Иск за обезщетение при командировка * командировка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

Гр.С., 09.05.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.6100 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. срещу решение №.150/27.09.15 по г. д.№.319/15 на Ямболски окръжен съд – в частта, с която е потвърдено решение №.422/6.07.15 по г. д.№.3401/14 на Ямболски районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 215 КТ за сумата 9010лв. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на решението и се моли за отмяната му ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна [фирма], [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.147/4.02.16г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 66 ал. 3 КТ с оглед задължение на работодателя да заплаща обезщетение по чл. 215 КТ.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 215 КТ за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. Посочил е, че уважаването му предпоставя полагане на труд извън мястото на постоянната работа на работника - при наличие на доказателства за това, вкл. и гласни - независимо от това дали има издадена командировъчна заповед и/или други писмени доказателства за командироване, но в случая такова полагане на труд не е установено. Ищецът е работил в ответното дружество на...