Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 2142 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. от гр. София, чрез адв. Й., срещу решение №70 от 06.01.2022 г. по адм. дело №9599 по описа за 2021 г. на Административен съд - София град/АССГ/. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЧР-03-110/27.07.2021г., издадена от Министъра на правосъдието относно наложено му дисциплинарно наказание и прекратено служебно правоотношение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна по касационната жалба – Министъра на правосъдието, представляван от юрк. Н. и Луканова оспорва същата като неоснователна . Процесуалните представители претендират присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/ и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № ЧР--03-110 /27.07.2021 г. на министъра на правосъдието. С нея, на основание чл.194,ал.2,т.1.2 и т.4 и чл.197,ал.1,т.6 във вр. с чл.203,ал.1,т.3 - "неподаване на декларация по чл.153,ал.6 ЗМВР",т.8 - "злоупотреба с власт или доверие" и т.13- "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", чл.204,т.1 и чл.226,ал.1,т.8 ЗМВР - на Д. Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
По делото се установява, че Д. Т. е заемал длъжността - началник на Затвора - София, I категория.
В това му качество дисциплинарно наказващият орган е приел, че Трайков е нарушил чл.64 и чл.67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители, както на чл.194,ал.2,т.2 ЗМВР. Направен е извод за нарушение на чл.153,ал.6 ЗМВР, по повод възникване на обстоятелството по чл.153,ал.3,т.3 ЗМВР. Накрая, министъра на правосъдието приема, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203,ал.1,т.8 ЗМВР и чл. 203,ал.1,т. 13 ЗМВР - извършил деяние несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижът на службата.
В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора и тази по повод развилото се дисциплинарно производство и приложените правни разпоредби. Направен е извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според него при постановяването на заповедта не е нарушена и целта на ЗМВР.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че относно твърденията в оспорвания акт за нарушения на чл.64 и чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН - въз основа на цялост3ен анализ на доказателствения материал - не се установява Трайков да е извършил вменените му нарушения. Не е установено в какво се изразява нецелесъобразността на предприетите от служителя конкретни действия; в издаване на индивидуални административни актове; с какво е уронен престижа на институцията по какъв начин е осъществено неравностойното третиране на лишените от свобода, нарушаването на микроклимата между тях и застрашаване на сигурността на Затвора - гр. София, I категория.
Недоказани са и твърденията на Д. Т. във връзка с възникнали правоотношения между него и инспектор Д. К., главен надзирател, четвърта степен, в Затвора - гр. София. Правилно в тази насока АССГ приема, че е налице нарушение на чл.35 АПК и оспореният административен акт е издаден без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, при обсъждане всички обяснения и възражения направени във връзка с издаване на индивидуалния административен акт.
За да обоснове материалната законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционния съд установява, че Трайков е нарушил чл.153, ал.6 ЗМВР. Прието е от съда за безспорно, че Д. Т., въз основа на генерално пълномощно/ /със сочени номер, дата и издател/ е упълномощен от своята майка - П. Т., управител на "М. Т. 2010" ЕООД - да представлява търговското дружество и в това качество на 26.07.2019г. е продал на Н. Р. лек автомобил, подробно описан.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът приема, че Трайков е търговски пълномощник на дружеството по смисъла на чл.26 от Търговския закон/ТЗ/, което обуславя извода на съда, че Трайков е осъществявал търговска дейност, макар и не по занятие, а по пълномощно, което е в разрез със забраната на чл.153,ал.3,т.3 ЗМВР - несъвместимост със службата в МВР, поради осъществяване на търговска дейност.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на съда в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна.
Смисълът на разпоредбата на чл.153,ал.3 от ЗМВР, който законодателят е въвел е задължението на държавните служители в МВР да декларират всяка форма на участие в търговска дейност, в широкия смисъл на това понятие, в краткия 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата . Съгласно чл.153,ал.3 ЗМВР, несъвместимостта със службата в МВР е налице тогава, когато държавните служители извършват търговска дейност и не са изпълнили задължението си да я декларират. Легално определение за търговска дейност няма.
В тази връзка не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че Трайков у осъществявал търговска дейност като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ. Относно цененото от АССГ пълномощно, -касае се за упълномощаване с ограничен обем права, където майката на Трайков, в качеството й на управител на търговско дружество, го упълномощава да представлява дружеството пред държавни институции и пред конкретно търговско дружество във връзка с регистрация, закупуване и продажбата на автомобили. От съдържанието на въпросното пълномощно се установява по безспорен начин, че между страните не е уговорено възнаграждение, а по силата на чл.26 ТЗ, търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва сочените в пълномощните действия срещу възнаграждение. В конкретната хипотеза очевидно липсва извършване на правни или фактически действия срещу възнаграждение и нито се твърди, нито се представят доказателства в тази насока. Следователно в случая не е налице един от съществените белези на фигурата " търговски пълномощник" по смисъла на Търговския закон, поради което неправилно първоинстанционния съд е приел, че Трайков е действал в това качество. Абстрактно е прието, че въз основа на една сделка, където син е представлявал възрастната си майка, макар и последната в качеството на управител на търговско дружество е осъществяване на търговска дейност, което е в разрез със сочената по - горе законова забрана .
При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски представляващи такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции, при направени възражения за прекомерност на последното в проведените две инстанционни съдебни производства, или общо в размер на1 371,63 . лв.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №70 от 06.01.2022 г. по адм. дело №9599 по описа за 2021 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по оспорване от Д. Т. от гр. С. З. № ЧР--03-110 /27.07.2021 г. на министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Д. Т. от гр. София сумата 1 371,63/хиляда триста седемдесет и един лев, 0,63/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ДИАНА ДОБРЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ