Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№10078/14.04.2022г., подадена от К. П. К. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Л. В. П. от АК-Пловдив, срещу решение №328, постановено на 15.03.2022г. от Окръжен съд-Пловдив, VIII състав по в. гр. д.№3203/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частите, с които К. П. К. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на П. Т. К., починала на 28.08.2021г. в хода на производството по делото и заместена от законните наследници М. Д. К. и П. Д. П., сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Т. К., затова че на 16.01.2019г. К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и е отправил обиди, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград; сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 11.02.2019г. в [населено място] на П. Т. К. лека телесна повреда: „травматичен оток (контузия) на дясната ръка“, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград; сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Т. К., затова че на 06.06.2019г. К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и е отправил обиди, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград, ведно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на законната лихва от 06.06.2019г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда довод, че съдът се е произнесъл по неясна и неуточнена искова молба и е разгледал и се е произнесъл по непредявени искове, от което извежда оплакване за недопустимост на обжалваното решение. Подържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е допуснал установяване на здравословното състояние на П. К. само с гласни доказателства-свидетелски показания на най-близките роднини по права линия (син и дъщеря), които са пряко заинтересовани от изхода на спора и във въззивното производство са заместили починалата ищца и ще се облагодетелстват от присъденото обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, респ. да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касаторът К. П. К. е починал на 12.07.2022г. (след подаване на касационната жалба) и с определение №50195 от 18.11.2022г., постановено по настоящето дело, на мястото на починалия жалбоподател е конституирана като негов единствен наследник по закон дъщеря му М. К. С., която в проведеното по делото открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Л. П. заявява, че поддържа касационната жалба и излага съображения в подкрепа на нейната основателност. Допълнителни съображения излага в писмена защита, постъпила в определен от съда срок. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба М. Д. К. чрез процесуалния си представител адв.М. Н. К. от АК-Пловдив изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. В молба-становище от 13.04.2023г. поддържа, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба П. Д. П. чрез процесуалния си представител адв.А. В. П. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №50542/29.12.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Пловдив е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за начина, по който следва да бъде извършена преценката на свидетелските показания в хипотеза като настоящата и по-специално по въпроса за правомощията на въззивния съд при извършването на преценка на събраните по делото гласни доказателства в хипотеза, при която разпитаните като свидетели близки роднини на страна в исков процес са конституирани в производството пред въззивния съд по реда на чл. 227 ГПК.

По така поставения въпрос настоящият състав на I г. о. на ВКС приема следното:

Въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да съобрази правните последици на всички осъществили се в производството пред него факти и обстоятелства, вкл. факта на настъпило правоприемство по смисъла на чл. 227 ГПК, което има за последица конституирането като страни в производството на лицата, които са били разпитани като свидетели в производството пред първоинстанционния съд. Доколкото страна в производството не може едновременно с това да бъде разпитвана като свидетел, а може единствено да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК, както и да изрази становището си по релевантните за спора факти и обстоятелства, въззивният съд следва да даде на новоконституираната страна указания за необходимостта да бъдат ангажирани други доказателства за установяването на фактите и обстоятелствата, за които е била разпитана като свидетел в производството пред първоинстанционния съд.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

П. Т. К. е предявила срещу К. П. К. при условията на обективно съединяване искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от действията му, извършени на 16.01.2019г., изразяващи се в отправяне на обиди, от действията, извършени на 11.02.2019г., изразяващи се в отправяне на обиди и удари, в резултат на което причинил лека телесна повреда, от действията, извършени на 16.06.2019г., изразяващи се в отправяне на обиди, с твърдението, че извършвайки тези действия К. П. К. е нарушил заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г. по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград, за което при условията на продължавано престъпление по НОХД №939/2019г. по описа на РС-Асеновград е одобрено споразумение, с което е признат за виновен и съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ НК му е наложено наказание „пробация“.

Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от престъплението, които са пряка и непосредствена последица от извършеното и се изразяват в принудителна социална изолация, потиснатост, безпокойство, нервност, липса на настроение, безнадеждност, песимизъм, срам от роднини и съседи, че е обект на побои и обиди. В исковата молба се поддържа също така, че след всеки от случаите е търпяла и негативни емоции, получила сърцебиене, вдигнала кръвно, не можела да спи от притеснение, изпитвала ужас да излезе от жилището си, за да не би К. да я пресрещне.

За последиците от всяко едно от деянията претендира заплащане на обезщетение в размер на 10000лв.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът К. П. К. е оспорил предявения иск, вкл. с твърдения, че деянията, за които не спори, че е бил осъден, са описани в исковата молба твърде общо без да са посочени конкретните обстоятелства, при които са били извършени, което счита, че не позволява да се извърши преценка относно вида, характера и начина на причиняване на евентуалните неимуществени вреди и да се определи справедливо обезщетение. Поради това счита исковата молба за неясна и недопустима за разглеждане. Оспорил е предявения иск и като неоснователен, като е оспорил обстоятелствата, на които искът се основава, твърденията за влошено здравословно състояние и за изпитван страх, твърдението, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Поддържа, че завеждането на иска представлява злоупотреба с права, както и че в случая е налице реторсия, тъй като и неговото здравословно състояние значително се влошило след започналия спор с П. К. във връзка със запушения комин след извършен от нея ремонт, както и че след снабдяването със заповедта за защита от домашно насилие тя постоянно го заплашвала, че ще го вкара в затвора, предизвиква го с неприлични жестове и подмятания, присмива му се.

След подаването на отговора с определение от 23.09.2020г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, районният съдия е дал указания на ищцата да конкретизира извършените деяния и фактическите обстоятелства, при които тези деяния са извършени на посочените дати, като с молба с вх.№263103/05.11.2020г. обстоятелствата около извършването на деянията са уточнени.

В подадено от ответника становище уточненията са оспорени като неверни.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд, вземайки предвид при това, че пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства, които да променят установеното от районния съд. Посочено е, че събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора обстоятелства, поради което на основание чл. 272 ГПК в частта, касаеща фактическата обстановка, е извършено препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

По наведения във въззивната жалба довод, че съдебният акт, с който К. К. се е признал за виновен за престъпление по чл. 296 НК не може да се ползва като доказателство за проявните форми на нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие, както и че конкретните действия не са елемент от състава на посоченото престъпление и по отношение на тях не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо, доколкото сключвайки споразумение с прокуратурата К. е признал, че е попречил или осуетил изпълнението на заповедта, но не и конкретните действия, с които е нарушил заповедта, въззивният съд се е произнесъл като първо е възпроизвел съдържанието на споразумението, одобрено с протоколно определение, постановено по НОХД №939/2019г. Посочено е, че според споразумението, К. П. К. се е признал за виновен в това, че в периода 16.01.2019г. до 06.06.2019г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление е извършил три деяния, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград, като неизпълнението се изразява в това, че на 16.01.2019г. е приближил пострадалата ищца и е отправил обиди; на 11.02.2019г. е приближил пострадалата ищца в двора на къщата, отправил обиди и удари, в резултат на което причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето и на 06.06.2019г. се приближил до пострадалата ищца на стълбището на къщата, в която живеела последната и отправил обиди. Именно съобразявайки точно възпроизведения текст на споразумението, въззивният съд е посочил, че приема за доказана причинната връзка между поведението на ответника и претърпените от ищцата увреждания, изразяващи се в посочената лека телесна повреда и отправените обиди, доколкото съгласно нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразено е следователно, че споразумението съдържа признание и на посочените в него факти и обстоятелства.

По доводите, че първоинстанционният съд не е взел предвид липсата на надлежни писмени доказателства за здравословното състояние на П. К., а е допуснал установяване на здравословното състояние само с гласни доказателства – свидетелски показания на сина и дъщеря, които според жалбоподателя не са обективни и са пряко заинтересовани от изхода на спора, както и че заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза не е обсъдено в пълнота, че съдебно-медицинското удостоверение от 12.02.2019г. представлява доказателство относно механизма на причиняване на увреждането, но не и относно авторството му, въззивният съд се е произнесъл като е обсъдил доказателствата и е извършил самостоятелен анализ в тяхната съвкупност.

Посочил е, че от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която е кредитирал като обективна и компетентно изготвена, се установява, че при инцидент на 11.02.2019г. на П. К. е причинен травматичен оток на дясната ръка, който е в пряка причинна връзка с инцидента, като травматичните увреждания са причинени от удар със сравнително малка кинетична енергия, проявен е слабо изразен травматичен оток без видими изменения на цвета на кожата. Тези констатации на вещото лице са съобразени от въззивния съд при определяне размера на обезщетението, доколкото отразяват вида на причинените увреждания, докато авторството е установено по категоричен начин от съдържанието на постигнатото по НОХД №939/2019г. споразумение с оглед отразеното в него признание от страна на К. К. на извършването на деянията, вкл. и на 11.02.2019г., с което на П. К. е причинена лека телесна повреда.

Въззивният съд е приел, че с оглед понесената от П. К. лека телесна повреда и претърпените в тази връзка болки и страдания като продължителност и интензитет както към момента на причиняването им от страна на К. К., така и след това в оздравителния процес, по справедливост следва да се присъди обезщетение да неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от нанесената на 11.09.2019г. в [населено място] лека телесна повреда: „травматичен оток (контузия) на дясната ръка“, довело до затрудняване на движението на горния десен крайник, принудителна социална изолация, потиснатост, безсъние, безпокойство, нервност, в размер на 3000лв., а за нанесените от К. К. на П. К. на 16.01.2019г. и на 06.06.2019г. обиди – обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от по 1000лв.

Изложени са съображения, че казаното от П. Д. П. (дъщеря на П. К.) и от М. Д. К. (син на П. К.) не е оборено от показанията на свидетелите К. Л. Д. (внук на К. К.) и С. Н. С. (внучка на К. К.), а именно, че П. К. е изпитвала страх, силна уплаха, тревога от поведението и действията на К. К. след посочените инциденти, вдигала високо кръвно, плачела постоянно, изпитвала силни болки и стягане в сърдечната област, трудно дишала, вдигала висока кръвна захар, страдала от безсъние, което с времето прераснало в хронично такова.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по неясна и неуточнена искова молба и по непредявени искове.

Както е посочено и в постановеното по настоящето дело по реда на чл. 288 ГПК определение №50542/29.12.2022г., първоинстанционният съд, чието решение е потвърдено, се е произнесъл по предмета на правния спор, очертан от исковата молба, молбата-уточнение с вх.№263103/05.11.2020г. и наведените в отговора на исковата молба доводи и възражения. Уточненията в обстоятелствената част на предявените искове са извършени от предявилото иска лице след надлежно дадени указания от съда при съобразяване на съдържащите се в отговора на ответника възражения в тази насока, т. е. при спазване на установените в процесуалния закон правила. В тези рамки и при съобразяване на наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания се е произнесъл и въззивният съд. Поради това следва да се приеме, че съдържащите се в касационната жалба доводи за недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, както и на обжалваното въззивно решение, не могат да бъдат споделени. Уточненията са извършени в рамките на заявените в исковата молба твърдения, поради което не могат да бъдат квалифицирани като обстоятелствена част по нови искове, както подържа касаторът.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е възприел съдебния акт, с който К. К. се е признал за виновен за престъпление по чл. 296 НК като годно доказателство за проявните форми на нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие, доколкото конкретните действия не са елемент от състава на посоченото престъпление и по отношение на тях според касатора не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо и сключвайки споразумение с прокуратурата К. К. е признал само, че е попречил или осуетил изпълнението на заповедта, но не и конкретните действия, с които е нарушил заповедта.

Правилно в съответствие с изискванията на чл. 300 ГПК въззивният съд е приел, че съдържащото се в споразумението, постигнато в производството по НОХД №939/2019г. признание на конкретните действия с които заповедта за защита от домашно насилие е била нарушена от К. К. следва да бъде взето предвид и преценено наред с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. като признание за осъществяването на посочените в него факти и обстоятелства. Признанието на тези факти се съдържа в изявление, направено пред държавен орган, поради което е процесуално допустимо да бъде преценявано в гражданския процес. В този смисъл правилно е прието, че е налице признание от страна на К. П. К., съдържащо се в споразумението, по отношение на следните факти: че на 16.01.2019г. е приближил пострадалата ищца П. Т. К. и е отправил обиди; на 11.02.2019г. е приближил пострадалата ищца П. Т. К. в двора на къщата, отправил обиди и удари, в резултат на което причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето и на 06.06.2019г. се приближил до пострадалата ищца П. Т. К. на стълбището на къщата, в която живеела последната и отправил обиди.

Основателно е обаче оплакването на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е основал извода си справедливия размер на дължимото обезщетение на данните за интензитета и продължителността на търпените от П. К. болки и страдания, както и за техния вид на показанията на разпитаните от първоинстанционния съд като свидетели П. Д. П. (дъщеря на П. К.) и М. Д. К. (син на П. К.), които във въззивното производство са конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата ищца.

Както вече беше посочено по-горе, лица, които са конституирани като страни в производството по делото, не могат да бъдат разпитвани като свидетели, а в хипотеза, при която са конституирани на мястото на страна в производството по реда на чл. 227 ГПК след като вече са били разпитани като свидетели, техните показания съдът не може да вземе предвид като годно доказателство при постановяване на решението си. Констатирайки тези обстоятелства, въззивният съд е следвало да даде указания на конституираните по реда на чл. 227 ГПК лица, че следва да представят други доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата, за които са били разпитани като свидетели в първоинстанционното производство.

Това нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл. 281 ГПК и тъй като подобни указания не могат да бъдат дадени в настоящето производство и новите доказателства не могат да бъдат събрани от касационната инстанция, по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №328, постановено на 15.03.2022г. от Окръжен съд-Пловдив, VIII състав по в. гр. д.№3203/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частите, с които К. П. К. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на П. Т. К., починала на 28.08.2021г. в хода на производството по делото и заместена от законните наследници М. Д. К. и П. Д. П., сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Т. К., затова че на 16.01.2019г. К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и е отправил обиди, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград; сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 11.02.2019г. в [населено място] на П. Т. К. лека телесна повреда: „травматичен оток (контузия) на дясната ръка“, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград; сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от П. Т. К., затова че на 06.06.2019г. К. П. К. е приближил пострадалата П. Т. К. и е отправил обиди, нарушавайки заповед за защита от домашно насилие от 24.08.2018г., издадена въз основа на решение №384/24.08.2018г., постановено по гр. д.№1140/2018г. по описа на РС-Асеновград, ведно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на законната лихва от 06.06.2019г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пловдивския окръжен съд в отменената част.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: