Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. Д. Р. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 2242 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на дирекция ОДОП гр. София срещу решение №4699/13.07.2021 г. постановено по адм. д.№11007 по описа на Административен съд София град за 2019 г., с което по жалба на Драбат ЕООД е отменен ревизионен акт № Р-22221718003351-091-001 от 22.03.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение №1068 от 21.06.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - София, в частта му, с която на основание чл.46, ал.1 ЗКПО финансовият резултата на дружеството е увеличен със сумата от 520 376.66 лв., в резултат на което е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 49 928.15 лв. главница и лихви в размер на 25 221.51 лв. и в частта, с която данъчната загуба декларирана от дружеството за 2016 г. е намалена от 48 282.83 лв. на 17 403.83 лв.

Според касатора постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон при преценка на приложените доказателства, допуснати са и съществени процесуални нарушения.

Неправилно е прието от решаващия състав, че извършеното с процесния ревизионен акт преобразуване на финансовия резултата на ревизираното лице на основание чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО със сумата от 520 376.66 лв. представляваща усвоен от дружеството заем противоречи на чл.240, ал.1 ЗДДС.

Заемът е получен през 2008 г. и е отразен в счетоводството . В хода на ревизионното и съдебното производство не е установено от кого е предоставен този заем и кога е определен срокът му за връщане. Дори от мотивите на постановеното съдебно решение не може да бъде установено кой е предоставил заема и какъв е точно неговият размер.

Неправилно са ценени в този смисъл обясненията на управителя на дружеството и на неговия служител. Не е отчетена тяхната заинтересованост и връзката им с ревизираното дружество.

Поддържаното от касатора и пред първата инстанция, че договорът за наем е унищожен при пожар в офиса на счетоводната фирма заедно с други документи, не се потвърждават от издаденото удостоверение от ГД ПБЗН, според което пожарът е обхванал само входната врата на офиса.

Неправилно е и приетото по отношение на непризнаване разходите по фактури издадени от Сириус корпорейшън ЕАД, тъй като се касае за документи съставни за доставки, които не са осъществени.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Драбат ЕООД, чрез адв. Д. в приложена по делото молба оспорва подадената касационна жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски съгласно приложен по делото списък.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Постановеното решение е неправилно, тъй като съдът е игнорирал фактите и действията по делото и без основание е приел, че ревизионния акт следва да се отмени. Неправилно са приложени нормите на чл.114, ал.1 във връзка с чл.240, ал.4 от ЗЗД и е игнорирано действието на ал.2 от чл.213 ЗЗД, както и установената практика на ВАС. Петгодишната давност за погасяване на задълженията е изтекла през 2013 г., поради което и данъчните органи правилно са преобразували финансовия резултат на дружеството.

Незаконосъобразно е прието и наличието на реални доставки по фактурите за наем, издадени от Сириус корпорейшън ЕАД, а данъчните органи правилно не са признали разходи по тези фактури.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221718003351-091-001 от 22.03.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1068 от 21.06.2019 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който на Драбат ЕООД на основание чл.46, ал.1 ЗКПО е увеличен финансовият резултат за 2013 г. със сумата от 520 376.66 лв., в резултат на което е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 49 928.15 лв. главница и лихви в размер на 25 221.51 лв. и е намалена декларираната данъчната загуба за 2016 г. от 48 282.83 лв. на 17 403.83 лв.

При извършената проверка на ревизионния акт съдът е приел, че същият е издаден след надлежно възложена ревизия от компетентни орган по приходите, оправомощени по надлежния ред.

Пред АССГ са установени следните факти и обстоятелства, въз основа на които е извършвана преценка за законосъобразността на ревизионния акт.

През 2008 г. Драбат ЕООД е получило заем от физическо лице в размер на 520 376.66 лв. Документи във връзка със сключването му не са представени, тъй като са изгорели при пожар в офиса на счетоводната фирма, която обслужва ревизираното лице. Тези обстоятелства поддържани от ревизираното лице не са обсъдени от органите по приходите и не се опровергават от приложеното по делото удостоверение от ГД ПБЗН, което посочва какъв е бил обхватът на пожара на ул. [адрес]. Според съда, макар да е посочено, че е горяла само входната врата на офиса, щетите са обхванали цялото помещение. Пораженията върху офиса и документите съхраняващи се в него се потвърждават, според решаващия състав на АССГ и от разпитания по делото свидетел Б. А.. Въз основа на това е прието, че договорът за заем е изгорял или е бил унищожен при пожара от 06.07.2013 г.

Неправилно според, съда е и приетото от органите по приходите относно моментът на настъпване изискуемостта и съответно началният момент на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Изводите им противоречат на приложимия материален закон.

След като не е уговорен срок за връщане на заема, то кредиторът следва да покани лицето да плати. Такава покана не е отправяна до ревизираното лице и следователно задължението не е станало изискуемо, а погасителната давност не е започнала да тече. Ето защо същата не може да е изтекла към 2013 г.

Като неправилни са преценени и изводите на органите по приходите относно сключения договор за наем между Сириус корпорейшън ЕАД и Драбат ЕООД. Вярно е, че имотът за който е сключен договора за наем е собственост на ревизираното дружество, но то само се е лишило от възможността да го ползва без знанието и съгласието на своя наемател. Според първоинстанционния съд, за да може дружеството да ползва офис и конферентна зала в своя имот, който преди това е отдало под наем правилно е бил сключен наемен догвор за периода на ползване на част от имота. Събрани са достатъчно доказателства, които обосновават документално правоотношенията между страните и разходите по договора следователно неправилно органите по приходите не са признали тези разходи на Драбат ЕООД.

По така изложените съображения РА е отменен изцяло.

Постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Първият спорен въпрос между страните е свързан с правилното прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО при преобразуването на ФР за 2013 г. със сумата от 520 376.66 лв. и по-конкретно за това погасени ли са по давност задълженията на дружеството във връзка с предоставения през 2008 г. заем на ревизираното лице.

Налице е счетоводно отразяване на получените суми в счетоводството на дружеството и това обстоятелство е безспорно установено и от приетата по делото ССчЕ. Срок за връщане на сумата и договорка за лихви не се установява да са направени между заемодателя и получателя на заема.

При преценка законосъобразността на РА следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 110 ЗЗД и на чл. 69, ал.1 от ЗЗД, според който, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага; на чл.240, ал.4 ЗЗД, според който, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата и чл. 114, ал. 1 и 2 ЗЗД, съгласно който давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Разпоредбите на чл. 69, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 4 ЗЗД не променят момента, от който започва да тече погасителната давност за изпълнение на задължението за връщане на предоставения през 2008 г. заем. Този момент е определен изрично в специалната норма на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, според която срокът на погасителната давност за изпълнение на задължение, което става изискуемо след покана /какъвто е и настоящия случай според твърденията на ревизираното лице, при липса на екземпляр от договора/, започва да тече не от поканата, а от деня на възникване на задължението и към 31.12.2013 г. петгодишният давностен срок е изтекъл.

При тази фактическа обстановка, прилагайки изолирано правилото на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, без да съобрази ал. 2 на чл. 114 от същия закон, съдът е обосновал неправилен извод, че след като не е отправена покана давността не е започнала да тече. В този смисъл са решение по адм. д. № 5080/2012 г., решение по адм. д.№11731/2019 г., решение по адм. д.№3778/2021 г. и др.

По вторият спорен между страните въпрос е относно признаването на разходи по чл.26, т. 2 от ЗКПО. Съдът неправилно е приел, че е налице документална обоснованост на направените разходи за наем. При формирането на този извод не е съобразено, че отчитането им е в нарушение на счетоводното законодателство. Не са налице доказателства, които да установят по безспорен начин, че разходите по процесните фактури, с които е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице, са действително извършени и че са свързани с реално осъществени доставки.

Принципно вярно е, че при отдаване под наем, наемодателят следва да осигури безпроблемно ползване на отдадената под наем вещ/имот. Няма пречка наемателят да преотдава имота, ако това не е забранено в наемния договор, но наемателя да преотдава имота на собственика, както е в процесния случай е конструкция, която противоречи на житейската логика и нормално търговско поведение. Същата води до сливане на страните във възникналите правоотношения, като води до крайния резултат собственикът на вещта сам на себе си да плаща наем. отчетените разходи във връзка със сключения договор за наем между Сириус корпорейшън ЕАД като наемодател и ревизираното лице като наемател се явяват необосновани, като това е довело до законосъобразно коригиране на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО. Направените изводи от първоинстанционния съд са в противоречие с приложимия материален закон.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да се отмени, като на основание чл. 222, ал.1 АПК бъде отхвърлена изцяло жалбата на дружеството срещу ревизионния акт.

При този изход на спора в полза на касатора се дължи присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 18 630.51 лв., от които 17 782.28 лв. юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса 848.23 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4699/13.07.2021 г. постановено по адм. дело № 11007/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221718003351-091-001 от 22.03.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение №1068 от 21.06.2019 г. издадено от Директора на дирекция ОДОП гр. София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Драбат ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22221718003351-091-001 от 22.03.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение №1068 от 21.06.2019 г. издадено от директора на дирекция ОДОП гр. София, с който на основание чл.46, ал.1 ЗКПО е увеличен финансовият резултат на Драбат ЕООД за 2013 г. със сумата от 520 376.66 лв., в резултат на което е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 49 928.15 лв. главница и лихви в размер на 25 221.51 лв. и в частта, с която данъчната загуба декларирана от дружеството за 2016 г. е намалена от 48 282.83 лв. на 17 403.83 лв.

ОСЪЖДА Драбат ЕООД, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 18 630.51 лева представляваща разноски в производството.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ДАРИНА РАЧЕВА