5№ 644

гр.София, 18.09.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закритото заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 984 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2894/ 10.12.2018 г. по гр. д. № 2734/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 1886/ 26.03.2018 г. по гр. д. № 1822/ 2016 г. на Софийски градски съд по въззивни жалби от насрещните страни, е осъдил Прокуратурата на Р. Б да заплати на И. С. Б. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушеното правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на ищеца по сл. д. № X.-9/ 2001 г. на СВОП, ведно със законната лихва от 12.02.2013 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Решението се обжалва и от двете страни.

Ищецът И. С. Б. иска да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност в частта, с която искът е отхвърлен, по следните въпроси: 1. Какви са онези обстоятелства, при които съдът е длъжен да определи обезщетението за неимуществени вреди по иска по чл. 2б ЗОДОВ и за мотивите, които дължи, в решението по този иск? 2. Налага ли по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелството, че обвинението е за умишлено престъпление в областта, в която е професионалната реализация на незаконно обвиненото лице? и 3. Когато искът по чл. 2б ЗОДОВ е предявен при условията на § 8 от ПЗР на ЗОДОВ (обн. ДВ бр. 98/ 2012 г.) следва ли да се приеме,...