№ 433

гр. София, 4 декември 2008

г. В И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети

октомври през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. К

2. Ж. Н

при секретаря …… Н. Цекова ………………………………. в присъствието на

прокурора …..…… М. Михайлова …………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева

………………………………….. наказателно дело № 410 по описа за 2008 г. и за да се

произнесе, взе предвид следното:

Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на защитника (адв.. И) на осъдения Г. В. З. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2532/07 г. по описа на Софийския градски съд и отменяване на въззивно решение от 30.05.08 г., с което е потвърдена присъда от 30.05.2006 г. по н. о. х. д. № 15423/05 г. на Софийския районен съд, влязла в законната си сила.

В искането защитникът се позовава на допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Развива пространно доводи за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването и за оправдаване на осъдения З., тъй като материалният закон не е приложен правилно. Счита, че официален документ, който обективира нотариално удостоверяване на подписи върху частен документ не може да бъде с невярно съдържание когато подписите са били положени от авторите, направили волеизявленията в частния документ. Допълнително излага съображения за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, което не е престъпление. Защитникът предлага също, ако се...