Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от М. П. П. и П. Л. П. чрез адв.Ж. З. против решение № 325 от 24.09.20г. по в. гр. дело № 497/20г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 322 от 11.03.20г. по гр. дело № 2964/19г. на Сливенския районен съд в отхвърлителната му част.

С първоинстанционното решение „Напоителни системи“АД клон „Средна Т.“С. е осъден да заплати на жалбоподателите сумите от по 80 000 лв за всеки поотделно, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука на 20.02.19г.,при която е настъпила смъртта на работника Л. П. П., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.19г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 КТ, като исковете в останалата им част до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1.Кои факти и обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, която е причинила смърт на работника;2. Има ли задължение съдът да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на конкретно причинени вреди; дали и как следва съдът да съобразява обществения критерий за справедливост при определяне на обезщетението; обществено –икономическата ситуация в страната и има ли значение при преценката за размера на неимуществените вреди.

Ответникът по жалбата „Напоителни системи“АД клон „Средна Т.“ С. не заявява становище.

Третото лице помагач ЗАД“Армеец“АД [населено място] също не заявява становище.

Върховният касационен съд, състав на Трето г. о., като прецени наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците Л. П. П. е работил по трудово правоотношение при ответното дружество, като е заемал длъжността „ел. техник - енергийно осигуряване, БЗР и ППАБ“.На 20.02.19г. е настъпила злополука в Помпена станция [населено място], собственост на ответника – работодател, при която е настъпила смъртта на работника при изпълнение на служебните му задължения.Злополуката е призната за трудова по чл. 55 ал. 2 КСО с разпореждане № 23146/8.05.19г. на НОИ.Прието е, че са налице предпоставките на чл. 200 ал. 1 КТ ответникът да понесе отговорност за обезвреда спрямо наследниците на починалия работник – съпруга и син.Изложени са съображения за неоснователност на направеното от работодателя възражение за наличие на основание за намаляване на отговорността му по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ поради проявена груба небрежност от страна на работника.Като е взел предвид възрастта на Л. П. – 62г., близките и топли отношения между него, съпругата му и сина им, които са живеели в общо домакинство, грижата, която е полагал за цялото семейство – финансова и морална, търпяните от ищците болки и страдалия от загубата му, въззивният съд е преценил, че сумата от по 80 000 лв за всеки един от тях е достатъчна да репарира търпяните от тях вреди от неимуществен характер.

Поставените от жалбоподателите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и ги е взел предвид при определяне размера на присъденото обезщетение по вътрешно убеждение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от горното,В. К. С, Трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 24.09.20г. по гр. дело № 497/20г. на Сливенския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.