3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№61

гр.София, 18.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 3261 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П., чрез адв.Н.П., срещу въззивно решение №52/22.04.2019 г., постановено по възз. гр. д.№145/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение №1519/28.12.2018 г. по гр. д.№ 57/2018 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, иска по чл. 124, ал. 1 ГПК на Д. П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МВР - да се приеме за установено, че ищцата има право на допълнителен платен годишен отпуск от по 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: за приложимостта на погасителната давност по отношение на установителните искове за съществуване на субективни права; за давностния срок, в който се погасява правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.); за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 (ал. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и по чл. 212, ал. 1, т. 3...