Р Е Ш Е Н И Е

№ 18 /12.02.2024г.

[населено място]

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1595/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ал.2 ГПК вр. чл.303 ал.1 т.5 ГПК.

Образувано е по подадени от П. Б. С. и Н. Б. С. молби за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение №202332457/22.10.20г. по гр. д.№53503/19г. по описа на Софийски районен съд 78 състав.

Искането си за отмяна по посочения ред молителката П. Б. С. обосновава с твърдения, че не е получавала преписи от исковата молба и доказателствата, нито призовки за съдебни заседания по образуваното срещу нея гр. д.№53503/19г. по описа на СРС 78 състав, била е лишена от участие в съдебното производство и не е била уведомена за постановеното по него решение.Твърди, че призовките и съобщенията до нея са били изпращани на адрес по месторабота, на какъвто тя не е работила /гр.София [улица]/, били са адресирани до друго лице – П. Б. Ц. и са били връчвани в нарушение на чл.44 ал.1, чл.46 ал.2 и чл.47 ал.1 ГПК.

В молбата на Н. Б. С. се излагат твърдения, че правото й на участие в процеса по разглеждането на образуваното срещу нея гр. д.№53503/19г. по описа на СРС 78 състав също е било нарушено, тъй като не е получавала нито преписи от исковата молба и доказателствата, нито призовка за насрочване в открито съдебно заседание, нито е уведомена за постановеното по делото съдебно решение. Твърди, аналогично на първата молителка, че призоваването й е извършено в нарушение на чл.44 ал.1, чл.46 ал.2 и чл.47 ал.1 ГПК.Като допълнителен довод сочи, че назначеният й от съда особен представител не е обжалвал решението, въпреки липсата на доказателства за дължимостта на вземането и постановяването му само въз основа на експертиза.

В съдебно заседание молителката П. С. поддържа молбата си за отмяна.

Молителката Н. С. не се е явила.

В отговора си на молбите насрещната страна „Банка ДСК“АД е оспорила допустимостта / с оглед подаването им след изтекъл преклузивен срок/ и основателността им. Счита, че при разглеждането на гражданското дело, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира, съставът на СРС е спазил всички изисквания на закона за призоваването на страните и връчването на съдебни книжа, поради което правото на молителките на участие в процеса не е било нарушено. В съдебно заседание поддържа същото становище, като прави искане молбите да бъдат оставени без уважение, а в полза на банката да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.

Върховният касационен съд Търговска колегия Второ отделение, намира подадените молби за допустими, като депозирани от надлежни страни в процеса, чиито интереси са пряко засегнати от постановеното по гр. д.№53503/2019г. по описа на СРС 78 с-в съдебно решение, с което предявените от „Банка ДСК“ЕАД срещу молителите искове по чл.422 ГПК са уважени.

По направеното от „Банка ДСК“ЕАД възражение за неспазен срок по чл.305 ал.1 от ГПК, съставът на Върховен касационен съд се е произнесъл с определение №865/24.10.2023г., като данните по делото не сочат на обстоятелства, налагащи преразглеждането на вече изразеното от състава становище за допустимост.

По същество съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира подадените от П. Б. С. и Н. Б. С. молби за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд за неоснователни.

Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това, основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване, предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка, като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства, осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК.

Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК предвижда три основания за отмяна, характеризиращи се с това, че при наличието на определени обстоятелства страната не е могла да упражни предоставните й от закона процесуални възможности да се защити в образувания срещу нея съдебен процес. Видно от изложените в молбите на П. С. и Н. С. твърдения, същите се позовават на първата хипотеза на чл.303 ал.1 т.5 ГПК – вследствие на нарушаване на правилата по призоваването и връчването на съдебни книжа са били лишени от възможност да участват в образуваното срещу тях по искова молба на „Банка ДСК“ЕАД гражданско дело за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу тях.

Според данните от приложените към настоящото дело гр. д.№1754/19г. по описа на СРС /образувано по заявление на „Банка ДСК“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/, гр. д.№53503/19г. по описа на СРС /образувано по иск на „Банка ДСК“ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК/ и изп. д.№1480/22г. по описа на ЧСИ В. М., молителките П. Б. С. и Н. Б. С. са наследници на кредитополучателя по договор с банката Б. И. С.; за непогасеното вземане по него банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК; въпреки, че заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на П. Б. С. на 20.02.2019г. на постоянния й и настоящ адрес в [населено място][жк] вх.Б ет.4 ап.30, а съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК само срещу Н. Б. С., на която връчването е осъществено при условието на чл.47 ал.5 ГПК, банката е предявила иск и срещу двете молителки.

Във всички производства молителката П. Б. е била изписвана с фамилно име Ц., вместо С., но с ЕГН и адрес, съответстващи за лицето П. Б. С., която е наследник на кредитополучателя Б. С.; под същия ЕГН са извършвани и всички справки за адресната й регистрация, гражданско, семейно и имуществено състояние, трудова заетост и осигурителни правоотношения. Доколкото не е установено да съществува лице с имена П. Б. Ц. и ЕГН и адрес, съвпадащи с тези на П. Б. С., следва да се приеме, че се касае до едно и също лице.

В исковото производство съдът е изпратил преписи от исковата молба и доказателствата на П. Б. /Ц./ С. на постоянния й и настоящ адрес, посочен по-горе - [населено място][жк] вх.Б ет.4 ап.3. Същите са били върнати в цялост след трикратно посещение с отбелязване, че, по сведение на съсед, лицето не живее на адреса. Поради това съдът е извършил справка чрез НОИ, откъдето е получил сведения, че местоработата на лицето е във фирма „Ес Ди Н. К. ЕООД със седалище в [населено място] [улица], на който на 05.03.2020г. са били изпратени и връчени чрез управителя на дружеството С. Д. преписи от исковата молба и доказателствата. По същия начин на 09.10.2020г. е била връчена и призовката за първото и единствено по делото открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2020г., в което съдът е постановил и решението си. На адреса на дружеството-работодател е връчен и препис от решението, отново чрез управителя Димитров, който го е получил на 20.01.2021г. срещу подпис със задължение да го предаде.

В изпълнителното производство е наложен запор върху трудовото възнаграждение на молителката П. Б. С., получавано от същия работодател, като са налице данни за превеждани по изпълнителното дело суми от него. Молителката, нито в молбата си по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, нито в откритото съдебно заседание оспорва, че работи при посочения работодател, но твърди, че мястото й на работа е на друг адрес, което и установява с представения от нея в производството пред ВКС трудов договор с „Ес Ди Н. К. ЕООД от 31.05.2018г.

Изпратените от съда по гр. д.№53503/19г. по описа на СРС до втората молителка Н. Б. С. преписи от исковата молба и доказателствата не са могли да бъдат връчени на посочения в справка от ГРАО като неин постоянен и настоящ адрес - [населено място] [улица]. На върнатото в цялост съобщение е отбелязано, че при посещение на длъжностното лице на 07.01.2020г. лицето не е намерено; адресът представлява общинско жилище, в което от 2012г. живеят наематели, които са съобщили, че не познават С.. Върху последващо съобщение е посочено, че адресът е посетен на 03.02.2020г., на 19.02.2020г. и на 03.03.2020г. и след като отново не е могло да бъде намерено по аналогични на вече изложените предходно причини, на 03.03.2020г. е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на дворната порта и друго такова е пуснато в пощенската кутия. Изискана е справка за местоработата на тази молителка, но изпратеното на адреса на посоченото в нея дружество съобщение отново е било върнато като невръчено със забележка, че такава фирма не се намира на адреса. Като е приел, че връчването е редовно извършено по реда на чл.47 ГПК, съдът е назначил особен представител на страната. Той е приел връчените му преписи от исковата молба и доказателствата на 13.08.2020г., след което е подал отговор в законоустановения срок, с който е оспорил иска и е изразил становище по доказателствата, явил се е в откритото съдебно заседание, а впоследствие е получил от името на молителката и преписа от постановеното съдебно решение.

При така установените в настоящото производство обстоятелства съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира молбите на П. Б. С. и Н. Б. С. за неоснователни по следните съображения:

По молбата на П. Б. С. :

Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 ГПК когато съобщението на може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Такова друго лице може да бъде и работодателят му /ал.2 изр.1 предл. последно/, който приема съдебните книжа със задължение да му ги предаде /ал.2 изр.2/.Мястото на връчване в този случай е местоработата, като място, на което адресатът може да бъде намерен /чл.49 ГПК/. Когато съобщението се връчва чрез работодател – търговец, по аргумент от разпоредбата на чл.50 ал.1 ГПК, мястото на връчване е последният посочен в регистъра адрес по седалището на дружеството. В случая молителката не е могла да бъде намерена на постоянния й и настоящ адрес, за да й бъдат връчени лично преписите от исковата молба и доказателствата, призовката за съдебно заседание и преписа от решението по делото.Връчването им по местоработата й, която следва да се разбира седалището на дружеството-работодател, доколкото адресът, на който конкретно, според уговорките с работодателя, работникът осъществява трудовата си дейност, представлява „място на работа“ по смисъла на чл.66 ал.3 КТ, а не „месторабота“ по смисъла на ГПК, е извършено редовно – книжата са приети от управителя на дружеството - работодател със задължение да ги предаде на служителя си. Връчителят в случая е спазил изцяло разпоредбата на чл.44 ал.1 изр.2 ГПК да удостовери качеството на лицето, на което са връчени книжата – управителя С. Д., чиито имена и качество се потвърждават и от справка в Търговския регистър, както и от представения от молителката трудов договор. Обстоятелството, че върху книжата молителката е била посочена с погрешно фамилно име, не рефлектира по опорочаващ начин върху връчването, тъй като липсват доказателства за друго наето от фирмата лице с такива имена, на което да са предадени книжата. От друга страна не се установява задължението за предаване да не е изпълнено /напр. чрез разпита на управителя/, в който случай книжата би следвало да се върнат обратно на подателя /съда/, данни за което липсват по делото.

Въз основа на посочените съображения настоящият състав достига до извод, че липсва допуснато от решаващия съд по гр. д.№53503/19г. по описа на СРС нарушение на сочените от молителката процесуални правила, което да е довело до осуетяване правото на молителката П. С. на участие в процеса по предявения срещу нея иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК.

По молбата на Н. Б. С.:

Доколкото тази молителка е била представлявана в исковото производство от назначен от съда особен представител, доводите й за нарушаване правото й на защита по делото могат да се ограничат единствено до такива за неправилно приложение на процесуалните норми, довели до назначаването му, доколкото това препятства възможността й сама да избере кой да я представлява в процеса. Категорично е установено, че на адреса, който молителката е регистрирала като неин настоящ и постоянен адрес, не е могла и не може да бъде призована. Това се потвърждава и от извършените в настоящото производство процесуални действия по връчване на книжата за производството пред ВКС, в което молителката сочи същия адрес – [населено място] [улица], на който отново е удостоверено, че представлява къща с друг собственик, в която живеят други наематели.Тъй като в продължение на повече от един месец трикратно правените опити за връчване на този адрес са останали безуспешни, съдът основателно е приложил правилото на чл.47 ал.1 ГПК, като е разпоредил залепване на уведомление, което длъжностното лице е поставило на дворната врата и друго такова е пуснало в пощенската кутия, съгласно изр.1 на посочения член.Уведомлението е с изискуемото в ал.2 съдържание, а срокът, определен в него /съответен на установения в закона/ е изтекъл, без молителката да се яви да получи книжата, оставени й на разположение в канцеларията на съда. При тези обстоятелства законът задължава съда /именно с оглед охраняване интересите на страната и осъществяване правото й на защита/ да й назначи особен представител /чл.47 ал.6 ГПК/. В случая това задължение е изпълнено от решаващия състав на СРС. Връчването на всички книжа по делото е редовно извършено на назначения от него адвокат, който е предприел в защита на молителката /ответница в исковото производство/ следващите се процесуални действия, които би могъл да извърши и избраният и упълномощен от страната представител. Това, че не е обжалвал решението, не може да бъде квалифицирано като допуснато от съда процесуално нарушение, възпрепятстващо правото на защита на молителката. Тези обстоятелства водят до единствено възможния правен извод, че липсва нарушение на сочените от молителката процесуални правила, в резултат на което същата да е била лишена от възможността да участва в делото, с което соченото от нея основание за отмяна на влязлото в сила решение се явява недоказано.

При тези изводи подадената от Н. Б. С. молба също не следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото в полза на „Банка ДСК“ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Б. С. и молбата на Н. Б. С. за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение №202332457/22.10.20г. по гр. д.№53503/19г. по описа на Софийски районен съд 78 състав.

ОСЪЖДА П. Б. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.6 вх.Б ет.4 ап.30 и Н. Б. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] да заплатят на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: