В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2827 по описа за 2013г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Д. А. и В. В. А. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Б. против въззивно решение № 2525 от 13.12.12г. по в. гр. д.№ 2549 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1868 от 27.04.12г. по гр. д.№ 6337/10г. на Варненски районен съд, като е развален на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а.№ 74 т.І рег.№ 1760 н. д.№ 74 от 21.05.2009г., представляващ апартамент № 4, находящ се в [населено място][жк]бл. 20 вх. 12, с площ от 55.06кв. м.,ведно с избено помещение № 4, с площ от 2.64кв. м. и съответните ид. ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК,като счита, че въззивният съд се произнесъл в противоречие с приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 270 от 30.06.19г. на ВКС по въпроса – допустимо ли е, приети по делото писмени документи, да бъдат използвани само за „справка”, без да бъдат разглеждани по същество, въпреки относимостта им към спора.Пред вид позоваването и на решения на ВКС без задължителен характер /№ 28 от 28.03.09г. по гр. д.№ 3114/97г. на ІVг. о. и № 72 от 5.04.04г по гр. д.№ 2645/02г. на ІV г. о./,може да се счете, че по поставен въпрос за доказателствената сила на частен документ, удостове-ряващ неизгодни за издателя си факти, касаторът се позовава и на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК – противоречиво решаване от съдилищата. Като трети, отново разрешен в противоречие с практиката на ВКС поставя и въпроса относно приложението на чл. 88 от ЗЗД за задължението на всяка страна, след развалянето с обратна сила на договора, да върне полученото по него.Позовава се на Постановление № 1 от 28.05.79г. по гр. д.№1/79г. на Пленума на ВС.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Фактите по делото са следните:
На 21.05.09г. между ищцата, чрез надлежно упълномощен от нея пълномощник/Д. М./ и ответниците, с н. а.№ 74 от 21.05.2009г. т.І рег.№ 1760 н. д.№ 74/09г., е сключен договор за покупко-продажба на гореописания апартамент с посочена продажна цена от 22 000 евро, която следва да бъде изплатена чрез средства от банков кредит, след вписване на договора в Агенцията по вписванията.
Между страните и бил сключен и предварителен договор за покупко-продажба от 24.03.09г.,съгласно който продажната цена е 29 500евро и е посочено, че при подписването му е заплатена сумата от 1 500евро.
Установено е и заплащането на още 21 377лв. /10 970 евро/ съгласно преводно нареждане от 27.05.09г.,с което парите са преведени от ответника А. на пълномощника на ищцата М..
По делото е установено с извлечение от банкови счетоводни сметки на [фирма], че на 27.05.09г. ответниците са получили от касата на банката 20 000 лева / 10 309евро/, с основание: „усвояване на кредит”. Няма доказателства тези пари да са били предадени на ищцата, или на пълномощника й. /Твърдението на ответниците е, че те са ги предали лично на последния още в банката, веднага след получаването им/.
В. инстанция е приела като доказателство копие от прокурорска преписка № 5488 от 5.08.10г.,съдържаща постановление за образуване на досъдебно производство срещу Д. М. за престъпление по чл. 217 ал. 2 от НК /за това, че на 21.05.09г. в [населено място], в качеството си на пълномощник съзнателно е действал срещу законните интереси на представлявания и го е ощетил с продажбата на недвижим имот/, докладна записка, жалба, обяснение и два протокола за разпит на свидетел. В. съд е отказал да цени съдържащите се в тази преписка жалба и писмени показания, подписани от ищцата, като е счел, че те не съдържат признание за твърдения от ответниците факт, че М. е получил цялата договорена в предварителния договор цена. Относно показанията, дадени от пълномощника на ищцата М., съдът е посочил, че те са ирелевантни, защото представляват дадени пред друг орган свидетелски показания на трето за спора лице.
Не се спори, че при предявяване на иска ответниците са били във владение на имота.
При тези факти, въззивният съд е приел, че договорът следва да бъде развален, защото е налице значително / 57%/ неизпълнение на задължението на купувачите за заплащане на продажната цена на продавачката. Посочил е, че на реституция подлежи даденото по договора, но е постановил само връщане на вещта, но не и връщане на приетата като дадена цена по сделката /останалите 43 %/.
При така изложените мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне само по последния от поставените от касаторите въпроси, доколкото той е свързан с формираната решаваща воля на съда и даденото по него разрешение във въззивния акт е в противоречие с установената с Постановление № 1 от 28.05.79г. по гр. д.№1/79г. на Пленума на ВС практика, съгласно която: при третия фактически състав на чл. 55 от ЗЗД, който намира приложение при разваляне на договор поради неизпълнение, се дължи връщане на даденото
Първите два поставени от касаторка въпроси, доколкото не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд и не са формирали волята му, не отговарят на изискванията за годно общо основание и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.Съображенията:
В. съд не е приел материалите по прокурорска преписка № 5488 от 5.08.10г. само за „сведение”,както се твърди в изложението към касационната жалба и в какъвто смисъл е цитираната практика по чл. 290 от ГПК. В. съд ги е приел като доказателства, преценил е доказателствената им сила и в мотивите си изрично е обосновал правните си изводи. Доколкото тази преценка е по съществото на спора и е свързана с обсъждане на събраните по
делото доказателства
– тя не подлежи на контрол в настоящето производство по чл. 288 от ГПК.
Във връзка с втория поставен въпрос следва да се направи уточнението, че въззивният съд не е преценял документите, съдържащи се в прокурорска преписка № 5488 от 5.08.10г. като частни документи, удостоверяващи неизгодни за издателя си факти, поради което поставеният в тази връзка въпрос е несъотносим / както по-горе беше посочено, изводът на съда е че те не съдържат признание, че ищцата или пълномощника й М. са получили цялата договорена в предварителния договор цена, т. е. не съдържат неизгодни за издателя си факти/.
К. следва в 7 дневен срок от получаване на съобщението да внесат държавна такса за разглеждане на спора по същество в допусната част, в размер на 975лв. /4% от подлежащата на връщане сума от 24 377лв./, в противен случай образуваното производство ще бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2525 от 13.12.12г. по в. гр. д.№ 2549 по описа за 2012г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на М. Д. А. и В. В. А. със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет. 2, че в 7 –дневен срок от получаване на съобщаването следва да внесат по сметка на Върховен касационен съд сумата от 975лв./деветстотин и седемдесет и пет лева/,представляваща държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи вносната бележка в деловодството, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: