ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

т. дело № 1038/2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Л. Д. С., чрез адвокат П.К., с вх.№ 57270 от 05.08.2010 год. на Софийския градски съд, срещу Решение от 23.07.2010 год. по гр. д.№2340/2008 год. на Софийския градски съд, ІVБ в. състав, с което е оставено в сила решение от 08.05.2008 год. по гр. д.№9093/2004 год. на Софийския районен съд, ГО,29 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката субективно съединени искове, при условие на евентуалност срещу З. [фирма] с правно основание чл. 407, ал. 1,ТЗ, отм. и срещу Г. В. В. с правно основание чл. 45 ЗЗД за по сумата 11 272.70 лв., представляваща обезщетение за претърпените от касаторката имуществени вреди в резултат на виновно причинено от първия ответник ПТП, управляващ лек автомобил „БМВ”, с рег. [рег. номер на МПС], застрахован по имуществена застраховка”Гражданска отговорност”при втория ответник. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че исковете са погасени по давност, която е започнала да тече от 17.03.1999 год., когато е настъпило ПТП с известен извършител - ответника-Г. В.. Прието е, че петгодишният давностен срок е изтекъл на 17.03.2004 год./арг. от чл. 110 във вр. с чл. 114, ал. 3 ЗЗД/, поради което към момента на подаване на исковата молба на 21.07.2004 год., предявените искове са били погасени по давност. Софийският градски съд е възприел и изводите на районния съд, че погасителната давност не е спряла да тече/чл. 115, ал. 1, б.”ж” ЗЗД/ за времето от предявяване от касаторката на гражданския иск в наказателния процес срещу делинквента, приет за съвместно разглеждане на 10.09.2002 год., до прекратяване на производството по него на 14.06.2004 год., поради отмяна от наказателния съд на основание чл. 64, ал. 2 НПК, отм. на определението му за допускане до разглеждане на предявения граждански иск. Прието е, че висящият наказателен процес не е основание за спиране на погасителната давност./т. 2 от Тълкувателно решение №5-2006-ОСГКТК/.

Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с чл. 115, ал. 1, б.”ж” ЗЗД. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на възраженията й за спиране и прекъсване теченето на погасителната давност. Подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че за периода на висящност на предявения граждански иск в наказателното производство погасителна давност не е текла. Развива доводи, че неправилно съдът се е позовал на чл. 116, ал. 1, б.”б” ГПК за липса на основание за прекъсване на давността и започване да тече нова погасителна давност, защото в случая липсва предпоставката на закона за това - а именно искът да е уважен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Ответниците по касационната жалба не вземат становище.

Поставеният от кастора правен въпрос, който може да се квалифицира като такъв „дали за времето на висящност на предявения за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния процес до прекратяване на производството по него погасителната давност е спряла да тече по смисъла на чл. 115, ал. 1 б.”ж” ГПК” е от значение за изхода по контретното дело. Не е налице, обаче, допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба - това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. А съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, сочеща основанията за достъп до касация, значимия за изхода на делото конкретен правен въпрос трябва да е разрешен при наличие на изчерпателно изброените в тази правна норма допълнителни основание за селектиране на касационната жалба. Нормата на чл. 115, ал. 1, б.”Ж” ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване - докато трае съдебният процес относно вземането давност не тече. С постановяване на определението за отмяна на определението за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения от касаторката граждански иск, с обратна сила отпадат материалноправните последици от предявения иск, каквато правозапазваща последица е и прекъсване теченето на погасителната давност/чл. 116, ал. 1, б.”б” ЗЗД/. Със заличаването на тези последици, фактически е налице хипотезата на непредявен иск в гражданския процес, която е разрешена с ТР5-2006-ОСГКТК.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 23.07.2010 год. по гр. д.№2340/2008 год. на Софийския градски съд, ІVБ в. състав, с което е оставено в сила решение от 08.05.2008 год. по гр. д.№9093/2004 год. на Софийския районен съд, ГО,29 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: