Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 9285 от 17.12.2015 г. на К. Р. Б., чрез процесуалния му представител адвокат И. Г., с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК относно решение № 193 от 04.12.2015 г. по гр. дело № 7197/2014 г. на състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение.

Ответникът по молбата Регионална дирекция по горите - [населено място] не представя становище.

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, приема молбата за процесуално недопустима поради следните съображения:

С решение № 193/04.12.2015г. по настоящото дело обжалваното от касатора решение № 352/03.09.2014г. по гр. дело № 332/2014г. на Окръжен съд-Смолян е отменено частично относно претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ - уважени са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – до размера на сумата от 1308, 42 лв., оставено е в сила въззивното решение за разликата над сумата от 1308.42 лв. до 4380 лв., а в частта му относно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ– решението на окръжния съд е обезсилено и производството в тази част е прекратено. В полза на К. Р. Б. са присъдени и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпилата по делото молба с искане да се присъдят и направените от К. Р. Б. разноски пред първоинстанционния и въззивния съд, следва да се квалифицира по чл. 248, ал. 1, предложение 2-ро ГПК – като молба за изменение на решението в частта за разноските. В решението си касационният съд се е произнесъл по направеното от касатора искане за присъждане на разноски, поради което промяната на вече съществуващия съдебен акт е относима към втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК – след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото с касационното решение вземане за разноски.

В разглежданата хипотеза представянето на списък по чл. 80 ГПК е въведено от законодателя като положителна процесуална предпоставка за произнасянето по молбата, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай молителят К. Р. Б. е представил пред ВКС списък само за извършените пред касационната инстанция разноски. В списъка не са упоменати разноските в производствата пред първата и въззивната инстанции, съответно не е налице искане те да бъдат приведени в съответствие с твърдението на касатора за осъществяването им. Правната последица от неизпълнение на процесуалното задължение, посочено в чл. 80 ГПК, е въведена със самата норма и е разяснена в т. 9 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГКТК на ВКС – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък по чл. 80 ГПК за сторените разноски пред другите две съдебни инстанции води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което в случая искането по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК за присъждане на разноски по този ред е недопустимо.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 9285 / 17.12.2015 г. на К. Р. Б. за изменение в частта за разноските на решение № 193 от 04.12.2015 г. по гр. дело № 7197/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: