О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 436

София, 04.05.2016.г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева

дело №1540/2016 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. У., подадена от пълномощника му адв. Г. Ч., против въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А с-в, № 8301 от 02.12.2015г. по в. гр. д. № 11675/2015г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 64 гр. с-в, № ІІ-64-37 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 46 811/2013г., с което е осъден А. И. У. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 901, 32 лв. обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ и е отхвърлен насрещният му иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на наложено му дисциплинарно наказание.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от А. И. У. против [фирма], въззивният съд е приел, че е установено отсъствието от работа на ищеца У. на 26 и 27.06.2013г. Този факт не се оспорва от него в обяснениято по чл. 193 от КТ и в отговора на исковата молба, изрично...