Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ М. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 2147 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Д., чрез процесуален представител адв. И., срещу решение № 6730/16.11.2021 г., постановено по адм. д. № 8623/2021 г. на Административен съд – София-град (АССГ).
Касаторът счита, че административният съд погрешно е определил Върховния административен съд (ВАС) за компетентен по делото съд и последното следва да се изпрати по компетентност на Върховния касационен съд, който да разгледа спора по реда на АПК. В касационната жалба касаторът излага подробни доводи, че обжалваното решение е неправилно, иска отмяната му и отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на посочени норми и правото на Европейския съюз (ЕС), като делото бъде спряно. Иска присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответните страни юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба – Агенция по вписванията (АВп), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора.
Ответникът по касационна жалба – Върховен административен съд, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Дякова, в представен писмен отговор по касационната жалба излага съображенията си за неоснователност на същата и на искането за отправяне на преюдициално запитване. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и до компетентен съд.
Относно твърдението на касатора, че ВАС не може да се произнася по спора, тъй като е страна в същия следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), когато искът е предявен пред съд, който е и ответник по иска (в качеството си на процесуален субституент на държавата), този съд изпраща делото на най-близкия родово компетентен (като първа инстанция), съответно - административен, районен или окръжен съд; делата се разглеждат като последна (касационна) инстанция от съответния Върховен касационен съд или ВАС. Уредбата, препятстваща съвместяването на качествата на ответник (като процесуален субституент на държавата, която всъщност е страната по спорното материално правоотношение за репарацията на вредите) и на решаващ правораздавателен орган, се отнася само за първоинстанционния, но не и за последната инстанция по делото. Няма законова пречка иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, да бъде предявен срещу ВАС като процесуален субституент на държавата, когато претендираното нарушение на правото на ЕС произтича от решение на този съд.
По същество касационната жалба е неоснователна, поради следното:
С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявени от Димитров искове срещу АВп и ВАС солидарно за обезщетение на причинените му имуществени вреди в размер на 800+200 лв. /съдебни разноски по д.№ 4326/21г. на ВАС/ и пропуснати ползи в размер на 500 лв. /за неправомерно обработване на личните му данни, довело до притеснение и страх от заплахи за личния живот и семейството, признати с решение № 699 от 09.02.2022г. по адм. дело № 14291/2021г. на АССГ/, както и срещу ВАС за обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1500 лв. /за нарушаване на гарантирани от общностното право права, довело до недоверие и разочарование от съдебната система/, ведно с претенциите за законната лихва върху сумата от 80 лв. от 13.04.21 г. /датата на договора за правна защита/ до окончателното изплащане; върху сумата от 200 лв. от 30.08.2022 г. /датата на плащане на сумата на АВп/ до окончателното изплащане; върху сумата от 500 лв. от 31.10.2019 г. /датата на писмо изх. № 94-00-658 на АВп/ до окончателното изплащане; върху сумата от 1500 лв. от 19.08.2021 г. /дата на решението на ВАС по адм. дело № 4326/2021 г./ до окончателното изплащане. Със същото решение ищецът (сега касационен жалбоподател) е осъден да заплати на АВп и на ВАС сумите от по 300 лв., представляващи разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че ищецът Димитров, в качеството си на съдружник в „К. С. груп“ ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), със заявление вх. рег. № 94-00-658/23.10.2019 г., е поискал от Агенция по вписванията (АВп) да заличи/изтрие лични му данни (имена, ЕГН, номер на лична карта, датата на издаването й, датата на валидността й и постоянен адрес) от публикуван по партида на дружеството дружествен договор от 03.02.2017 г. с уточнение, че оттегля даденото на основание чл. 13, ал. 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) съгласие.
С писмо изх. № 94-00-658/31.10.2019 г. изпълнителният директор на АВп е оставил без уважение искането на Димитров, тъй като към заявлението не е приложен препис от дружествения договор със заличени данни, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 20, т. 2, б. "б" от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, по електронното дело на търговеца е обявен представеният при подаване на заявлението такъв, съдържащ лични данни на съдружниците, по правилото на чл. 13, ал. 9 от закона, т. е. че е дадено съгласие от лицата за това. Указана е възможността лицето да депозира препис от дружествения договор със заличени данни и да бъде извършено последващо обявяване на последния.
Срещу това писмо е подадена жалба, съединена с иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ , по която е образувано адм. дело № 14291 от 2019 г. на АССГ, 50 с-в. Депозирана е и молба с отправяне на преюдициално запитване със същите въпроси, с които е сезиран съдът и в настоящото производство.
С решение № 699 от 09.02.2021 г. по адм. д. № 14291 на АССГ е оставено без уважение искането за преюдициално запитване, отменено е писмо изх. № 94-00-658/31.10.2019 г. на изпълнителния директор на АВп, а делото е върнато на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. АВп е осъдена да заплати сумите от 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ и 510 лв. общо разноски по делото.
Това решение е обезсилено с решение № 9234 от 19.08.2021 г. по адм. дело № 4326/2021г. на ВАС, V-то отд-е. С касационното решение е прието, че писмо изх. № 94-00-658 от 31.10.2019 г. на изпълнителния директор на АВп не обективира отказ да се заличат личните данни на жалбоподателя, тъй като не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Съдът е приобщил към делото доказателствения материал от адм. дело № 14291/2019 г. на АССГ, в т. ч. приложен договор за правна защита по адм. дело № 4326/2021 г. по описа на ВАС, удостоверяващ платено от ищеца в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и свидетелски показания на лицето Т. Ц.. По делото е прието платежно нареждане за платени от ищеца 200 лв. по банков път на АВп и е извършен разпит на Т. Ц..
Първоинстанционният съд, като е разгледал исковете поотделно за всеки от ответниците, е достигнал до извода, че липсват предпоставките, при които лицето има право на обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС на основание чл. 4, 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 79, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679), поради което е отхвърил исковете за обезщетение и акцесорните на тях искове за лихва, предявени срещу АВп и ВАС.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правото на ЕС не съдържа изрична регламентация на иска за обезщетение за вреди, причинени на частно правните субекти от нарушаването му. СЕС приема в своите решения, че по силата на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът (виж решение от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. C-6/90 и C-9/90, т. 35, решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pеcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, т. 31, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37 и т. 40).
Материално правните предпоставки се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са тези, посочени в първоинстанционното решение - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37).
Според приетото от СЕС в решението му по дело Milena Tomasova, С-168/15, т. 20 и т. 23 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при наличието на същите материално правни предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми.
Преценката за това дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение от 14 март 2013 г. по дело Jutta Leth, т. 43, решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, т. 210). При всички положения обаче нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (виж решение от 30 септември 2003 г., Kobler, C-224/01, т. 56, решение по дело Milena Tomasova, С-168/15, т. 26).
По отношение на исковете срещу АВп в размер на 500 лева неимуществени вреди – пропуснати ползи от обезсилването на решение № 699 от 09.02.2021 г. по адм. д. № 14291 на АССГ и 800+200 лева имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 4326/2021 г. пред касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение на АВп и съответните искове за лихва, съдът правилно е приел, че солидарна отговорност не би могла да възникне, тъй като твърдените вреди произтичат единствено и само от решение на ВАС, а не от действия на АВп. Макар част от разпоредбите на Регламент (ЕС) ) № 2016/679, на които касаторът се е позовал що се касае до АВп, да предоставят права на частноправните субекти във връзка с обработване на личните им данни, а именно чл. 7, изр. 1 и чл. 17, пар. 1, б. „б“ и „г“, заявените искови претенции не кореспондират с изброените нарушения. Законосъобразен и мотивиран е изводът на съда за липса на предпоставките за ангажиране на отговорност за вреди на АВп.
С решение № 9234 от 19.08.2021 г. по адм. дело № 4326/2021г. на ВАС е прието, че писмо изх. № 94-00-658 от 31.10.2019г. на АВп не обективира отказ да се заличат личните данни на жалбоподателя, а указание за приложимия ред за заличаване на данните, което не засяга правната сфера на молителя. Посочено е още, че АВп не е администратор на посочените лични данни, тъй като такъв се явява дружеството – търговец, като АВп се явява е „получател“ на тези данни, които може само да публикува, без да преценява вида и обема им. Така ВАС е мотивирал извода си, че оспореният пред него акт не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
В касационната жалба са релевирани оплаквания, свързани с горепосочените мотиви на влязло в сила решение № 9234 от 19.08.2021 г. по адм. дело № 4326/2021г. на ВАС. Тези въпроси са ирелевантни към настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани поради законовата забрана за пререшаване на дела, по които е осъществен съдебен контрол.
АССГ на следващо място е пристъпил към проверка дали е осъществен фактическият състав на исковете срещу ответника ВАС. Решаващият съд е обсъдил довода за нарушение по чл. 79 от Регламент (ЕС) № 2016/679 и не се е произнесъл изрично по тези за нарушения на разпоредбите на чл. 4, т. 7, чл. 5, чл. 7, чл. 12, пар. 2 и 3 и чл. 17 от Регламент (ЕС) № 2016/679.
Настоящият състав не счита горното за съществено процесуално нарушение, тъй като другите сочени от ищеца нарушени норми или не предоставят права на частноправните субекти (чл. 4, т. 7, чл. 5, чл. 12, пар. 2 и 3 и от Регламент (ЕС) № 2016/679), или са неотносими към решаващата дейност на съда и задължен субект по тях е администраторът на данни (чл. 7 и чл. 17 от същия регламент), тоест те не предоставят годно основание за възникване на отговорност на ВАС за вреди. АССГ е достигнал до правилния извод, че относим към спора е единствено основният довод от исковата молба на Димитров, а именно този за нарушено право на ефективна съдебна защита по смисъла на чл. 79 от Регламент (ЕС) № 2016/679, осъществено по повод съдебния спор относно законосъобразността на писмо изх. № 94-00-658/31.10.2019 г. на изпълнителния директор на АВп.
Административният съд обосновано е приел, че по повод исковите претенции срещу ВАС за имуществени вреди в размер на 800+200 лв., пропуснати ползи в размер на 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 1500 лв. е налице единствено първата предпоставка за ангажиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно съюзна норма, предоставяща права на частноправните субекти – чл. 79 от Регламент (ЕС) № 2016/679.
Посоченият в този текст принцип на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, прогласен е в членове 6 и 13 от Европейска конвенция за защита на правата на човека и основите свободи (ЕКПЧОС), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) (решение от 18 май 2021 г., Asociatia "Forumul Judecаtorilor din Romаnia" и др., C-83/19, C-127/19, C-195/19, C-291/19, C-355/19 и C-397/19, т. 190).
ЕКПЧОС и ХОПЕС използват израза "независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон". За да се установи дали един съд може да се счита за независим по смисъла на чл. 6 1 от Конвенцията, трябва да се вземат предвид методът на назначаване и продължителността на мандата на неговите членове, наличието на защита срещу външен натиск (виж Maktouf и Damjanoviс срещу Босна и Херцеговина № 2312/08 и 34179/08, 49). Въпросът за безпристрастността на един съд трябва да се оценява според обективен подход, водещ до гарантиране, че той предлага достатъчно гаранции за изключване на всякакви основателни съмнения в това отношение (виж Bulut срещу Австрия, 22 февруари 1996 г., 31, и Thomann срещу Швейцария, 10 юни 1996 г., 30).
Според настоящия касационен състав в конкретния случай не са установени нарушения на ЗСВ и на процесуалните закони, обосноваващи извод за това, че решение № 9234 от 19.08.2021 г. по адм. дело № 4326/2021г. на ВАС, V-то отд. е постановено от съдебен състав, който не е независим или безпристрастен, създаден със закон, по смисъла на чл. 6, 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС с оглед начина, по който ЕСПЧ и СЕС тълкуват цитираните норми.
Следва да се отбележи на следващ ред, че съдебната защита от незаконосъобразни действия и актове на администрацията е една от предвидените възможности за частноправните субекти. В случая ВАС е бил надлежно сезиран и е предоставил на лицето дължимото произнасяне по спора, като с оглед правомощията си съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК, е извършил преценка, че производството е недопустимо. Самият факт, че крайният резултат в конкретния казус не е задоволителен за ищеца, не обосновава наличието на предпоставки за възникване на правото на обезщетение за вреди, в т. ч. неимуществени вреди на основание нарушаване на гарантирани от общностното право права, довело до недоверие и разочарование от съдебната система. Доводът на касатора, че е лишен от решение по същество от касационната инстанция и от произнасяне по преюдициалното запитване е неоснователен, тъй като по силата на процесуалния закон когато ВАС установи, че производството е недопустимо, обезсилва първоинстанционното решение, без да разглежда спора.
В този смисъл не е налице втората материална предпоставка – решението на ВАС не обективира нарушение на съюзна норма, още по-малко със съществен характер, което обуславя неоснователност на предявените срещу ВАС искове и законосъобразност на решаващия извод на административния съд.
Настоящата инстанция при упражняване на правомощието и по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо цялостното им преповтаряне.
В касационната жалба е отправено искане за преюдициално запитване със същия предметен обхват като този пред първата инстанция.
Преюдициално запитване до СЕС се отправя при необходимост да се провери валидността на акт на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, приложим към предмета на делото в главното производство, или при необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза, когато това тълкуване е от значение за правилното решаване на делото, висящо пред националната юрисдикция. Анализът на чл. 267 от ДЕС, във вр. с чл. 628 и чл. 629 от ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС и/или тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно прилагане. СЕС не се произнася по съществото на националните правни спорове, за чието разрешаване е от значение правилното тълкуване на приложимите общностни разпоредби. В конкретния случай настоящият състав на ВАС споделя извода на АССГ, че изложените от касатора 11 въпроса не отговарят на горепосочените изисквания, поради което искането за преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното, касационната жалба на Д. Д. се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, при своевременно направени искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид обема на осъщественото представителство на Агенцията по вписванията следва да се присъдят разноски по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 200 лв., а на Върховния административен съд - в размер на 350 лв., съобразно представен списък. Присъдените възнаграждение не се явяват прекомерни, предвид факта, че са под максимума, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка в чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съответстват на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Д., [ЕГН], гр. София за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6730/16.11.2021 г. постановено по адм. д. № 8623/2021 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Д. Д. да заплати на Агенция по вписванията сумата от 200 (двеста) лева - разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Д. да заплати на Върховен административен съд сумата от 350 (триста и петдесет) лева - разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ДИАНА ДОБРЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА