518
С о ф и я, 25 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 07 н о е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Т.
ЧЛЕНОВЕ:
Н. Д.
БЛАГА
ИВАНОВА
при
секретар А. К
в присъствието на прокурора С. Б
изслуша
докладваното от съдията Н. Д
касационно
наказателно дело № 543/2008 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета, Част шеста от НПК.
Направено е искане от осъдения А. Ю. А. от Кърджали по чл. 420 ал. 2 от НПК за възобновяване на производството по ВНОХД № 103/2008 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали поради допуснато в производството пред въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила - основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от процесуалния представител на осъдения адв. Д. Г. от АК-Хасково.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 24 от 28.02.2008 г., постановена по НОХД № 701/2007 г. на Кърджалийския районен съд подсъдимият А. Ю. А. от Кърджали е признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 159а ал. 2 т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, извършени в периода от края на м. септември 2006 г. до 11.10.2006 г. в Кърджали и в с. П., област Кърджали и му е наложено поотделно и по съвкупност наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединено и наказанието от 7000 лв глоба в полза на Държавата.
Кърджалийската районна прокуратура е протестирала така постановената присъда заради неправилно приложение на материалния закон относно предвиждащата се към момента на извършване на престъплението по чл. 155 ал. 3 от НК санкция глоба в полза на Държавата с искане за изменяването й и намаляване размерът на това наказание в границите на предвиденото според редакцията на този законов текст в ДВ бр. 92/2002 г., което е в интерес на подсъдимия А.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв. Д. Г. от АК-Хасково с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност и с искане за оправдаването му по всички предявени му обвинения.
С въззивното решение присъдата е изменена в частта й досежно размера на наказанието глоба за престъплението по чл. 155 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, намалено от 7000 лв на 800 лв, както и относно размера на присъединеното на основание чл. 23 ал. 3 от НК наказание глоба към определеното общо най-тежко за извършените престъпления наказание от 4 години лишаване от свобода и размерът на глобата от 7000 лв е намален на 4000 лв, като в останалата част присъдата е потвърдена.
В искането за възобновяване на осъдения А. се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, довело до ограничаване на правото му защита чрез личното му и със защитници явяване пред този съд и излагане на доводите си, съставляващо основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и потвърждаващото я частично въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421 ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420 ал. 2 от НПК и има за предмет присъда и въззивно решение, непроверени от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с реализиране правото на подсъдимия да вземе участие лично или със защитник по делото е основателно. Грешката е започнала още от произнасянето на въззивния състав в “закрито”, а не “разпоредително”, заседание по допускане на доказателства по реда на чл. 327 от НПК и по подготовка провеждането на откритото заседание на 15.05.2008 г. Съдът е разпоредил уведомяване само на подсъдимия, но не и на неговия или неговите защитници.
Съгласно чл. 253 от НПК, наред с подсъдимия, като страна в съдебното производство по упълномощаване от последния се конституира неговият защитник, със съответни права и задължения, включително да бъде уведомяван за хода на наказателното производство, в това число за насрочваните съдебни заседания и за постановените съдебни актове, когато НПК предвижда такова уведомяване.
За въззивното производство по делото, доколкото пълномощията на защитниците на подсъдимия А да не са били оттеглени, последните е следвало да бъдат уведомени за насроченото съдебно заседание на 15.05.2008 г., въпреки личното му призоваване на посочения от него адрес. От друга страна, неоснователно е оплакването на осъдения за допуснато друго процесуално нарушение във връзка с необходимото, според него, изрично произнасяне на съда да напусне дома си за явяване в това съдебно заседание, тъй като за него е съществувало ограничението по постановената му мярка за неотклонение “домашен арест” да напуска жилището си без разрешение на съответния орган, при което уведомяването му по съответния ред от призоваващия го орган – съда, освен че в достатъчна степен следва да се приеме като “разрешение”, създава за него преди всичко задължение да се яви пред този орган, което изключва нарушение на ограниченията по взетата му мярка за неотклонение. Друг е въпросът доколко при тази мярка за неотклонение той е могъл и как да осъществи контакт със защитниците си, но това не е предмет на процедура по НПК.
Неоснователно е възражението на прокурора, че задължение на последните било да се интересуват от хода на делото, включително и за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, поради което нямало нужда от тяхното призоваване. Това противоречи на разпоредбите на чл. 99 от НПК и пряко накърнява изрично посоченото право на защитника “да участва в наказателното производство”, а оттам и правото на защита на упълномощилия го обвиняем. Аргумент в тази посока се извежда и от проверката на съда по чл. 271 от НПК, приложима съгласно чл. 317 от НПК и в тази фаза на процеса извън особеното правило на чл. 329 ал. 2 от НПК, при която освен явяването на призованите лица, на изясняване подлежат и причините за неявяване на някое от тях, включително прилагане на санкцията по чл. 271 ал. 11 от НПК, когато с неявяването си “страна, свидетел или вещо лице” стане причина за отлагане хода на делото.
С непризоваването на защитниците на осъдения А. за заседанието на 15.05.2008 г. пред окръжния съд и провеждането му без тяхно или на единия от тях участие е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на тази инстанция за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 52 от 24.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 103/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: