РЕШЕНИЕ

№ 109

гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Жива Декова

Членове:Александър Цонев

Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска

като разгледа докладваното от Ф. В. К. гражданско дело № 20258002104767 по описа за 2025 година

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 36312/20.11.2025 г. по регистъра на Районен съд – Русе, подадена от К. Т. Г. чрез адв. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 1807/19.12.2023 г. по гр. д. № 2361/2023 г. на Районен съд – Русе (РС – Русе). С последното, по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, е признато съществуване на вземане на „Т. Р. ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против молителката, съставляващо цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с абонатен № 13030110320 за периода от 23.11.2021 г. до 27.09.2022 г., по 15 броя фактури, в размер на 181. 87 лв., лихва за забава върху задълженията по фактурите, считано от падежа на всяко от тях до 05.01.2023 г., в размер на 11. 19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2023 г. до изплащането, за които суми е издадена заповед № 29/06.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 123/2023 г. на РС – Русе.

Молителката твърди, че живее и работи във Федерална република Германия от 2009 г. С факта, че тя пребивава постоянно в тази държава страна бил запознат и управителя на етажната собственост на сградата, където се намира топлофицирания имот. Сочи, че същият е подал данни за това пред призовкаря в опитите му да извърши връчване на страната (ответника по иска по чл. 422 ГПК) на съобщения и книжа по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Данни за горното обстоятелство се съдържали и по заповедното производство (развило се като ч. гр. д. № 123/2023 г. на РС – Русе) и се твърдели с отговора на исковата молба от назначения на ответницата особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Поддържа, че въпреки събраната информация за местоживеенето й в чужбина, съдът не е предприел процесуални действия да й осигури възможност за надлежно участие в производството по делото – чрез приложение на Регламент (ЕС) 2020/1784 от 25.11.2020 г. относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела между държавите членки на ЕС. Вместо това, в отклонение от изискванията на закона, на страната е назначен особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Счита, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Твърди, че на 28.08.2025 г. узнала за това решение, до който момент не е била уведомена за водено срещу нея дело за установяване съществуване на вземане на топлофикационното дружество.

Ответната страна „Т. Р. ЕАД оспорва молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като разгледа изложените в молбата за отмяна твърдения и при преценка на данните по делото, намира следното:

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страна, лишило я от възможност да участва в делото, или невъзможност страната да се явили лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани.

От данните по делото е видно, че призоваването на молителката в производството по чл. 422 ГПК – за установяване съществуване на вземането на топлофикационното дружество за цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот в исковия период, е осъществено по реда на чл. 47 ГПК. Съдът е извършил процесуалните действия в определената в закона последователност, които предпоставят призоваване на ответника по делото чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и е назначил особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Ответницата по иска – настояща молителка, не е била намерена на адреса, посочен в исковата молба (съвпадащ с адреса на обекта на доставената топлинна енергия) – [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Призовката до нея е върната в цялост с отразяване от връчителя, че по данни на домоуправителя на сградата (К. Д.) тя живее в Германия. Съдът е направил служебно справка по реда на Наредба № 14/2009 г. в Национална база данни „Население“, от която е установил, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на К. Т. Г. е в [населено място], на [улица], считано от 24.02.2009 г. Извършена е и справка за трудови договори на лицето в страната, но не са отразени данни за месторабота или стопанска дейност в страната. При разпореденото връчване от съда на книжата до ответницата на горепосочения адрес връчителят е удостоверил върху тях, че лицето не е намерено, нито домашни от адреса, а къщата в имота е съборена и мястото е пустеещо. Съгласно удостовереното в разписката за връчване на книжата съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 47 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, разпоредил е извършването на такова и то е било залепено на ел. стълб в близост на 01.07.2023 г.

Предвид тези данни съдът е счел, че е изтекъл законоустановеният двуседмичен срок за получаване на съдебните книжа от ответника, отброяващ се от залепване на уведомлението, счел е връчването за редовно и е определил назначаване на особен представител съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК на разноски на ищеца. Представителство е осъществено от адв. Н., който е заявил в отговора на исковата молба, че ответницата от години живее в Германия, а по същество е оспорил установителния иск.

Молбата за отмяна е основателна.

В случая е допуснато нарушение от кръга на визираните в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процедурата по чл. 47 ГПК по уведомяване на настоящата молителка - ответницата за заведеното срещу нея дело, не е надлежно спазена. От данните по делото и представените с молбата за отмяна доказателства – 1/ справка за регистрация по местоживеене от 11.10.2021 г. на кметство Л., Германия – Служба за обществен ред и 2/ договор за наем от 25.09.2021 г. се установява, че молителката К. Г. е настанена, считано от 01.10.2021 г. и с регистрация от 12.10.2021 г. в самостоятелно жилище, находящо се на [улица], [населено място], което ползва (съгласно наемния договор) и съставлява партерен етаж от къща – вляво партер. Тези обстоятелства сочат, че към датата на предявяване на установителния иск – 04.05.2023 г., ответницата е имала обичайно пребиваване във Федерална република Германия (ФРГ), където се е установила да живее (и да работи, считано от 08.11.2021 г. съгласно приложения договор за трудова заетост в пекарна в града). С данни, че лицето не живее в страната, а във ФРГ съдът е разполагал от домоуправителя в сградата, където се намира топлофицирания имот – адреса на ответника по исковата молба, още при изпращането й за отговор, което е удостоверено от връчителя на съдебните книжа. Ето защо, след като е разпоредил служебно извършване на справка за постоянен и настоящ адрес на ответника според данните в НБД „Население“, и след изпращането им на него (на [улица], [населено място], заявен от 24.02.2009 г.) съдебните книжа са върнати в цялост, при това с отбелязване от връчителя, че имотът е пустеещ, а къщата в него - съборена, съдът е следвало - при липсата на сигурни данни и внесеното съмнение в местоживеенето на ответницата към този момент, да приложи по аналогия разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК като даде указания на ищеца да потвърди с декларация, че не е известен адресът на ответника, в който смисъл е установената практика на ВКС по прилагане на отменителното основание (така решение № 149/12.06.2014 г. по гр. д. № 1859/2014 г. на I г. о, решение № 306/04.12.2015 г. по гр. д. № 5240/2015 г., решение № 47/07.03.2016 г. по гр. д. № 6114/2015 г., и двете по описа на III г. о., решение № 43/20.07.2021 г. по гр. д. № 1356/2020 г. на IV г. о. и др.). Вместо това спрямо ответницата по иска е проведена процедура по призоваване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (дори изискванията на това правило да не са били процедурно нарушени при залепването на уведомление на адреса - на ел. стълб в близост до имота, регистиран като постоянен и настоящ по данни в НБД „Население“), съдът й е назначил особен представител, който е участвал в делото.

Горните действия на съдебния състав са извършени в отклонение с процесуалните правила за призоваване на страна в процеса, обезпечаващи й възможността да участва в делото – в частност, без да са били реализирани предпоставки за прилагане фикцията за връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съответно за назначаване особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК. Съдът не е положил усилия да установи настоящия негов адрес, нито пък да изиска от ищеца посочване на конкретен неин адрес в чужбина, ако му е известен, с оглед осъществяване на призоваване чрез съдебна поръчка от съответната държава, или декларация, че не му е известен адрес в чужбина, с оглед призоваване по реда на чл. 48 ГПК, а вместо това е призовал ответника – настоящ молител посредством залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на адрес в България. Когато ответникът по делото пребивава в страна от Европейския съюз, той следва да бъде призован по реда на Регламент № 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г. относно връчване в държавите - членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, на издирения и установен негов адрес в държавата - членка. Процесуалният пропуск на съда да проведе такова призоваване на ответника – молителката Г., е съществен с последица лишаването й от участие в делото, което е основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Поради изложеното, влязлото в сила решение на РС – Русе следва да бъде отменено, а делото върнато на този съд за разглеждане от друг състав от етапа на връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника за отговор по чл. 131 ГПК. Разноските, извършени в производството по отмяната следва да се присъдят с решението по съществото на спора при новото разглеждане на делото – вж. т. 4 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о. РЕШИ :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 1807/19.12.2023 г. по гр. д. № 2361/2023 г. на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане от етапа на връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника за отговор по чл. 131 ГПК. Решението е окончателно.