О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 499

гр. София, 13.11. 2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1109 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. срещу решение №34 от 17.03.2017г. по т. д. №347/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №280 от 30.06.2016г. по т. д.№287/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Б. иск по чл. 694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането на „Сироко“ ЕООД от „Добринище ски“ ЕАД /н./ в размер на 20 237, 04 лева, включено в списъка на приетите вземания по чл. 688 ал. 1 от ТЗ.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел, че счетоводството на „Добринище ски“ ЕАД е водено редовно, като е игнорирал ненадлежното осчетоводяване на договора за заем, въпреки констатациите на вещото лице в съдебно – счетоводната експертиза. Прави оплаквания, че съдът неправилно е приел за изпълнено задължението на ответниците да представят оригинала на анекс №2 от 20.10.2009г., въпреки наличието на разлика между представения оригинал и намиращото се по делото копие – разминаване в отстоянието между подписите и печатите, правейки необосновано предположение, че разликата се дължи на наличието на два екземпляра от същото споразумение. Също така твърди, че въззивният съд не е коментирал нарушението, допуснато от първоинстанционния съд, който...