Р Е Ш Е Н И Е

№ 50137

София, 31.01.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Е. А. секретар:Ангел Йорданов

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2068 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Н. Р. от АК - Пловдив касационна жалба на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - М. инвест“ (ищец в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 285/08.06.2022г. по възз. т.д.№ 145/2022г. на АС - Пловдив в частта, с която, след частична отмяна на решението по т. д.№ 923/20190г. на ОС - Пловдив, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. инвест“ за установяване на оспореното й вземане в заповедното производство по чл.417 ГПК по отношение на Ж. М.Ж. за размера от 23 262.86 евро с левова равностойност 45 498.40лв. (размера над 7730.14 евро до размера от 30 993 евро, за който искът е уважен от първоинстанционния съд), за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 8902/2019г. на РС - Пловдив, въз основа на авалирания от Ж. М.Ж. запис на заповед, издаден на 28.05.2019г. за обезпечаване на задължения, възникнали от сключения между заемодател „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. инвест“ и заемател Й. С. П. договор за заем № 3751/19.11.2014г., обезпечен с поръчителството на Ж. М. Ж..

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.2 и по т.3 ГПК.Преди всичко касаторът намира, че въззивният съд не е съобразил обвързаността на предмета на производството по чл.422 ГПК от предмета на заповедното производство.Счита, че, приемайки неустойката за нищожна, съдът е могъл да отхвърли иска по чл.422 ГПК само за претендираното по делото вземане за неустойка в размер на 824.60лв., респективно е липсвало основание да приема, че със заплатените преди подаване на ИМ от ответника суми за неустойка са погасени вземанията за главница и договорни лихви, тъй като за тях не е предявен насрещен иск и не е направено в преклузивния срок възражение от ответника. Касаторът оспорва и извода за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, като извършен в противоречие с ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Искането е за обезсилване на решението в обжалваната част и за връщане на делото за ново разглеждане или за отмяна и за постановяване на друго за уважаване на иска.Претендира за присъждане на разноски.

В подадения чрез адв.Х. М. от АК - Пловдив писмен отговор ответникът Ж. М.Ж. оспорва основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

С определение № 50416/13.06.2023г. въззивното решение в обжалваната част е допуснато касационно обжалване на основанието по т.1, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК за извършване на преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС по въпроса: Относно критериите за преценка дали уговорената в търговски договор неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговорът му произтича от т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС.С нея се приема, че не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява; Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.В мотивите към т.3 на посоченото тълкувателно решение е изяснено, че преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, се прави към момента на сключване на договора; Нищожността се преценява с оглед на фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай; Като примерни критерии могат да бъдат използвани естеството и размера на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълненото задължение, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, като могат да се използват и други критерии, при вземане предвид на конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай; Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като прекомерността на неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, съответно преценката за накърняване на добрите нрави, поради свръхпрекомерност, не може да се направи към момента на сключване на договора.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

По същество и на въведените касационни основания:

Съставът на апелативния съд не е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на релевираното от ответника възражение за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, на уговорената в чл.15 на договора за заем неустойка.Счел е, че срокът, за който е предвидено да се начислява неустойката/ от забавата до изплащането на съответната просрочената сума/ е съобразен с обезщетителната функция на неустойката.Позовал се е на размера на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД от 10%, за да съпостави размера на уговорената неустойка с очакваните при сключване на договора вреди от забавеното изпълнение на задълженията за връщане на заетата сума и за заплащане на договорни лихви.Като е взел предвид, че договорното задължение е обезпечено, освен с неустойка, още и с ипотека и с два договора за поръчителство, е направен извод, че уговореният при сключване на договора за заем размер на неустойката от 35 % е прекомерен и уговарянето на неустойката не е обусловено от присъщите на неустойката функции.

С оглед на отговора на въпроса, обусловил допускането до касационно обжалване, настоящият състав намира, че даденото по него разрешение от въззивния съд е в несъответствие с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Релевантните за преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, са правилно установени от състава на апелативния съд. Предметът на договора е предоставяне на парична сума за временно възмездно ползване .Уговорената в чл.15 от договора за заем неустойка е дължима при просрочване и неплащане на погасителните вноски за главница и за договорни лихви, при предсрочна изискуемост и при неизпълнение на което и да е задължение на заемателя или съдлъжника. Нейният размер е 35 % на годишна база върху дължимата сума, начиная от датата на забавата на всяка вноска с настъпил падеж до изплащането й. Наред с неустойката в посочения размер, страните по договора за заем са уговорили и друго обезпечение - ипотека и поръчителството на две лица.

От правилно установените от състава на апелативния съд правно-релевантни факти не може да се направи извод, че уговорената в чл.15 от договора за заем неустойка за забава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Както е изяснено в посоченото тълкувателно решение, за да се приеме, че уговорената неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, следва да се извърши преценка – към момента на сключване на договора и предвид конкретните факти и обстоятелства по делото, дали единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й три функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Предвид предмета на договора – предоставяне на парична сума за временно възмездно ползване, очакваните вреди от забавено или пълно неизпълнение на задълженията на заемателя и съдлъжника, предвидими при сключване на договора, са най-малко в размер на законната лихва за забавено изпълнение на парични задължения/чл.86, ал.1 ЗЗД/, а именно 10%. Предвид на това и с оглед присъщата на неустойката обезщетителна функция, допустимо неустойката е уговорена в процент върху дължимата сума, начиная от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, а нейният размер/35%/ не е несъразмерно висок спрямо евентуалните вреди на кредитора, съставляващи законната лихва, която той би могъл да получи като обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавеното изпълнение/10%/. Уговарянето от страните по договора и на друго обезпечение, наред с неустойка в посочения размер, а именно ипотека и поръчителството на две лица, съответства на присъщите на неустойката обезпечителна и наказателна функции. Налага се извод, че уговорената неустойка не излиза извън, а съответства на присъщите на неустойката функции. Ето защо, възражението за недължимост на оспореното вземане, основано на довод за нищожност на неустойката, е неоснователно.

Наличието на касационно основание по чл.293, ал.2, предл.1 ГПК налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част.Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.

Тъй като, както се посочи, възражението за нищожност на неустойката е неоснователно, а останалите възражения на ответника са преклудирани с въззивното решение в необжалваната и влязла в сила част, с която искът е уважен за размера от 7730.14 евро, спорът следва да се разреши по същество, като предявеният по чл.422 ГПК иск бъде уважен и за останалата част от оспореното вземане.

С оглед на този изход на делото, въззивното решение следва да се отмени изцяло в частта за разноските и да се присъдят направените от касатора разноски пред въззивната и касационната инстанции в общ размер от 4690лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

РЕШИ:

Отменя решение № 285/08.06.2022г. по възз. т.д.№ 145/2022г. на Апелативен съд - Пловдив в обжалваната и допусната до касационно обжалване част, с която, след частична отмяна на решението по т. д.№ 923/20190г. на ОС - Пловдив, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. инвест“ за установяване на оспореното й вземане в заповедното производство по чл.417 ГПК по отношение на Ж. М.Ж. за размера от 23 262.86 евро с левова равностойност 45 498.40лв. (размера над 7730.14 евро до размера от 30 993 евро, за който искът е уважен от първоинстанционния съд) и вместо него постановява:

Признава за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - М. инвест“ против Ж. М. Ж. съществуването на оспореното вземане на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. Инвест“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] по отношение на Ж. М. Ж., за размера от 23 262.86 евро с левова равностойност 45 498.40лв. (размера над 7730.14 евро до размера от 30 993 евро, за който искът е уважен от първоинстанционния съд), за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 8902/2019г. на РС - Пловдив, въз основа на авалирания от Ж. М.Ж. запис на заповед, издаден на 28.05.2019г. за обезпечаване на задължения, възникнали от сключения между заемодател „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – М. инвест“ и заемател Й. С. П. договор за заем № 3751/19.11.2014г., обезпечен с поръчителството на Ж. М. Ж..

Отменя решение № 285/08.06.2022г. по възз. т.д.№ 145/2022г. на Апелативен съд - Пловдив изцяло в частта за разноските.

Осъжда Ж. М.Ж. да заплати на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - М. инвест“ направените разноски пред въззивния и касационния съд в общ размер от 4690лв.(четири хиляди шестстотин и деветдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: