Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 и сл. НПК, с ангажирано основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. Б за възобновяване на нохд № 924/2006 година на Софийски градски съд, 8-ми състав, в частта му относно осъдения К. В. Б. и само по отношение на наложеното му наказание „пробация”.

В искането е заявена незаконосъобразност при налагане на осъдения Б. на това наказание, тъй като то не е съществувало към момента на извършване на престъплението и не е следвало да бъде налагано.

Претендира се изменяване на атакуваната присъда в тази й част.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване и изложени в негова подкрепа съображения.

Осъденият К. Б. не участва лично. Представлява се от назначения му от съда служебен защитник – адв. А, който изразява становище за основателност на искането и отмяна на наложеното на осъдения наказание „пробация”.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното:

С посочената по-горе присъда, Софийският градски съд е признал подсъдимия К. В. Б. за виновен в това, че на 31. 03. 2003 година, в гр. С., при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с В. И. К., е отнел чужда движима вещ на стойност 554.40 лева от владението на И. И. В., с намерение противозаконна да я присвои, като употребил за това заплашване – произвел изстрел срещу В., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието и на пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК с продължителност за всяка от по три години и пробационната мярка по т. 6 на същия текст, с продължителност от 100 часа за една година.

Присъдата е влязла в законна сила по отношение на осъдения Б. на 09. 11. 2007 година и не е проверявана по въззивен и касационен ред.

Искането за възобновяване на делото е допустимо, като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 НПК и касае съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.

Разгледано по същество, то е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения.

Ангажираното основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е налице.

Неправилно и в нарушение на закона на осъдения Б. е наложено наказание пробация, наред с наказанието лишаване от свобода, за извършеното от него на 31. 03. 2003 година престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК.

Този извод следва от общия принцип по чл. 2 от НК, който се състои в това, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на извършването му, освен ако не е бил последван от по-благоприятен закон.

Като е приел, че следва да приложи нормата на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК в редакцията й към момента на извършване на престъплението (ДВ, бр. 92/27. 09. 2002 година), съдът поначало правилно е приложил закона. В тази си редакция разпоредбата предвижда за това престъпление наказания лишаване от свобода от пет до петнадесет години и пробация.

Извън вниманието на съда обаче са останали разпоредбите на § 89 от ПР на ЗИДНК (ДВ, бр. 92/27. 09. 2002 година), изменен с § 61 от ПЗР ЗИДНК (ДВ, бр. 26/30. 03. 2004 година), според които нормите, регламентиращи прилагането на наказанието „пробация” влизат в сила от 01. 01. 2005 година.

Като е наложил на осъдения Б. наказание, несъществуващо към момента на извършеното от него престъпление, съдът е нарушил закона. В случая е без значение, че след извършване на престъплението и преди постановяване на присъдата са влезли в сила нормите, регламентиращи наказанието „пробация” и позволяващи неговото прилагане, още повече, че към този момент факултативно предвиденото наказание, наред с наказанието лишаване от свобода, е конфискация до една втора от имуществото на виновния. Това не поставя обаче въпроса за преценка на „по-благоприятен закон” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК (както това е направено в искането), защото към момента на извършване на престъплението факултативно предвидено наказание практически няма.

Така констатираното нарушение на закона е съществено, но не налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, защото може да бъде отстранено в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като присъдата бъде изменена, при отмяна на наложеното на осъдения Б. наказание „пробация”.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела присъда № 34 от 28 юни 2007 година на Софийски градски съд, 8-ми състав, постановена по нохд № 924/2006, като о т м е н я наложеното на осъдения К. В. Б. наказание пробация, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 6 от НК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.