Производството е по глава 33 НПК.

Образувано е по искане на осъдения П. Д. К., подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК.

Предмет на искането е определение по чл. 382, ал. 7 НПК отм.. 03. т. г.,, постановено по н о х д № 1206 / 2007 г от Казанлъшкия районен съд, чиято отмяна или изменение по реда на възобновяването се предлага с позоваване на чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК.

В проведеното пред В К С заседание осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат направеното искане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на подаденото искане.

Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното:

Искането е процесуално допустимо – направено е в законовия срок от легитимирано лице и има за предмет съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, поради следните съображения:

Съдебното производство по н о х д № 1206/2007 г по описа на Казанлъшкия районен съд е образувано по внесен от РП –Казанлък обвинителен акт срещу К. за престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 18 НК.

В съдебното заседание, проведено на 06.03., т. г., е внесено споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и защитата на подсъдимия П. Д. К., което съдът е одобрил по реда на чл. 384 във връзка с чл. 382, ал. 7 НПК с определението, предмет на искането.

Съгласно споразумението, за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 18 НК на виновния е наложено наказание 2 / две/ години лишаване от свобода.

На основание чл. 381, ал. 8 НПК това наказание е групирано и погълнато от друго, по-тежко наказание в размер на 3/три/ години и 6 / шест / месеца лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда по н. д. № 864/2007 г на същия съд.

Осъденият сам е изготвил искането си и съдържанието му сочи, че той оценява наказанието по споразумението като завишено. Дали тази оценка се свързва с общото наказание или с наказанието за процесното престъпление, не става ясно от искането. Така или иначе, по реда на възобновяването се предлага смекчаване на отговорността на основание семейни и родителски ангажименти на осъдения.

В подкрепа на искането назначеният служебен защитник допълня доводите на осъдения, с твърдение, че „ той не е бил наясно” с условията на споразумение при неговото сключване.

Доводите са неоснователни: Съгласно протокола от съдебното заседание, проведено на 06.03. т. г., подсъдимият е потвърдил и устно пред районния съд съгласието си, удостоверено с подписа му в изготвеното споразумение, по въпросите в чл. 381, ал. 5 НПК и е отговорил утвърдително на въпросите по чл. З81, ал. 6 и чл. 382, ал. 4 НПК.

По силата на чл. 131 НПК протоколите, съставени по надлежния ред, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, реда по който са извършени, в т. ч. и за процесуалното поведение на участниците в производството.

Правната уредба на глава 29 НПК гарантира свободната воля на виновния и неговата защита относно условията, при които се изготвя споразумението с прокурора, тъй като тези условия се обсъждат в откритото съдебно заседание пред районния съд, а в този процесуален стадий разпоредбите на чл. 381, ал. 6 и на чл. 382, ал. 4 НПК обезпечават възможността, и след като е подписал споразумението, подсъдимият лично и свободно да направи устни волеизявления по повод условията му, преди съдът да го одобри.

В К С констатира, че в случая посочените правила са спазени, а това изключва наличие на каквато и да било неяснота за страните по делото относно условията на споразумението, в т. ч. и относно наказанието, а в случая и относно предпоставките за приложението на чл. 25 във връзка с чл. 23 НК. Отделен е въпросът, че при ангажираното основание, целеният с подаденото искане резултат изначално е непостижим, понеже общото наказание е в размер на по-тежкото наказание по друга, влязла в сила присъда, а тя не е предмет на настоящата проверка.

Независимо от това, В К С не намери основания за намеса в санкционната част на оспореното определение и с оглед преценката по чл. 348, ал. 5 т. 1 НПК, защото:

Наложеното със споразумението наказание по размер е в законоустановения минимум за престъплението по чл. 196, ал. 1 т. 1 НК.

Както се посочи, процесното деяние е в съотношение на съвкупност по чл. 23 НК с друго престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2 НК, предмет на друга, влязла в сила присъда.

Извън това, материалите по делото установяват още, че с влязла в сила присъда на 05.07.95 г по н о х д № 217/94 г на ОС С. З молителят е бил осъден и е изтърпял наказание от 16 / шестнадесет/ години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 6 и 10 НК.

При тези данни наказанието по споразумението се явява съответно на обстоятелствата по чл. 54 НК и е съобразено с целите по чл. 36 НК.

Затова подаденото искане следва да се остави без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд – І н. о

РЕШИ:

О. Б. У искането на осъдения П. Д. К. за отмяна или изменение по реда на възобновяването на влязлото в сила определение по чл. 382, ал. 7 НПК, постановено на 06.03.2008 г по н о х д № 1206/2007 г от К. Р. С,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: