроси/с №8/, по който е констатирано противоречие в практиката на ВКС е - дали въззивните определения, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?

Така поставения въпрос е от съществено значение за настоящия спор, защото неговият отговор е решаващ за преценката на съда относно допустимостта на настоящата частна касационна жалба. Това налага спиране на производство по делото, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, до постановяване на решение на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС по т. д.№ 4/13г.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по ч. гр. д.№ 3041/14г. на ВКС до постановяване на Тълкувателно решение по т. д.№ 4/13г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: