О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 224

София, 20.01. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.10.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2399 /2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на А. Г. В. срещу въззивно решение № 1360/27.12.2024 г. по гр. д. № 59 /2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5161/ 11.10.2023 г. по гр. д. № 8250/ 2022 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен иск на А. Г. В. срещу Прокуратурата на Р. Б. (нататък и ПРБ) с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 252 /2014 г. по описа на Следствения отдел при Софийска градска прокуратура (нататък и СГП), прокурорска преписка № 1729/2014 г. по описа на СГП.

Насрещната страна Прокуратурата на Р. Б. не е подала писмен отговор.

Касационната жалба е допустима, подадена е в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

(При изхода от спора в първоинстанционното производство) въззивното производство е образувано по въззивна жалба на А. В..

ПРБ не е подала отговор на въззивната жалба.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Въззивният съд не е установил нарушение на императивни материално - правни норми.

Обсъдил е събраните доказателства, за да установи фактите, които имат значение за спора.

Между тях:

Наказателното производство по ДП №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, пр. пр. №17291/2014 г. по описа на СГП, заведено понастоящем под №94/2022 г. на НСлС, е образувано с постановление от 09.10.2014 г. на прокурор при СГП срещу лицата А. В. и Ц. В. (съпруг на ищцата) за това, че в съучастие, като съизвършители в периода 2012 г. - 20.06.2014 г. са извършили финансови операции или сделки с имущество, или прикрили произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знаели или предполагали, че е придобито чрез престъпление или друго обществено опасно деяние, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК..

С постановление на Главния прокурор от 09.11.2022 г. ДП №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, пр. пр. №17291/2014 г. по описа на СГП, е възложено на НСлС и заведено там под №94/2022 г. на НСлС.

С постановление от 20.03.2017 г. на следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, ищцата А. В. е привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. чл. 4, вр. ал. 1 и 2 НК по процесното наказателно производство. …

Въззивният съд е направил следните правни изводи:

Разяснил е фактическия състав, предвиден в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ.

… Въззивният съд е приел, че в разглеждания случай, за да бъдат обективно приложени критериите за преценка за разумното времетраене на процесното досъдебно производство, следва на първо място да бъде определен ясно релевантният период на неговата продължителност.

Приел е, че началото на този период безспорно се поставя с момента на привличането на А. В. като обвиняема по досъдебното производство. Безспорно е установено, че това е 20.03.2017 г., когато с постановление на следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура ищцата е привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. чл. 4, вр. ал. 1 и 2 НК по процесното наказателно производство. Крайният момент за продължителността, която следва да бъде отчетена при разглеждането на процесния иск по чл. 2б ЗОДОВ, е датата на предявяване на исковата молба – 03.08.2022 г.

… Изложените доводи водят въззивния съд до извод, че общата продължителност на наказателното дело, във фазата му с участие на ищцата, от 5 години и 5 месеца, е в съответствие с фактическата и правна сложност на предмета на разследването престъпление. Процесното наказателно производство се е развило в рамките на допустимата продължителност за подобни дела и съобразно усложнената престъпна дейност, която е предмет на разследване, като срокът му към момента на образуване на първоинстанционното дело пред СГС – 03.08.2022 г., е в рамките на разумния.

… Въззивният съд е приел крайния извод, че първоинстанционният съд обосновано е отхвърлил разгледания иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ като неоснователен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставения от касационния жалбоподател А. В. материалноправен въпрос за началото на производството, който е свързан с въпроса за общата продължителност на производството по смисъла на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и за разумния срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията (за защита на правата на човека и основните свободи) по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, който жалбоподателката твърди, че следва да се разбира като моментът на официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган за твърдения, че то е извършило престъпления, че чл. 6 е приложим от момента, в който положението на заподозрения е съществено засегнато по един или друг начин, от датата на формалното повдигане на обвинение срещу лицето.

Въпросът е обуславящ:

Ищцата А. В. твърди с исковата си молба, че началото на този срок е 14.10.2014 г. (л. 8 от исковата и молба и л. 10по гр. д. № 8250/22 г. на СГС), на която дата е оповестено от говорителя на СГП и е широко оповестено в медиите, че срещу ищцата е образувано наказателно производство.

В решението си № 5161/ 11.10.2023 г. по гр. д. № 8250/ 2022 г. първоинстанционният съд (СГС) е приел правния извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че продължителността на исковото производство към подаване на исковата молба е 6 години и 10 месеца, като в този период се включва времето, през което ищцата не е имала процесуалното качество на обвиняем по делото (стр. 6, абзац трети).

Както беше посочено: Въззивното производство е образувано единствено по въззивна жалба на А. В.. ПРБ не е подала отговор на въззивната жалба. Въззивният съд е приел, че е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че наказателното производство срещу ищцата (по ДП №252/2014 г. по описа на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, пр. пр. №17291/2014 г. по описа на СГП, заведено понастоящем под №94/2022 г. на НСлС), е образувано с постановление от 09.10.2014 г. на прокурор при СГП.

Въззивният съд е приел от правна страна, че за да се произнесе по основателността на въззивната жалба и на иска трябва да извърши преценка за разумното времетраене на процесното досъдебно производство, за което следва на първо място да бъде определен ясно релевантният период на неговата продължителност (да бъдат определени неговият начален и краен момент).

Въззивният съд е приел, че началото на този период безспорно се поставя с момента на привличането на А. В. като обвиняема по досъдебното производство. Безспорно е установено, че това е 20.03.2017 г., когато с постановление на следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура ищцата е привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 253, ал. 5, вр. чл. 4, вр. ал. 1 и 2 НК по процесното наказателно производство

Така въззивният съд е направил извода, че общата продължителност на наказателното дело, във фазата му с участие на ищцата, което има значение за спора, е 5 години и 5 месеца. Въззивният съд е преценявал дали тази продължителност представлява разумен срок.

Така въззивният съд, който е приел, че следва да се произнася единствено по доводи на въззивната жалбоподателка А. В. във въззивната и жалба и без довод за неправилно определен начален момент на наказателното производство срещу А. В., е приел различен и по-късен момент (дата) от първоинстанционния съд за начало на наказателното производство.

На този фактически извод са основани последвалите го правни изводи за неоснователност на доводите на въззивната жалбоподателка А. В. (че общата продължителност на наказателното дело, която има значение за спора, е 5 години и 5 месеца и че тази продължителност е в съответствие с фактическата и правна сложност на предмета на разследването престъпление и че процесното наказателно производство се е развило в рамките на допустимата продължителност, в разумен срок).

Изводите на въззивния съд по поставения материалноправен въпрос са в противоречие с приетото в посоченото от касационната жалбоподателка определение № 610 /03.07.2018 г. по гр. д. № 1586 /2018 г. на ВКС,, IV г. о., с което на поставения въпроса: кой е началният момент, от който могат да се претендират вреди от правозащитните органи за незаконно обвинение е даден отговор, че в случаите, когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице и са извършени действия по разследването му с негово участие, държавата отговаря за вреди от момента на образуване на производството, въпреки че лицето не е било привлечено като обвиняем по предвидените в закона форма и ред.

Това определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК. Но дадения в него отговор е възприет и в решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК.

В решение № 425 /01.12.2015 г. по гр. д. № 3143 /2015 г., на ВКС,, IV г. о. по материалноправния въпрос относно началния момент, от който пострадалото лице (ищецът) търпи неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване - датата на образуването на досъдебното производство срещу него или датата на привличането му като обвиняем, е прието, че в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши.

В решение № 598 /20.10.2025 г. по гр. д. № 1655 /2025 г. на ВКС, III г. о. по въпроса относно началния момент, от който пострадалото лице (ищецът) търпи неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване, който е разгледан в иск по чл. 2б ЗОДОВ, съставът на ВКС е приел разрешението, дадено с (посоченото по-горе) решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на ВКС, което разрешение е възпроизвел.

С това е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване срещу въззивно решение № 1360 /27.12.2024 г. по гр. д. № 59 /2024 г. на Софийския апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.