Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 114 от 24.06.2015 година по гр. д. № 286/2015 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 150 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 750/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т. 4 ЗОДОВ, предявен от Д. Т. Б. от [населено място] против П. на Р. Б., [населено място]. Присъдена е сумата 22000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че на 02.02.2012 г. в О. при Окръжна прокуратура - Пазарджик е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по което с постановление от 29.05.2012 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 316 НК вр. с чл. 308, ал. 1 НК. С присъда от 08.10.2012 г. по н. о.х. д. № 1139/2012 г. на Пазарджишки районен съд, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание „пробация” при мерки за контрол и въздействие „задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца”. С присъдата ищецът е бил признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 НК вр. с чл. 308, ал. 1 НК. Присъдата е била отменена с решение по н. о.х. д. № 616/2012 г., образувано по протест на П. на Р. Б. и делото върнато на районна прокуратура - Пазарджик за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 24.04.2013 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 310, ал. 1 НК вр. с чл. 308, ал. 1 НК; образувано е н. о.х. д. № 952/2013 г. на Пазарджишки районен съд по което с присъда от 07.10.2013 г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК за това, че в кръга на службата си е съставил официален документ - трудов договор, в който е удостоверил неверни обстоятелства, както и в извършване на престъпление по чл. 310, ал. 1 НК вр. с чл. 308, ал. 1 НК, изразяващо се в поправка в съдържанието на официален документ – допълнително споразумение към трудов договор, за което му е било наложено наказание „пробация” за срок от една година и два месеца. Присъдата е била потвърдена изцяло с решение № 13 от 29.02.2014 г. по н. о.х. д. № 570/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд и приведена в изпълнение от 20.04.2014 г. По искане на ищеца Б. наказателното производство е било възстановено. С решение № 242 от 06.08.2014 г. по н. о.х. д. № 626/2014 г. на Върховния касационен съд, присъдата на Пазарджишки окръжен съд е била отменена, а ищецът признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и оправдан. Наказанието „пробация” е било изпълнявано до 07.08.2014 година. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял сериозни душевни страдания, а претърпените притеснения във връзка с изхода на делото и злепоставянето му пред обществото рефлектирали негативно върху здравето му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 22000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т. 4 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 50000 лева предявеният от ищеца иск е отхвърлен като неоснователен.

Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П. на Р. Б. чрез Апелативна прокуратура Пловдив. Поддържа се, че въпросът следва ли вредите да са пряка и непосредствена последица от проведеното незаконното наказателно производство е разрешен в противоречие с ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС, както и че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и тази на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи, без да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението.

По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Въпросът следва ли вредите да са пряка и непосредствена последица от проведеното незаконното наказателно производство е разрешен в съответствие с ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС. Съдът е формирал извод за основателност на претенцията по чл. 2 ЗОДОВ след като е изследвал причинната връзка между незаконно предприетите мерки по повдигнатото и поддържано от П. на Р. Б. обвинение и изтърпяното наказание по отменената по реда на извънинстанционния контрол присъда и търпените от ищеца морални страдалия.

Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му, с която искът е уважен до размер на 22000 лева на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 24.06.2015 година по гр. д. № 286/2015 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. Т. Б. от [населено място] против П. на Р. Б., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. І-во и т. 4 ЗОДОВ е уважен в размер на 22000 лева.

Делото да се докладва за определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: