О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50223

София, 09.05.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр. дело № 3513 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Р. А. П., чрез адвокат Фичерова, срещу въззивното решение №96/02.06.2022г. на Окръжен съд – Габрово по в. г.д.№137/2022г. в частта, с която е потвърдено решение №252/29.12.2021г. по г. д.№102/2021г. на Районен съд – Севлиево в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. А. П. срещу КПКОНПИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дейността на КПКОНПИ, за разликата над присъдените 1 500лв. до претендираните 15 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2020г. до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Насрещната страна КПКОНПИ с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез главен юрисконсулт П. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че не са налице сочените основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по поставените въпроси. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и ал.2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1...