Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 2232 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ "М. В. при Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение № 1593/01.12.2021г., постановено по адм. дело № 657/2021г. на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение рег. № 32-78084/09.03.2021г., издадено от директор на ТД „Северна морска“ /това, сега с променено наименование на ТД "М. В. / при Агенция "Митници".

В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът счита, че административният орган е спазила административно производствените прави при издаването на оспорения акт, уреждащи производството по осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и неправилно са приети за приложим правилата на последващия контрол, дефиниран в чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ.

Твърди още, че необоснован и неправилен е и по същество изводът на административния съд, за неправилно приложение на материалния закон, с аргументи, че издателя на административния акт се е справил с доказателствената тежест и е установил предпоставките на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, обосноваващи правомощието за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 74 от Регламент /ЕС/№ 952/2013, както и че е доказал конкретните фактически обстоятелства обосноваващи приложението на метода по чл. 74, 3 от Регламент ЕС № 952/2013 по отношение на процесните стоки.

Счита решението на съда за неправилно и в частта за тарифното класиране на стоките „карти за игра 1440 комплекта“ и „кепчета – 1000бр“, тъй като органа се е позовал на издадената европейска обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за процесните стоки правилно е приел, че при подаване на декларацията описанието на кода по ТАРИК е неправилен. Органа се е позовал и на Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, като според касатора правилно са коригирани посочените в митническите декларации тарифни кодове за част от внесените артикули. Оспорва се решението и в частта за разноските.

По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Айсберг“ ЕООД, по съображения изложени в представен писмен отговор оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните мотиви.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Варна е законосъобразността на Решение № 32-78084/09.03.2021г. на директора на ТД „Северна морска“ /към настоящия момент ТД „М. В. / при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във вр. с чл. 77, 1, бук. „а“ вр. с чл. 85, 1, чл. 101, . 1 вр. с чл. 102 и чл. 103 от Регламент № 952/2013, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ вр. чл. 59 от АПК е определена нова митническа стойност на внесените от дружеството стоки по 9бр. митнически декларации. В резултат на извършената корекция са начислени допълнително мито в размер съответно на 5 957.40лв. и ДДС в размер на 13 007.30лв.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:

С митническа декларация MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г. е декларирано за режим „допускане за свободно обръщение“ стока, описана в кл. 31 „Карти за игра 1440 комплекта“, с доставчик „Тонг Ян И. Т. Лимитед“ Китай. Стоката е декларирана с код по ТАРИК 9504908000 със ставка мито 0%.

Митническия орган е приел, че класирането на стоките в този код е неправилно, предвид Общита правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС и стоките „карти за игра“ следва да се класират в позиция по КН 9504 „Конзоли или устройства за видеоигри, артикули за колективни игри, вкл. игрите с двигател или с механизъм, билярди, специални маси за хазартни игри и игри с автоматични кегли“, в подпозиция 950440 „карти за игра“, а не в декларираната от дружеството подпозиция 950490 „Други“. Това е мотивирано с информацията за издадена европейска обвързваща тарифна информация за стоки „карти за игра“, аналогични на декларираните от дружеството. На основание чл. 56 и чл. 57 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 процесната стока е класирана с код по ТАРИК 9504400000 със ставка на мито в размер на 2.7%.

С митническа декларация MRN 20BG002002028454R5/27.04.2020г. „Айсберг“ ЕООД е декларирало за режим „допускане за свободно обръщение“ стока „Кепчета 1000бр.“, с доставчик „Тонг Ян И. Г. Лимитед“ Китай. Стоката е декларирана с код по ТАРИК 5608199000 със ставка на мито 8%.

Митническия орган е приел, че това тарифиране на стоката е неправилно, тъй като декларираната позиция от КН 5608 попадат „Мрежи със завързани бримки, на платна или на части, изработени от канапи, въжета или дебели въжета; конфекционирани мрежи за риболов и други конфекционирани мрежи, изработени от текстилни материали“. Стоката следва да се класира в позиция по КН 9507 „въдичарски пръти, въдичарски кукички и други артикули за риболов с въдица; кепчета за всяка употреба; примамки/различни от тези от № 9208 или 9705/ и подобни артикули за лов“, съответно в код по ТАРИК 9507900000 „Други“. Това е мотивирано с информацията за издадена европейска обвързваща тарифна информация за стоки „карти за игра“, аналогични на декларираните от дружеството. На основание чл. 56 и чл. 57 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 процесната стока е класирана с код по ТАРИК 9507900000, със ставка на мито в размер на 3.7%.

Извършено е в хода на повторната проверка от митническите органи сравнение на декларираните от дружеството митнически стойности на стоки от глави 61, 62, 63 и 64 от КН и кодове по КН 42022210, 42023210 и 94054039 със справедливи цени при вноса в ЕС за стоки със същите кодове по КН и с произход Китай. Констатирано е, че декларираните от дружеството митнически стойности за стоките от глави 61, 62, 63 и 64 на КН и кодове по ТАРИК 42022210, 42023210 и 94054039 посочени в табличен вид в решението, са значително по-ниски от справедливите цени на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от информационната система „Тезей“. Въпреки представените от дружеството допълнителни доказателства митническите органи са приели, че те не разсейват съмненията относно декларираната митническа стойност на стоките, тъй като декларираните митнически стойности са по-ниски от справедливите цени на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, във фактурите за покупка не е посочен начинът за осъществяване на плащането и някой от плащанията са осъществявани след по-вече от две години от датата на фактурата. Уговореното разсрочване на плащанията по представените договор от 02.02.2016г. според митническия орган не изглежда в съответствие с обичайните търговски практики в международната търговия и поражда съмнения за наличие на допълнителни обстоятелства и договорености между страните по него.

На основание горното и чл. 140, 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е достигнато до извод, че стойността на процесните стоки не може да се определи по реда на чл. 70, 1 от МКС, поради което е пристъпено към определяне по вторични методи.

Констатирано е, че митническата стойност не може да се определи въз основа на метода по чл. 74, 2, бук. „а“ от МКС, тъй като описанието на стоките в митническата декларация е недостатъчна. Тя не може да се определи и на основание чл. 74, 2, бук. „б“ от МКС тъй като липсва достатъчно изчерпателна информация относно тяхното качество, наличието на търговски марки, репутация и др. Тъй като по отношение на стоките липсва и база за сравнение за единична цена, то неприложима е и нормата на чл. 74, 2, бук. „в“ от Регламента, а също и бук. „г“ поради липса на информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на стоките.

Предвид на горното митническата стойност на процесните стоки е определена на основание чл. 74, 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 952/2013 чрез използване на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, на Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от посочения по-горе Регламент.

Митническите органи при извършената проверка са констатирали и, че към процесните митнически декларации са приложени касови ордери, издадени от Агенция „Митници“ за заплащане от дружеството на разходи за „такса проверка по ПМС 85/2003“, но стойността на тези разходи не е включена при определяне на основата за изчисляване на ДДС и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС според органа същите следва да се добавят към данъчната основа.

По делото е проведена СИЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта фактурите за продажба на внесените стоки са осчетоводени надлежно от вносителя, като стоките по тях съответстват на декларираните.Всички дължими суми по издадените от доставчика фактури са заплатени изцяло по банков път и е налице съответствие между платената и подлежащата на плащане цена на стоките и декларираните стойности по процесните митнически декларации.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон.

На първо място е счел, че вносителят е представил всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност. Позовал се е на заключението на вещото лице, като е счел, че от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, че митническата стойност на процесните стоки не може да бъде определена по реда на чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Поради това е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност.

На второ място е приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви в частта на извършената от митническите органи промяна на тарифните кодове на стока по позиция № 8 „Карти за игра 1440 комплекта“ и стока по позиция № 6 „Кепчета 1000бр.“ Според съда в обжалваното решение на органа липсва мотивирано и обосновано становище защо следва да се промени подпозицията на двата вида стоки. Цитирането на словесното описание на стоките, попадащи в съответния код по ТАРИК и подпозицията към него и позоваването на ОТИ за декларирани в друга държава членка стоки със същото или сходно наименование не обуславя автоматично извод за аналогичност на декларираните от жалбоподателя стоки с тези по ОТИ. Липсва извършен анализ и сравнение на данните от посочените в решението интернет сайтове с фактическите установявания по процесните вносове. Според съда митническите органи не са извършили дължимия съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че стоките попадат имено в посочените в акта подпозиции и тарифен код по ТАРИК.

На трето място е прието липса на мотиви и в частта относно извършеното увеличаване на данъчната основа за изчисляване на ДДС с разходи за такса проверка по ПМС № 85/2003. Липсва посочване от органа в коя точно хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС попадат посочените от решението разходи, като това, според решаващия съд, възпрепятства извършването на съдебния контрол, предвид на факта, че в различните хипотези на нормата са предвидени различни условия за дължимост.

С оглед на горното АС – Варна е заключил, че оспореното пред него решение на Директора на ТД Варна е неправилно и го е отменил.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

I. По отношение извършената промяна на тарифните кодове от страна на митническите органи на стоки по позиция № 8 „карти за игра 1440 комплекта“ и стока по позиция № 6 “Кепчета 1000бр.“ изводите на решаващия съд за допуснато нарушение изразяващо се в липса на мотиви в оспорения акт в тази му част са правилни.

Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесния контрол, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите (решение от 16 септември 2004 г. по дело DFDS, С-396/02, Recueil, стр. 1-8439, точка 27, решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, С-495/03, Recueil, стр. 1-8151, точка 47 и решение от 8 декември 2005 г. по дело Рossehl Erzkontor, С-445/04, Recueil, стр. 1-10721, точка 19).

Тарифното класиране на внасяните от ЕС стоки се урежда с Комбинираната номенклатура на ЕС, която се основава на Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ХС/. Към датата на осъществяване на вноса е действаща редакцията, произтичаща от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 година за изменение на приложение I към Регламент /ЕИ0/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.

Следователно съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства, като това е в синхрон и посоченото от АС – Варна в т. 37 от Решение от 19 октомври 2017г. по дело С-556/16 на СЕС.

Правилно решаващия съд е приел, че в оспорения акт на митническите органи липсва мотивирана и обоснована теза относно извършената промяна на тарифните кодове на двете процесни стоки. Цитирането на описанието на стоките и позоваването на ОТИ не може да се възприеме като аргументирано становище за наличие на идентичност между декларираните стоки и тези по ОТИ.

Правилно съда е посочил, че от страна на митническия орган не е извършен сравнителен анализ, който да установи, че процесните стоки попадат именно в посочените от органа подпозиция и тарифен номер, както изискват разпоредбите на Комбинираната номенклатура на ЕС. Не са ангажирани и доказателства във връзка с промяната извършена с акта, въпреки доказателствената тежест, в тази връзка, възложена на издателя на акта.

II. По отношение определената нова митническа стойност на процесните стоки по реда на чл. 70, 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 952/2013, касационната инстанция приема следното:

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

В случая това изискване е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Не са установени обаче предпоставките за приложението на чл. 74, 3 от Кодекса. Формалното позоваване на параметрите при осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, 3 от Кодекса. При липсата на данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, както и какви са характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество, необосновано е достигнат извод за приложимост на чл. 74, 3 от Кодекса. Изложените доводи за неприложимост на чл. 74, 1 от Регламент № 9521/2013г. са изцяло бланкетни, поради което не обосновават невъзможност митническата стойност на стоките да се определи въз основа на тях. Следва да се подчертае, че прилагането на 3 от чл. 74 от МК е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесните стоки по чл. 74, 2, не обосновава приложението на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013. При издаване на решението си органа е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

III. По отношение извършеното увеличение на данъчната основа за изчисляване на ДДС с разходи за такса проверка по ПМС 85/2003 решението на АС – Варна е също правилно.

На първо място в касационната жалба липсват изложени доводи относно тази част на съдебния акт, касаещи неговата неправилност.

На второ място правилно съдът е посочил, че липсата на конкретизиране в коя хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС попада процесния случай, води до невъзможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.

Достигайки до същото заключение и отменяйки оспореният административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Неоснователна е касационната жалба и в частта за разноските, тъй като АС – Варна при определяне размера на адвокатското възнаграждение се е съобразил с Наредба № 1/09.07.2004г. и приложените доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Айсберг" ЕООД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1 440лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като размера е съобразен с минималните такива уредени в Наредба № 1/09.07.2004г.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1593/01.12.2021г., постановено по адм. дело № 657/2021г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Айсберг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя Ж. Д., сумата от 1 440лв., /хиляда четиристотин и четиридесет/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ