Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б (нататък и ПРБ) срещу въззивно решение № 109 от 04.07.2022 г., по в. гр. д.№ 162 /2022 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която с него e потвърдено решение на Хасковския окръжен съд, с което Прокуратурата е осъдена да заплати на И. Н. Ч. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът по касационната жалба И. Н. Ч. не е подал писмен отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовна е и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел следните изводи, които имат значение за обжалваната част от решението му – от кой момент следва да се присъжда законна лихва върху обезщетението с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:

Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.12.2015 г., а наказателното производство срещу ищеца е прекратено с постановление на прокурор от 21.03.2019 г. поради недоказаност на обвинението.

Фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен, искът е основателен и следва да бъде уважен. Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е правилно определен на 10 000 лева.

Постановлението за прекратяване поражда действие от момента на постановяването му и от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 4 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящия прокурор, когато не е обжалван, а когато е обжалван, определенията на съда подлежат на проверка по реда на глава 33 НПК – възобновяване на наказателни дела.

Ето защо обжалваното решение на ХОС за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 789.19 лева за периода от 17.12.2015 г. до 06.07.2017 г. е правилно и законосъобразно.

Доводи за неправилност:

Прокуратурата на Р. България твърди, че въззивният съд неправилно е определил началния момент на забавата - от който следва да присъди законна лихва върху обезщетението.

Твърди, че началният момент на дължимост на законната лихва не е датата на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а на датата на влизането в сила на постановлението, в който смисъл е установената практика на ВКС, включително ТР № 03 /22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 /2004 г., ОСГК.

Твърди, че в случая постановлението за прекратяване на наказателното производство е от 21.03.2019 г., то е съобщено на ищеца на 26.03.2019 г., а срокът за обжалването му е изтекъл на 02.04.2019 г.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводите за неправилност Прокуратурата на Р. България твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: Кой е началният момент на дължимост на законната лихва, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решения по гр. д. № 6327 /2014 г., III г. о., по гр. д. № 262 /2021 г., III г. о. и ТР № 03 /22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 /2004 г., ОСГК, съгласно които началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият състав намира следното:

Поставеният въпрос е обуславящ. Той е по приложението на разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, обнародван ДВ, бр. 86, от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г. (§ 18 от ПЗР на НПК) – след постановяване на цитираното тълкувателно решение на ВКС.

Не е налице противоречие с посоченото тълкувателно решение и препращащите към него решения на ВКС, защото, както е приел и въззивният съд, постановлението на прокурор за прекратяване на предварителното производство на основание чл. 243, ал. 4 (предишна ал. 3) НПК не влиза в сила поради предвидената с разпоредбата на чл. 243, ал. 10 (предишна ал. 9) НПК възможност това постановление да бъде служебно отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, или в срок до една година в останалите случаи, от издаването му.

В този смисъл е и разрешението, прието в отговор на правен въпрос в решение № 197 /17.05.2011 г. по гр. д. № 1211 /2010 г. на ВКС, III г. о.. Като се позовава на разпоредбите на чл. 243, ал. 9 (сега ал. 10) и ал. 5 (сега ал. 6), т. 1 и т. 2 НПК съставът на ВКС обосновава отговора, че от цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 (сега ал. 4) НПК и не е обжалван, защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3 /22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда.

Приетото от въззивния съд, че ПРБ е изпаднала в забава от момента, в който по отношение на нея е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, не противоречи, а съответства на приетото с цитираното тълкувателно решение и на постановените в съответствие с него решения на ВКС.

От изложеното настоящият състав приема, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по изведения от жалбоподателя правен въпроси.

С оглед изхода от това производство Прокуратурата на Р. Б няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 109 от 04.07.2022 г., по в. гр. д. № 162 /2022 г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.