Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

[населено място], 08, 07, 2016г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т. д.№544/14г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1831/08.10.2013г. по гр. д.№1797/13г. по описа на Софийски апелативен съд 1 състав в частта му, с която е отменено решение от 20.02.2013г.,постановено по гр. д.№1105/12г. по описа на СГС ГО I-13 състав в частта, с която предявеният от М. Г. П. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм. е отхвърлен за разликата от присъдените 32 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, до 45 000 лв.,като с решението на САС застрахователят е осъден да заплати на пострадалата тази разлика от 13 000 лв.,ведно със законната лихва и разноските по делото.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение – основание за обжалване в хипотезата на чл. 281 т. 3 от ГПК.Позовавайки се на задължителна за съдилищата съдебна практика и на безспорния факт, че деликвентът е осъден в наказателното производство по предявен граждански иск да заплати на ищцата 30 000 лв.,касаторът счита, че като застраховател не би могъл да дължи в по-голям обем от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане.Несъобразяването на въззивният съд с това, според касатора, е довело до неправилно приложение на материалния закон, поради което е поискано въззивното решение да бъде касирано в обжалваната...