Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. И., чрез адв. А. против определение № 266 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 2522/2019 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 198/18.02.2016 г. по гр. д. № 2811/2015 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 72/21.05.2015 г. по гр. д. № 758/2014 г. на Районен съд – Варна в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. К. И. срещу „Аякс 2002“ ООД с правно основание чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска отмяната му.

Ответникът по частна жалба „Аякс 2002“ ООД – гр. Варна не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.

За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение, на поддържаните в нея основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, е недопустима. Обосновал е този извод с липсата в случая на наведени основания, които да са релевантни към някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК и в частност на визираните в т. 1 и т. 2 от същия текст. Изложил е мотиви, че не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора, нито се представят доказателства по надлежен съдебен ред да е установена твърдяната неистинност на документ, върху който да е основано решението, чиято отмяна се иска. Посочено е, че основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е не започването на производство за установяването на престъпление във връзка с решаването на делото, а установяването с влязла в сила присъда или съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, че е извършено такова престъпление. Направен е решаващ извод, че молителят се е позовал на буквалния текст на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК без обаче да излага конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. При позоваване на постановките на т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК е прието, че след като в случая молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, тя е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно мотивите към т. 10 от посочения по-горе тълкувателен акт преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. В разглеждания случай молбата за отмяна е била нередовна и първостепенният съд след като е констатирал тази нередовност, е дал подборни указания на молителя за отстраняване на недостатъците, от които тя е страдала. В изпълнение на това разпореждане на първоинстанционния (администриращия) съд молителят е депозирал нова молба за изправяне на нередовностите й, с която обаче отново не е обосновал предпоставките нито по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, нито по т. 2 от същия текст. Ето защо, с молбата за отмяна не е надлежно упражнено от настоящия жалбоподател правото му на защита срещу твърдяното като порочно (неправилно) влязло в сила решение по исковете му по чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ. Молбата за отмяна е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС, който е бил сезиран с нея. Затова и определението, с което е сторено това ще следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 2522/2019 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на състава на ВКС, ІV г. о., разгледал гр. д. № 2522/2019 г. и постановил обжалваното определение, за произнасяне по молба за присъждане на разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.