О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 20.01.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3029/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, ТД – Бургас, [населено място], подадена от юрисконсулт Р. И., срещу въззивно решение № 35 от 21.02.2025 г. по в. гр. д. № 389/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260002 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 298/2021 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Комисията против Р. П. П. - проверявано лице, Н. Х. П. - съпруга на проверяваното лице, и „А. Т. ООД - контролирано юридическо лице, искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: 30 дружествени дяла от капитала на „А. Т. ООД, всеки един от тях с номинал от 1 000 лв., притежавани от Р. П. П.; 25 дружествени дяла всеки един от тях с номинал 100 лв. от капитала на „Б. Т. ООД, притежавани от Н. Х. П.; 22 дружествени дяла всеки един от тях с номинал от 1 000 лв. от капитала на „А. Т. ООД, притежавани от Н. Х. П.; лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х реихе“, рег. [рег. номер на МПС] , притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в съпружеска имуществена общност; лек автомобил марка „БМВ“, модел „118 Д“, рег. [рег. номер на МПС] , притежаван от Р. П. П. и Н. Х. П. в съпружеска имуществена общност и 17, 28% равняващи се на 828, 58 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ....., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том III, рег. № 5186, дело № 390/19.10.2012 г. на нотариус с рег. № 246, ведно с построената в имота сграда – търговски обект – хранителен магазин, ведно с всички подобрения в имота, собственост на „А. Т. ООД. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответниците Р. П. П., Н. Х. П. и „А. Т. ООД, всичките със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. Н., в който излагат твърдения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и оспорват жалбата като неоснователна. Направено е и искане за присъждане на направените разноски съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК, договори за правна услуга, сключени с всяко от лицата, фактури №№ 1183, 1184 и 1185, и трите от 03.06.2025 г., както и платежно нареждане от 04.06.2025 г.
Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Производството по отнемане е образувано с решение № 2141/04.11.2020 г. на Комисията въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Бургас за привличането на Р. П. П. в качеството му на обвиняем по ДП № 3М-527/2014 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, пр. пр. № 88/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, за извършването на престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 13 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. Предхождащата проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице е започнала на 27.02.2019 г. и обхваща периода от 27.02.2009 г. до 27.02.2019 г. Установено е, че проверяваното лице е в брак с Н. Х. П. от 1995 г., от който имат две дъщери, както и че съпрузите са съдружници в дружеството „А. Т. ООД, поради което тези две лица също са станали обекти на проверката. На първо място съдът е разгледал мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция поради липса на установена по делото връзка между имуществото, чието отнемане се иска, и престъпна дейност, осъществена от проверяваните лица. Приел е, че въпреки предоставената възможност Комисията не е посочила и установила такава връзка и пред въззивната инстанция. Въззивният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, като се е позовал и на актуалната съдебна практика на ВКС, според която значителното несъответствие в имуществото на ответниците, които не доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество. Доколкото отнемането на имущество по ЗОНПИ е намеса в правата по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, то при осъществяването следва кумулативно да са налице три предпоставки: законност на намесата в правата на лицата, с нея да се преследва легитимна цел и пропорционалност. Във връзка именно с последната предпоставка е изведено, че когато не е установена изискуемата връзка между имуществото, за което се иска гражданска конфискация и престъпна дейност, или административнонаказателната дейност, с които възможността за такава конфискация се свързва, е нарушен принципът на пропорционалността за постигане на справедливия баланс между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица, което препятства извършването на гражданската конфискация.
Независимо, че съдът е споделил извода на първата инстанция за неоснователност на искането за отнемане на имуществото, поради липса на доказана връзка между него и съответна престъпна дейност, извършена от проверяваните лица, съдът е изложил мотиви и по съществото на предявените искове и съответно наличието на установения в закона фактически състав за отнемане на незаконно придобито имущество. В тази връзка е посочил, че кредитира съобразно изискванията на закона и с оглед всички останали доказателства по делото заключенията на вещите лица по приетите по делото множество експертизи – почеркова, автотехническа, счетоводна, техническа, както и две икономически експертизи, изготвени от вещите лица В. и А. – както и свидетелските показания на бащата, на сестрата на проверяваното лице и на управителя на контролираното дружество. Изложил е мотиви, че доколкото приетата от окръжния съд икономическа експертиза, извършена от вещо лице А., по въпросите поставени от ищеца не отговаря на разясненията съгласно ТР № 4/18.05.2023 г. по ТД № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС относно методиката за изчисляване на значителното несъответствие, съдът е основал преценката си на база заключението на вещото лице по въпросите, поставени от ответниците, като е взел предвид и безпорните между страните, посочени от вещото лице стойности на приходи и разходи. Във връзка с установяването на наличните на проверяваните лица средства в началото на проверявания период е посочено, че вещото лице е установило, че по банковите им сметки са били налични общо 52 059, 03 лв., а относно наличните пари в брой ответниците не са установили техния размер. По отношение на твърдението за направено от майката на проверяваното лице дарение в негова полза в размер на 50 000 лв. в брой, които същото е използвало за закупуването на автомобил, съдът при сравнението на датите на извършените сделки, включително и тази, въз основа на която майката е получила средствата, и представените доказателства, е приел, че действително е налице такова дарение, но сумата е изразходвана преди началото на проверявания период. Отново във връзка с твърденията на ответниците, че родителите на проверяваното лице постоянно са помагали финансово на семейството му, са взети предвид показанията на сестра му, както и заключението на вещото лице А., в което подробно са проследени приходите на родителите, като е стигнал до извод, че на година те са получавали дарения в размер на 7000 лв., тоест за целия проверяван период общо 70 000 лв., които следва да се причислят към приходите им. Към тях са включени и доходи от трудови възнаграждения, от наеми, приходи от връщане на предоставени заеми, включително и такива дадени преди началото на периода, от продажба на дружествени дялове, на автомобили /части от тях/, застрахователни обезщетения, от лихви, получени аренди и усвоени кредити, като в обобщение е приел, че общият размер на приходите на ответниците за проверявания период възлиза на 675 915, 50 лв. При определянето на разходите съдът е посочил, че не следва да се вземат предвид преминалите по сметките, но неналични към края на проверявания период, суми, а следва да се добавят разходите за пътуване в чужбина с включени квартирни, като общият размер на разходите е определен на 307 403, 62 лв. Така нетният доход на проверяваните лица за периода е изчислен на 368 511, 88 лв. Съгласно корекцията на заключението на вещо лице А., през проверявания период придобитото от ответниците имущество при съобразяване на заключенията на СТЕ и САТЕ е на стойност 295 744, 66 лв. Предвид посоченото разликата между нетния доход и придобитото имущество възлиза на 72 767, 22 лв., т. е. доколкото не надвишава предвидения в ЗОПНИ праг, е направен извод за неоснователност на исковата претенция. В допълнение е посочил, че начинът, по който Комисията в исковата си молба е формирала извод за наличие на значително несъответствие между имуществото на проверяваните лица и нетния им доход не отговаря на установения в закона механизъм на изчисление съобразно дадените в съдебната практика насоки. Според тях имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитотото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Нетният доход, по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. „Следва ли съдът да се позовава на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес?“.
2. „Предвид целта на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е в защита на обществения интерес, следвало ли е съдът да приложи правилото, разписано във второто изречение на първия параграф на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, изключващо приложимостта на разписаната защита на собствеността и извършването на проверка за пропорционалност и намеса?“.
3. „Какво е приложението на изричните разпоредби на чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от ЗОНПИ, въведената от законодателя оборима презумпция в чл. 107, ал. 2 от с. з. и дадените разяснения в решенията на СЕС по дело № С-234/2018 г. и дело № С-319/2019 г. пр. и преценка дали мярката е пропорционална на преследваната цел?“.
Твърди се, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
4. „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“.
5. „Следва ли да се приемат за доказани твърдения на ответниците, които почиват на свидетелски показания, дадени от заинтересовани свидетели, без да се изследват в цялост събраните по делото доказателства?“.
6. „Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му, респ. заинтересован свидетел?“.
7. „Следва ли в производството по предявените искове по реда на ЗОНПИ съдът да събере доказателства за разходите на лицата, за които се твърди, че са правили дарения в полза на ответниците?“.
8. „Следва ли при формиране на решаващите си изводи, съдът да обсъди приетите по делото заключения по назначените съдебни експертизи с другите събрани доказателства?“.
9. „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“.
10. „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“.
Твърди се, че въпросите от четвърти до десети са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка са цитирани и конкретния решения.
Поддържа се още наличието на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Настоящият състав на III г. о., ВКС, намира, че касационното обжалване не следва да се допуска поради следните съображения:
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно т. 4 на същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена.
Първите три въпроса изразяват оспорването от касатора на изводите на съда при направената преценка за непропорционалност на отнемането в конкретния случай, доколкото не е извършено престъпление, както и не е доказана връзка между имуществото на проверяваните лица и престъпна дейност, както и несъгласие въобще с Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ по приложението му. В трайната съдебна практика /решение № 50104 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2021 г., III г. о., ГК, и решение № 50098 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2022 г., III г. о., ГК/, както и в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГК, е прието, че при упражняване на правото на отнемане на незаконно придобито имущество, доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност. Трайно установената практика на ЕСПЧ допуска действието на национален закон на територията на държава, страна по Конвенцията, позволяващ намесата в правото на упражняване на собственост чрез отнемането на имущество стига гражданският иск на държавата да се основава на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел, а именно – предотвратяване на незаконно придобиване на имущество чрез престъпно дейност - и пропорционалност. Относно конкретните критерии, по които съдът преценява пропорционалността, съдебната практика постановява, че същите се основават на съпоставянето на престъпното поведение на проверяваното лице, чрез което е придобито имущество в определен размер, с отнемането на имущество в съответстващ размер – т. е. постигане на целта да се отнеме не цялостно възможността на проверяваните лица да притежават имущество, а само и единствено такова, свързано и последица от престъпната им дейност. Във връзка с третия въпрос следва да се посочи, че в цитираното от въззивният съд решение № 695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о., ГК, е изрично разяснено, че не е налице противоречие между разпоредбите на чл. 153, ал. 5 и ал. 6 и чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ и дадените разяснения в решенията на СЕС, а същите се допълват, като за да се стигне до отнемане на имущество е необходимо не само да бъде установено значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица, а и да бъде установена връзка между имуществото и престъпната дейност, въз основа на което намесата в собствеността да е оправдана – пропорционална – спрямо преследваната цел. Предвид посоченото въпросите не обосновават допускането на касационното обжалване, а и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Четвъртият въпрос е разрешен съобразно дадените в ТР № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС разяснения относно неналичните в края на проверявания период суми по банкови сметки. Съгласно тях не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Предвид посоченото по въпроса не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Петият и шестият въпрос касаят преценката на свидетелски показания, дадени от заинтересован свидетел. Съгласно изричното правило на чл. 172 ГПК показанията на роднините на страните се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Не се установява съдът да се е отклонил от това правило, доколкото видно от мотивите е кредитирал свидетелските показания относно релевантните факти при съобразяване на изискванията на закона и при комплексна оценка на отделните доказателства, ведно с всички други доказателства по делото.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по седмия въпрос във връзка с изследването на имуществото на родителите на проверяваното лице с оглед установяването на направените от тях дарения. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, включително и сочената от касатора, според която при преценка основателността на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество съдът следва да събере доказателства и да съобрази дали дарителите са разполагали със средствата, за които се твърди, че са били дарени на проверяваното лице. Въззивното решение е постановено в съответствие с тези разрешения. Съдът е направил анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства за извършваната от ответника и неговите родители стопанска дейност; начина им на живот; притежаваното имущество и отчуждаването му. Съпоставил е датите, на които са сключени разпоредителните сделки и тяхната цена, с датите и сумите на даренията. Видно от изложеното въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Осмият въпрос също не обосновава допускането на касационното обжалване, доколкото отново не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно нормата на чл. 202 ГПК съдът обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е изпълнил задълженията си, като изрично е посочил кои изводи в приетите експертизи споделя и кои не с оглед останалите събрани по делото доказателства. Въпросът изразява оспорването от касатора на направената от съда оценка на експертните заключения, която обаче не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Последните два въпроса са относими към решаващите изводи на въззивната инстанция, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от касатора. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложила мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата съдебна практика в тази връзка.
Поддържаното основание за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице. От съдържанието на решението не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г. /, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. С оглед представените доказателства за реалното заплащане на уговорените между ответниците и процесуалния им представител възнаграждения за осъществената процесуална защита и съдействие пред касационната инстанция на Н. Х. П. и на Р. П. П. следва да бъдат присъдени по 3600 лв., а на „А. Т. ООД, заплатените по банков път, 22 800 лв. – разноски пред ВКС. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. С. З. за въвеждане на еврото в Р. Б. тези суми трябва да се превалутират в евро, като се присъдят както следва: на Н. Х. П. и на Р. П. П. по 1840.65 евро; на „А. Т. ООД – 11657.45 евро, а Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество трябва да бъде осъдена да заплати държавна такса – 15.34 евро.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 21.02.2025 г. по в. гр. д. № 389/2024 г. на Апелативен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Н. Х. П., [населено място], 1840.65 евро разноски пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Р. П. П., [населено място], 1840.65 евро разноски пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на„А. Т. ООД, [населено място], 11 657.45 евро разноски пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметка на Върховния касационен съд 15.34 евро държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.