О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 951

София, 30.01.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание седемнадесети януари през две хиляди и двадесет четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 951 по описа за 2023 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Е. Б. С. срещу решение № 73 от 01.03.2023г. по в. т.д. № 610/2022г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т. д. № 132/2021г. на ОС Пловдив за отхвърляне поради погасяване по давност на иска, предявен срещу И. Б. Б., за установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане, произтичащо от запис на заповед от 30.10.2010г., с падеж 30.03.2014г. в размер на 15 340 евро, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 27.03.2017г. и изпълнителен лист от 29.03.2017г. по ч. гр. д.№ 4268/2017г. на РС Пловдив.

Твърденията в касационната жалба са за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа се, че периодът от време, изтекъл между подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предявяването на исковата молба, е без правно значение и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и допуснато незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. Касаторът счита за приложимо правилото, че искът по чл.422 ГПК се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако е спазен срокът по чл.415,ал.1 ГПК. Оспорва се и правилността на извода за бездействие на кредитора за период повече от три години след издаване на изпълнителния титул по съображенията, че с искова молба от 13.07.2017г., ищецът е предявил иск по...