Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. Ц., срещу нова присъда № 1/10.03.2008 година постановена по в н о х д № 3316/2006 година от Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 14.02.2006 година на Софийски районен съд, 98 – ми наказателен състав по н о х д № 8629/2004 година, по жалба на подсъдимия Н е постановено оправдаването му по обвинението по чл. 129 ал. 2 НК, както и отхвърляне на предявения граждански иск.

Пред третата инстанция, подсъдимият се явява лично и с упълномощеният си з., а. Г от САК, който оспорва на първо място процесуалната допустимост на касационната жалба, с доводи, че не съдържа касационните основания по чл. 348 ал. 1 НПК, а само аргументи за необоснованост на новата присъда, което не е касационно основание по смисъла на цитираната норма. На второ място, ако се приеме разглеждането й по същество, по съображенията изложени във въззивната присъда, иска същата да бъде оставена в сила.

В правото си на лична защита, подсъдимият пледира делото да се реши въз основа на данните по делото.

Частния обвинител и граждански ищец Ц. поддържа жалбата си и иска отмяна на оправдателната присъда, с позоваване на мотивите към осъдителната присъда на първата инстанция и акцентиране на допуснатите съществени процесуални нарушения от втората инстанция при анализа и оценката на доказателствата. Твърди, че в основата на новата оправдателна присъда са поставени изводите изведени от обстоятелства установени с косвени доказателства – показанията на св. А, който е разпитан пред въззивния съд, но не е присъствал на инкриминирания инцидент и няма преки впечатления от деянието на подсъдимия.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – а. Ц, редовно призован, не се явява.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е процесуална допустима, тъй като от съдържанието й може да се изведат касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за допуснати процесуални и материалноправни нарушения.

По същество, жалбата е основателна.

С присъда от 14.02.2006 година, по н о х д № 8629/2004 година по описа на Софийски районен съд, 98 наказателен състав, подсъдимият Н е признат за виновен в това, че на 14.06.2004 година, в гр. С. е причинил средна телесна повреда - счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, на Д. Ц. и за престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок.

Със същата присъда е осъден да заплати 5000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д. Ц.

На основание чл. 59 НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража от 8.12.2005 година до 15.12.2005 година.

По жалба на подсъдимия е образувано въззивно производство по което е допуснат преразпит на гражданския ищец и частен обвинител Ц., приета e и приобщена като доказателства по делото медицинска документация, назначена e и изслушана в съдебно заседание съдебно-психиатрична експертиза и e проведен разпит на св. А, посочен от защитата на подсъдимия.

Въззивният съдебен състав е направил анализ както на доказателствата събрани пред първостепенният съд и така и на тези установени в съдебното следствие проведено пред втората инстанция.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на новата присъда, изводите за недоказана виновност на подсъдимя са направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 ал. 1 НПК, както и на правото на защита на пострадалия, принципно посочени в чл. 15 ал. 4 НПК – на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. В случая, въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 79 НПК, тъй като повереникът на частния обвинител е поискал да бъде допусната до разпит съседка на пострадалия, която е участвала в пренасянето до жилището му, непосредствено след инцидента. От една с., съдът е допуснал свидетелката Ц, /вж протоколно определение от съдебното заседание проведено на 3.10.2007 година, л. 100/, но от друга, не е взел всички мерки за да установи фактите, чрез така допуснатото доказателство. Съдебното следствие е приключено и от съда е даден ход за прения между страните, без произнасяне по вече допуснатото гласно доказателство, Последица от това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като посочената непълнота в доказателствената съвкупност, е довела до ограничаване процесуалните права на частния обвинител, като с. в процеса, върху която, /наред с прокурора и независимо от него/ е тежестта да докаже обвинението. Правната последица от доказване на обвинението е двояка, тъй като касае пряко уважаването или отхвърлянето на предявения граждански иск от пострадалия.

От изложеното следва, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец, по касационното основание за допуснато нарушение на процесуалните правила е основателна, а за отстраняването му е наложително новата присъда да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен въззивен състав, от стадия по чл. 327 НПК – допускане на доказателства.

Водим от горната и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 1/10.03.2008 година постановена от седми въззивен състав на Софийски градски съд по в н о х д № 3316/2006 година, по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия по допускане на доказателствата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: