О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 352

Гр.С., 04.04.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през двехиляди и шестнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.910 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. В. срещу решение на Великотърновски окръжен съд №.614/20.11.15 по г. д. №.881/15 - с което е потвърдено решение №.598/3.07.15 по г. д. №.4021/14 на Великотърновски районен съд за уважаване на предявен срещу касатора иск с правно основание чл. 415 ГПК.

Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил за основателен предявения иск с правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че касаторът дължи 17590лв. обезщетение за неизпълнен договор по чл. 234 КТ, ведно със законната лихва считано от 25.09.14 до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от договор за придобиване на специалност /от 2.02.09г./ и от трудово правоотношение, което е било прекратено от Т.В. преди изтичане на срока /пет години/, през който се е задължил да работи в...