О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50223

София, 09.05.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 3513 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Р. А. П., чрез адвокат Фичерова, срещу въззивното решение №96/02.06.2022г. на Окръжен съд – Габрово по в. г.д.№137/2022г. в частта, с която е потвърдено решение №252/29.12.2021г. по г. д.№102/2021г. на Районен съд – Севлиево в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. А. П. срещу КПКОНПИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дейността на КПКОНПИ, за разликата над присъдените 1 500лв. до претендираните 15 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Насрещната страна КПКОНПИ с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез главен юрисконсулт П. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице сочените основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по поставените въпроси. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Приложено е и изложение...