№ 50003

гр. София, 25.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 1696 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ сега КОНПИ/, чрез Д. Д.- държавен инспектор към ТД на КПКОНПИ – В. Т. против решение № 12 от 04.02.2021 г. по в. гр. д. № 287/2020 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е отменено решение № 247/10.07.2020 г. по гр. д. № 575/2018 г. на Окръжен съд -Русе и предявените от касатора срещу С. М. Г. и М. Н. Г. искове с правно основание чл.74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.154 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПОКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, са отхвърлени.

Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Може ли да се приеме за доказан доход от възнаграждения, получени в чужбина, единствено въз основа на свидетелски показания, дадени от заинтересован свидетел (майката на ответника), без да са налице други доказателства за това – трудов или граждански договор, разписки от получена заплата или хонорар, извлечения от банкова сметка, по която са постъпвали заплати, трудова книжка, ведомост за заплати, удостоверение от работодател и т. н.; 2/ Следва ли да се приема като приход сума от продажба на незаконно придобито имущество, единствено въз основа на мотива, че средствата са постъпили в патримониума на ответника, въпреки дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, съгласно която „Доходи, приходи и източници на финансиране“ са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица?; 3/ Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /§ 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.)/ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответника, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата за внасянето/постъпването им?; 4/ Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /§ 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.)/ размерът на сумите, послужили за придобиване на МПС и др., които са отчуждени през проверявани период и неналични към края му?; 5/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ (отм.) внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?; 6/ Подлежи ли на отнемане в полза на държавата по чл. 151 от ЗПКОНПИ /чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.) паричната равностойност на имущество, което липсва или е отчуждено, за придобиването на което не е установен законен произход на средствата?. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Ответниците по жалбата – не са депозирали отговор на касационната жалба.

С определение от 15.10.2021 г. е спряно производството по делото до приключване на дело С-319/2019 г. на Съда на Европейския съюз, а с определение от 25.11.2021 г. е възобновено след като е постановено решение по дело С-319/2019 г. С оглед на образуваното т. дело №4/2021 г. на ГК на ВКС производството по настоящото дело е спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело.

С определение от 30.06.2023 г. след като ТР по т. дело №4/21 г. на ОСГК на ВКС е прието на 18.05.2023 г. е възобновено настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е установил, че са предявени от КПКОНПИ /Комисията/ искове за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл.63 ал.2, т.1, вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ/ отм./ аналогични чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ общо на стойност 124 360,69лв. както следва : ОТ М. Н. Г.: недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.*.***.*.** по КККР, с адрес [населено място], кв. ., ул. ., , [жилищен адрес] ап. , с предназначение жилище, апартамент, с площ 70 кв. м., с прилежаща изба № 18 и 4,24 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и пазарна оценка към датата на предявяване на иска - 42974 лв.; сумата в размер на 7008,17 евро или 13706,78 лв., представляваща вноски на каса по сметка - спестовен влог с IB AN [банкова сметка] EUR, открита в „Б. П. Б. АД, с титуляр М. Н. Г.; сумата в размер на 540 щ. д. или 777,60 лв., представляваща вноски на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с посочен IBAN, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр М. Н. Г.; сумата в размер общо на 3926,23 лв., представляваща погасителни вноски по кредит, усвоен по разплащателна сметка с посочен IBAN открита в ТБ „В.“ ЕАД, с титуляр М. Н. Г.; сумата в размер общо на 6455 евро или 12624,88, представляваща вноски по разплащателна сметка с посочен IBAN, открита в „О. Б. Б. АД, с титуляр М. Н. Г.; ОТ С. М. Г.: лек автомобил Мерцедес Е200, е peг. [рег. номер на МПС] , рама №*****, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска -2311 лв.; сума в размер на 1160,64 евро или 2270 лв., представляваща вноски на каса по сметка - спестовен влог с посочен IBAN, открита в „Б. П. Б. АД, с титуляр С. М. Г.; сума в размер на 15478,70 евро или 30273,70 лв., представляваща вноски на каса по спестовна сметка с IBAN BG ** *** EUR, открита в „Б. П. Б. АД, с титуляр С. М. Г.; сума в размер на 695,15щ. д. или 1050 лв., представляваща вноски на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с посочен IBAN, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр С. М. Г.; сумата в размер на 2400 евро или 4693,99 лв., представляващи вноски на каса, изтеглени в брой от разплащателна сметка с посочен IBAN, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр С. М. Г.; сумата в размер на 4893,26 лв., иззета съгласно протокол за претърсване и изземване от 16.06.2017 г. по ДП № 220/2017 г. на ОД на МВР Р. от сейф № ****, нает от С. М. Г. на 17.09.2014 г. в „Б. П. Б. АД; сумата в размер на 1981 лв., представляваща средства, иззети от дома на С. Г., съгласно протокол за претърсване и изземване от 30.01.2017 г. по ДП № 220/2017 г. по описа на ОД на МВР Р., пр. пр. № 650/2017 г. по описа на ОП Р.; сумата в размер на 2167,25 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил Ф. П. per. [рег. номер на МПС] , рама № ***** и сумата в размер на 711 лв., изпратена от С.Г. чрез системата за електронни разплащания „MoneyGram“ на Л. К..

Въззивният съд е приел, че е установено по делото, че ответникът С. М. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по ДП 220/2017 г. по описа на ОД на МВР, за което е уведомена ТД на КОНПИ и след като престъплението попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.25 ЗОПДНПИ/отм/. След получено в Комисията уведомление от Прокуратурата на 20.02.2017 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица за периода от 20.02.2007 г. до 20.02.2017 г. срещу ответника С. М. Г., както и срещу съжителстващата с него на семейни начала М. Н. Г. за периода началото на 2010 г. до 20.02.2017 г. С Решение № 271/23.05.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано на обща стойност 155 308,44лв., а след изменение на иска от 124 360,69лв.

Прието е, че ответникът Г. е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД № 523/2017 г. на Окръжен съд Русе за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, включено в обхвата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ, за което надлежно е започналата проверка и впоследствие - образувано производство за установяване на незаконно придобито имущество.

Установено е, че в началото на проверявания период С. М. Г. е притежавал в съсобственост с трети лица недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ полска култура, имот № 001037, с площ от 33,800 дка, трета категория по картата на възстановената собственост на [населено място], м. К., който е продаден в края на 2007 г. и е получил за своята ид. част сумата от 1 746,33лв. Притежавал е и 1/6 ид. ч.лв. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно с площ от 272 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор *****.*.***.*, със застроена площ от 74 кв. м., жилищна сграда с идентификатор *****.*.***.*, със застроена площ от 26 кв. м., заедно с второстепенни жилищни сгради със застроена площ от 29 кв. м. и със застроена площ от 22 кв. м. С нотариален акт № **, д. № 1178/12.12.200* г. останалите съсобственици са дарили на С. Г. собствените си 5/6 ид. ч. от имота, с което той става едноличен негов собственик при запазено правото на ползване на една от дарителките. Притежавал е и товарен автомобил Москвич 412, с peг. № * **** PC, придобит по наследство, с прекратена регистрация на 14.11.2007 г.

През време на проверявания период е придобито от С. М. Г. и е налично към края на периода недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица], придобит безвъзмездно.

Ответницата М. Н. Г. е придобила с договор за покупко - продажба от 10.09.2013 г., за което е съставен нотариален акт № ***, д. № 202/2013 г., от своята майка С. Г. недвижим имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*.***.*.** по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], кв. , ул. ., , чл. , вх. , ап. , с предназначение жилище, апартамент и застроена площ 70 кв. м. , с изба № 18 със застроена площ 15 кв. м., ведно с 4,24 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, за сумата от 9700 лв., като продавачката С. Г. си е запазила правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. По отношение на придобития недвижим имот, закупен от М. Г. от нейната майка С. Г., Комисията не оспорва стойността, посочена в нотариалния акт, с оглед на това, че сделката е между роднини по права линия и имотът е обременен с вещна тежест - запазено право на ползване. Също така е установено, че е придобит и наличен лек автомобил Мерцедес Е200, с peг. [рег. номер на МПС] , рама № *****, закупен от С* Г. с договор за покупко - продажба от 09.02.2015 г. за сумата от 300 лв., която в договора е посочено, че е и застрахователната стойност на автомобила, а средната пазарна стойност на автомобила към датата на закупуването възлиза на 2879,90 лв., а към датата на исковата молба -2311 лв.

Към края на проверявания период са установени наличности по банкови сметки, както следва: „Б. П. Б. АД - салдо към момента на проверката - 11,50 лв.; „Б. П. Б. АД - салдо към момента на проверката - 3603,23 евро или 7047,31 лв.; „Ю. Б. АД - салдо 39,44 лв., „Първа инвестиционна банка“ АД - 2,05 лв. или обща стойност на наличностите по сметки от 7100,30 лв. Установена е и сума в размер на 4893,26 лв., внесена в нает сейф от С. Г., иззета с протокол за претърсване и изземване от 16.06.2017 г. и върната с разписка от 31.07.2017 г., както и сума в размер на 1981 лв., иззета от дома на лицето с протокол за претърсване и изземване от 30.01.2017 г. и върната с разписка от 31.07.2017 г.

Придобито през проверявания период и отчуждено имущество е лек автомобил Ф. П. peг. [рег. номер на МПС] , закупен от Г. с договор от 15.08.2013 г. за сумата от 1000 лв., продаден с договор от 13.10.2014 г. за сумата 1000 лв., при пазарната цена към датата на придобиване от 2298,80 лв., а към момента на отчуждаване - 2167,25 лв., която сума като парична равностойност се претендира за отнемане.

Прието е също така, че през проверявания период е придобито и е преминало следното имущество: лек автомобил БМВ 318 ТДС, с peг. [рег. номер на МПС] , закупено на 10.04.2012 г. за сумата от 300 евро от М. Г., с пазарна цена към дата на придобиването — 2768 лв., като автомобилът е с прекратена регистрация от 16.05.2013 г. Установени са движения по банкови сметки, като има данни, че суми са теглени от едни открити сметки и са внасяни по други, като тегленето и внасянето не винаги съвпада по дата и размер.

Установени са доходи на ответниците през периода на проверка за С. Г., който е работил по трудово правоотношение през 2007 г., а М. Г. - през целия проверяван за нея период. Общият размер на доходите за двамата възлиза на 10641,19 лв. След като е обсъдил свидетелските показания и писмените доказателства във връзка с пътуванията на ответника, влизане и излизане от страната, въззивният съд е приел, че към доходите на ответника С. Г. следва да се вземе в предвид и сумата от 14000 лв., получена от С. Г. от трудова дейност, осъществявана в Англия. В тази връзка въззивният съд е взел в предвид в съвкупност както показанията на св. С. Г., която заявява, че след смъртта на съпруга й синът й първоначално поел бизнеса му, след което се отказал, заминал за Англия през пролетта на 2008 г., където работел в строителството и се прибрал в България за К. 2008 г. с около 7000 - 8000 паунда, в левова равностойност около 14000 лв. Въззивният съд е констатирал, че в тази част показанията на свидетелката съответстват на данните за задгранични пътувания на Г., където е отразено излизане през Аерогара В. на 06.05.2008 г. и влизане на 01.11.2008 г. Също така към доходите на ответника е прибавена и сумата от 17 210,34лв., преведена сума по сметка в „Ю. Б. АД като печалба от залагане в играта Еврофутбол, независимо, че не са представени доказателства за залога, срещу който е получена печалбата, което е приел, че е в тежест на ищеца. В тази връзка е посочено, че общия размер на доходите на проверяваните лица възлиза на 44018,78лв. За същия период общият размер на обичайните и извънредните разходи е приел, че възлиза на 108 439,62лв. Въззивният съд е приел, че внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците /проверяваните лица/, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни-чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. В конкретния случай в началото на проверявания период ответникът е доказано да не е разполагало с парична наличност. Същия е разполагал с недвижим имот по наследство - полска култура, впоследствие продаден, както и с част от недвижим имот, също по наследство, който в хода на проверката е придобит изцяло безвъзмездно. В края на проверявания период придобитото от Г. и съжителката му налично имущество, с изключение на безвъзмездно придобитото, възлиза на 28 721,71 лв.

Посочил е, че нетния доход, изчислен аритметически възлиза на -64420,84лв. След направения анализ е направил извод, че не е установено значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците, което да надвишава сумата от 150 000лв. с оглед на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /аналогична § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм.//, поради което искането за отнемане в полза на държавата на посочените активи следва да бъде отхвърлено. С оглед на което поради несъвпадане с изводите на първостепенния съд е отменено обжалваното решение и е постановено ново, с което предявените искове са отхвърлени.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното:

По първия в изложението въпрос за доказване на доходи от възнаграждения от чужбина единствено въз основа на свидетелски показания, същият с оглед на неговата обосновка в изложението е привързан изцяло с доводи, които са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Също така и както е поставен въпросът е некоректно зададен и не кореспондира с приетото от съда, че само въз основа и единствено от свидетелски показания е приел, че са налице доходи за ответника от работа в чужбина. Въззивният съд като е анализирал от една страна свидетелските показания, включително и за причината и времето на пътуване на ответника в Англия, но в съвкупност, и във връзка с приложените писмени доказателства за пътуването, връщането и пребиваването на ответника в чужбина и които доказателства взаимно не си противоречат е обосновал извода си за това, че за посочения период ответникът е работел зад граница и е реализирал доходи в левова равностойност от 14 000лв., с които се прибрал в страната. Решението на въззивният съд е в съответствие с формираната трайната практика на ВКС, в която е прието, че проверяваното лице може да доказва получаването на доходи, независимо от техния размер, с всички допустими по ГПК доказателства, включително и свидетелски показания. В случая не е обосновано, но и не е и налице поддържаното специално основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, което само бланкетно е посочено, и което съгласно приетото в т.4 от ТР№1 от 19.02.2010г. по т. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС е когато по приложения към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, ако е налице неясна правна уредба, която налага тълкуване на закона от ВКС или при настъпили промени в обществените условия или в законодателството, налагащи промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона.

Останалите поставените от касатора в изложението от втори до шести, включително въпроси са обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С Тълкувателно решение, обявено на 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Целта на производството по ЗПКОНПИ /аналогично ЗОПДНПИ/отм/ е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобито имущество от проверяваното лице като се ограничат възможностите за незаконно забогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него, като такова е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение и това е с най-малко 150 000лв., стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В конкретния случай, когато стойността на самото имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ / аналогична пар.1, т.7 от ЗОПДНПИ/отм/ не надвишава 150 000лв. няма как да се формира значителното несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ.

В случая изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението от втори до шести включително правни въпроси. Разрешаването на поставените въпроси в съответствие със задължителната практиката на ВКС, каквато е ТР №4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, изключва приложението на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При този изход на спора на ответниците по касационната жалба се дължат разноски, но няма направено искане и няма доказателства такива реално да са направени поради което не следва да се присъждат.

На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер 30 лева.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12 от 04.02.2021 г., на Апелативен съд - В. Т. постановено по в. гр. д. №287/2020 г.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. София, пл. „С. Н. № 6 да заплати на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30 (тридесет) лева - държавна такса за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: