О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 676

София 21.10.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

ч. гр. дело №4726/2015 година.

Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4186/29.7.2014 г., подадена от адв. Г. Н. – процесуален представител на ищеца [фирма] - [населено място], против въззивно определение №203/06.7.2015 г. по ч. гр. д.№254/2015 г. по описа на Ямболския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.

С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение №1024/03.6.2015 г. по гр. д.№3153/2014 г. по описа на Ямболския районен съд съд, г. к., с което прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск.

Въззивната инстанция е приела, че искът по чл. 440 ГПК е средство за защита на трето за изпълнителното производство лице срещу предприемане на изпълнителни действия върху негов имот за удовлетворяване на вземания на взискател, чиито права са противопоставими на правата на ищеца върху конкретното имущество, като с предявяването на иска ищецът цели да осуети принудителното изпълнение върху имота, върху който е придобил право на собственост. Досежно процесния случай въззивният съд е стигнал до извод, че не попада в цитираната хипотеза, тъй като вписването в Службата по вписванията определя противопоставимостта на вписания акт на третите лица, независимо от липсата на транслативен ефект на това вписване. Във връзка това въззивният съд е стигнал до извод, че при прилагане на последиците по чл. 453, ал. 1 ГПК, т. е. при противопоставимост на възбраната, на правата върху имота придобити от ищеца, се изключва правото на последния...